Когато ковчегът с тялото на бившия сръбски президент Слободан Милошевич пристига в Белград, нито едно от децата му не е там, за да се сбогува с него.
Нито Марко, нито Мария, нито съпругата на сръбския лидер - Мира Маркович присъстват на погребението. За сметка на това в сръбската столица се стичат около 50 000 души, привърженици на режима му. Те вървят до ковчега по време на траурното шествие.
Марко Милошевич гледа погребението на баща си по телевизията и след време споделя пред репортери, че е огорчен от превръщането на траурното събитие в политически митинг.
Докато множеството изпраща бившия политически лидер, се четат речи за Велика Сърбия и за войната в Босна. Слободан Милошевич е погребан като военен герой, въпреки че умира в затвор в Хага, след като е съден за престъпления срещу човечеството заради войните, водени в бивша Югославия, при които загиват над 200 000 души.
Някои плачат, други се радват и си припомнят събитията от Сребреница и избиването на босненските мюсюлмани, в които сръбския президент е имал командна роля. През това време децата на Милошевич и съпругата му са в неизвестност. Едва по-късно се разбира, че се укривали в Русия и Черна гора. Те казват, че не са дошли на погребението, защото се страхували за сигурността си, но е имало и правни спънки, които най-вероятно са разколебали решението им за пътуване.
По това време Марко е сочен за тартор на престъпна група за контрабандни цигари, започнали от времената, когато баща му е президент. Срещу сестра му Мария пък виси дело за незаконно притежание на огнестрелно оръжие, а майка им Мира е търсена от властите по обвинение за корупция.
През 90-те години Марко е известен "едър бизнесмен" в Сърбия. Работи рамо до рамо с известния за времето си автомобилен състезател Владе Ковачевич-Треф, с когото се познават покрай членство в автоклуб. Тайните служби обаче подозират, че клубът е параван за контрабанда на цигари. Така при една от най-големите за 90-те операции - "Мрежа" се установява, че не само теорията е била вярна, но през канала са преминали контрабандни цигари за 76 милиона евро.
Полицията влиза в складовете на Марко Милошевич в Ниш, но неизвестно защо от проверката им не остава документална следа. Появяват се слухове, че синът на бившия сръбски президент е покровителстван от високите кръгове на властта, които правят така, че от полицейската акция да остане единствено и само медиен шум. В пресата се появяват заглавия: "Ако се чудите откъде са нелегалните цигари по улиците, питайте г-н Милошевич".
Говори се също така, че когато митничари спират конвой на Марко, майка му Мира звъни до шефа на митниците Михаел Кертес и го предупреждава да не закача сина ѝ, ако не иска да си има проблеми. Според неофициални информации макар бизнесът с цигарите да е доходоносен, той спира, след като партньорът на Марко - Владе Ковачевич-Треф е убит пред офиса си с няколко куршума в главата.
След тази история синът на Слободан Милошевич се преориентира към развлекателна дейност. Купува си дискотека, атракционен парк, верига пекарни и парфюмерии. Но легендите около името му съвсем не спират със смяната на бизнеса.
Смята се, че Марко е отговорен за убийството на шефа на полицията Радован Стоичич-Баджа. Той е застрелян седмица, след като е ударил шамар на Марко на магистрала, понеже синът на Милошевич е заплашвал с пистолет полицаите от патрулката, които са го спрели.
След случката, която така и не е потвърдена официално, Марко напуска Сърбия без нито едно повдигнато дело срещу него и след смъртта на баща му, се разбира, че се е преместил в Москва.
Не по-малко разтърсваща е и съдбата на дъщерята на Слободан Милошевич - Мария, която е била последовател на православна църква, смятана за секта. Докато баща ѝ е на власт, тя е заобиколена от приятелски кръг на частни фирми, които я правят шеф на радио и телевизия "Кошава". Но след ареста му, преотстъпва дяловете си.
През 2001 г. тя е обвинена в притежание на огнестрелно оръжие, след като стреля по един от полицаите, прекъснали партито ѝ в луксозна вила. Повдигнато ѝ е обвинение, но тя не се явява в съда, а според обяснението на адвокатите ѝ е, защото страда от респираторно заболяване, което не ѝ позволява да пътува. Години по-късно се разбира, че Мария е избягала в Черна гора.
Единственият от клана Милошевич, който остава в Сърбия е Милица Гаич - половинката на Марко Милошевич, с която имат дете, но не и брак. След луксозния живот в държавните вили Милица се премества в родния град на Слободан - Пожаревац, където отдава под наем останалите къщи от наследството на сръбския лидер. Срещу нея има само една условна присъда за нападение на член от младежкото движение "Отпор", а до 2003 г. няма сериозни проблеми със закона.
По време на операция "Сабя" обаче е арестувана и отведена в Белград заради съмнения, че укрива незаконно оръжие в дома си. След публичният арест е освободена, но влиза в забранения списък на ЕС, което означава, че не може да получи виза за нито една Европейска държава.
Последно за нея се зашумя, след като електричеството в една от къщите на Слободан Милошевич бе спряно заради неплатени сметки. Медиите представиха Милица като самотна майка, която едва се справя с трудностите в живота, а членовете на социалистическата партия в Белград събраха дарения, за да платят тока на снахата и внучето на Милошевич.
Когато става дума за наследниците на бившия югославски лидер, не може да се пропусне и неговата съпруга - Мира, наричана от от сънародниците си "Балканската лейди Макбет"и смятана за сивия кардинал, който стои зад политическите му действия.
Подозира се, че тя не само е знаела за военните действия в Косово и Босна, но е издавала и команди наравно със съпруга си. И има причини да се смята, че има пръст в в убийството на Славко Чурувия - журналист, критикувал войните в бившата вече Югославия.
Но първото и единствено обвинение към нея е повдигнато през 2003 г. Сръбската прокуратура обвинява Мира в корупция, а малко след това тя заминава при сина си в Москва, където и умира. Урна с пепелта ѝ е пренесена в Сърбия, където е погребана до съпруга си. Децата ѝ не присъстват и на нейното погребение.
След смъртта на Слободан Милошевич се появиха опасения, че наследниците му ще бъдат облагодетелствани, а той ще се превърне в мъченик. Но това не се случи.
Изглежда, че колкото и сърбите да обичат военните си герои, разминаванията между чистите комунистически идеали, които децата на Милошевич твърдят, че защитават, и капиталистическите изкушения, с които се заобикалят - скъпи кожени палта, шампанско и хайвер, луксозни автомобили, скъпи бижута, не се харесаха дотам, че да им простят прегрешенията.
