Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как всяко пускане на пералнята оставя своя отпечатък върху природата

Проблем, за който по-рядко мислим, но той има своето значение и можем да допринесем за разрешаването му Снимка: iStock
Проблем, за който по-рядко мислим, но той има своето значение и можем да допринесем за разрешаването му

Замисляли ли сте се, че с всяко пране малки влакна от дрехите попадат в отводнителните канали и от там по дълъг път достигат в крайна сметка в океана, където застрашават животните?

Вероятно не. По-разпространени притеснения сред нас са по-скоро голямото количество вода, която се изразходва за едно пране с перална машина, както и въздействието на перилните препарати, отколкото онова, което отделят дрехите ни като замърсител.

Мнозина дори не си дават сметка, че всъщност с всяко свое пране пращат малки замърсяващи влакна в природата.

Но според учените този проблем не е за подценяване.

Изследователите Макс Кели и Присила Карило-Бараган от Морската лаборатория на Университета в Нюкасъл взимат проби от дълбините на Северно море. През последните 50 години те изследват микроорганизми от тези води - микроскопичен зоопланктон, чието здраве може да послужи като аларма за цялостното благосъстояние на океана.

Тяхната дейност хвърля светлина върху въздействието на променящите се нива на хранителните вещества и глобалното затопляне. Този път обаче те са съсредоточени върху нарастваща, макар и почти невидима, заплаха за нашите морета - изкуствените микрофибри.

Става дума за микропластици с диаметър под 5 милиметра. Почти една пета от 8 милиона тона пластмаса, която се озовава в океаните всяка година, представляват именно тези дребни влакна. От тях най-голяма част идват от синтетични дрехи.

При всяко пране дрехите ни отделят милиони от тези влакънца. Въпреки че пречиствателните станции улавят до 99% от тях, останалата част се влива в реки, водоеми и в крайна сметка в океана.

Влакната оказват незабавно влияние върху самите микроорганизми - на техния начин на хранене, размножаване и развитие. Това от своя страна повлиява и на здравето на цялата морска екосистема.

Учените не подценяват въздействието на пластмасовите торби, бутилките и изоставените риболовни мрежи върху морския живот. Но докато големите замърсители представляват сериозна заплаха за по-големите животни, невидимите за човешко око влакна нарушават живота в дъното на хранителната верига.

Вместо да ядат това, което им е необходимо, микроорганизмите се хранят с пластмаса и влакна и не получават необходимите хранителни вещества. Те, от друга страна, са в основата на хранителната мрежа и са храна за по-големи видове, които също не получават нужните им хранителни вещества.

Има опасения, че тези частици в крайна сметка могат да се окажат и на нашите собствени трапези.

Все още има много въпросителни относно процеса, при който те си проправят път по хранителната верига, но експертите виждат тревожни маркери в изследванията.

"Тепърва започваме да правим експерименти за възможните ефекти върху всички нива на живота. Не знаем какво точно ще се случи или какви ще са последствията", обяснява Карило-Бараган от Университета в Нюкасъл, но според нея изобилието от микрофибърни влакна в океана е повод за тревога.

В основата на проблема стои текстилната индустрия, която произвежда над 40 милиона тона синтетични тъкани годишно. По-голямата част от тях е от полиестер - най-широко използваната в тази промишленост синтетична тъкан.

Материалът има своите предимства с това, че е "дишащ", използва се за спорт и занимания на открито, съхне бързо и е евтин. Освен това е издръжлив и лек. Идеалната, що се касае за дрехите, трайност на материала обаче го прави и труден за разграждане.

Британските учени работят и с голямата компания за перилни препарати Proctor & Gamble, за да проучат как навиците за пране на хората могат да повлияят на количеството вредни елементи, отделени във водата.

Проучванията им установили, че с програмите за деликатно пране се отделят 800 000 микрофибърни влакна повече, отколкото при останалите програми.

Научният сътрудник Нийл Лант казва, че кратките програми със студена вода са по-благоприятни що се касае до намаляване на вредното въздействие. Той препоръчва пералнята да се пуска с пълния й капацитет от дрехи (не на половин пране, например) и да се използват уреди с висока енергийна ефективност.

Използването на омекотители и препарати за петна, както и изкуствените оцветители, освободени от дрехите по време на пране, също могат да окажат отрицателно въздействие върху околната среда.

Според учените, част от решението на проблема е в това да намалим количеството нови дрехи, които купуваме.

Това намалява и текстилните отпадъци, освен че би забавило и замърсяването от самото пране. Учените изследват количеството замърсяване от нови и стари дрехи и логиката им се потвърждава - новите дрехи изхвърлят много повече влакна от по-старите. След 60 пранета, дрехата отделя много по-малко микрочастици в отходната вода.

Това трябва да говори на потребителите как могат да забавят замърсяването - като просто купуват по-малко ново облекло. Освен че това би имало финансово предимство за хората, ще бъде чудесно и за околната среда, смятат експертите. Но признават, че за да бъдат и хората, и природата печеливши в този процес, е нужна промяна в културата на потребление.

Всички трябва да имаме роля в грижата за околната среда. Ако всеки я прояви, това би дало и голямо положително въздействие върху океана, заключават те.

Най-четените