Едгар Давидс: "Четириокият" магьосник, който промени футбола с чифт очила

Едгар Давидс се превърна в истинска икона, благодарение на очилата си Снимка: Getty Images
Едгар Давидс се превърна в истинска икона, благодарение на очилата си
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Точно пет години, след като официално сложи край на футболната си кариера като играещ мениджър на нискодивизионния английски Барнет, Едгар Давидс е малко далеч от най-великата игра. Легендарният холандец не успя да пренесе успехите си като играч в треньорството и сега се занимава със собствен бизнес, спортен маркетинг, като е и посланик на ООН, заради което прекарва половината си време в самолетни полети.

Но едно нещо не се е променило – очилата му.

Където и да го срещнете, винаги ще видите Давидс с очила. А именно те го превърнаха в нещо повече от легенда. Очилата го превърнаха в икона – и на терена, и извън него.

Болестта

В пика на кариерата си Давидс нямаше слабости в играта си. Здрав физически, борбен, агресивен, той притежаваше свободата на Роналдиньо и магическото докосване на Зинедин Зидан.

Холандецът бе един от първите истински box-to-box полузащитници, но с нетрадиционен финес за подобен тип играчи. А въпреки че бе натоварен и с много дефанзивни функции, продуктът на школата на Аякс често се включваше в атаката и нерядко бележеше.

През 1998 година, когато игра финал в Шампионската лига с Ювентус, загубен от Реал Мадрид, Давидс влезе в десетката за „Златната обувка“ и бе най-добрият на своята позиция. Година по-късно, с кариерата му можеше да бъде свършено.

На само 26, Давидс бе диагностициран с глаукома – очно заболяване, което намалява зрението поради увреждане на очния нерв от високо очно налягане. Глаукомата е болест, която се свързва със старите хора, но понякога застига и по-младите.

От Ювентус и холандския национален отбор правят всичко възможно, лобирайки пред ФИФА да бъде позволено на Давидс да носи специални очила. На халфа са изписани и силни капки за очи, които съдържат забранен диуретик, който се използва за бързо изчистване на организма от употреба на дрога.

Огромна роля изиграва лекарят на Юве – Рикардо Агрицола, благодарение на когото от Серия „А“ и ФИФА правят изключение и позволяват на Давидс да използва капките.

Холандецът пропуска първия кръг от сезона в Калчото, но на 4 септември отново е на терена, за да представи новата си визия в мач на националния отбор. Това се случва в една от незабравимите класики, когато Холандия и Белгия правят незабравимо голово шоу 5:5, а Давидс отбелязва два от головете, един от които в стил Диего Марадона, преодолявайки няколко противникови защитници и матирайки вратаря.

Оттогава Давидс не свали очилата, а те се превърнаха в негова запазена марка.

В началото носеше марката Oakley. Компанията бе разработила очилата лично за него от здрава пластмаса и удължени рамки, използвайки познати вече технологии от други спортове – колоездене, сноуборд и др. Очилата бяха изключително леки и откриха един нов, много по-ясен свят пред Давидс.

На Питбула му трябваше известно време, за да свикне с новия артикул на главата си, но щом веднъж го направи, очилата се превърнаха в част от него. Само година по-късно, Давидс получи лекарско позволение да играе без тях. Направи го във втория мач на Евро 2000 срещу Дания, но вече толкова бе свикнал с тях, че отново ги сложи за следващия двубой и продължи да ги носи до края на кариерата си.

Носеше различни цветове, когато играеше на клубно и национално ниво. Оранжевото бе запазено за мачовете на Холандия, а в Ювентус бе с прозрачни.

Сделката с Nike и промяната на футбола и рекламата

Междувременно, светът се променяше. Всеки фен знаеше името на Давидс, но заради очилата си холандецът беше известен и на хора, които никога преди не бяха гледали футбол. Давидс се превърна в модна марка и най-известния дефанзивен полузащитник в света. Той стартира нова мода – спортните очила.

Питбула изглеждаше като създание, продукт на постапокалиптичното бъдеще. Достгигна статут на звезда от ранга на Дейвид Бекъм, като и двамата имаха огромно влияние върху масираната реклама във футбола.

Nike подписа с Давидс, а той стана лицето на Nike Tarj Pro. Очилата бяха разработени в колаборация с холандеца и с минимално ограничение в периферното зрение. Рекламната стратегия на Nike бе толкова добра, че спортният гигант продаваше хиляди бройки от тези очила, които се превърнаха в един от топ артикулите за 2003 г.

Давидс стартира и своя марка дрехи – Monta, чиято цел е да популяризира още повече уличния стил футбол, а мотото „Не съм тук, за да играя. Тук съм, за да разбия“ (от англ. – „I’m not here to play. I’m here to destroy”) е точно в духа на холандеца.

Участваше в почти всички иконични реклами на Nike. Заедно с Бекъм, бяха пионерите в тази сфера. Превърна се и в първия, а за дълго време и в единствения с индивидуален договор от Red Bull.

Давидс мислеше различно на терена и извън него. Магията му с топка в крака се пренесе от стадионите в бизнеса и в благотворителността. Освен всичко Давидс е в Борда на директорите на CAFE – организация партньор на УЕФА, която помага на фенове с увреждания. Но дори и сега почти никога не сваля очилата си.

Той беше Питбула на терена. Един от най-великите на своето поколение. Но единствено с очилата прехвърли границата на футболната слава и се превърна в истинска икона.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените