Много малко британски футболисти са обличали фланелката на Барселона. Всъщност Маркъс Рашфорд, а по всичко личи скоро и Антъни Гордън, са първите представители на Острова на "Камп Ноу" през XXI век.
Каталунският гранд винаги е имал привилегията да избира най-добрите таланти на планетата. И докато в Испания са акостирали десетки големи имена от Висшата лига, то британците сред тях се броят на пръсти.
В най-ранните години на клуба няколко шотландци, работещи в текстилната фабрика "Сан Андреу", играят за "блаугранас", но от навлизането на професионалния футбол насам само четирима играчи от Великобритания са защитавали цветовете на Барса.
Ето кои са те и каква следа оставиха в Каталуния:
Стив Арчибалд
Арчибалд става първият британец в модерната история на Барселона, след като през 1984 г. клубът плаща на Тотнъм 1.15 милиона лири за правата му.
Шотландският нападател веднага помага на тима да спечели титлата в Ла Лига още в дебютния си сезон и е част от състава, който достига финала за КЕШ през 1986 г. След драматичната загуба от Стяуа Букурещ в Севиля обаче, тогавашните ограничения за чужденци принуждават мениджъра Тери Венейбълс да го извади от състава, за да направи място за двама нови нападатели. Арчибалд е преотстъпен на Блекбърн, а през 1988 г. преминава за постоянно в Хибърниън. Любопитното е, че той живее в Барселона и до днес.
"Титлата беше нещо огромно. Пътувахме пет часа от летището до центъра на града сред милион души", спомня си Арчибалд в интервю за The Guardian през 2021 г. "Финалът в Севиля обаче е голямата ми болка. Трябваше да бъде исторически момент, а се превърна в травма. Трудно е да си представите усещането в стомаха, когато загубите финал за КЕШ. То остава за цял живот."
Гари Линекер
Международният авторитет на Линекер скочи до небесата, след като спечели "Златната обувка" на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Барселона реагира светкавично и привлече голмайстора срещу 2.8 милиона лири веднага след Мондиала.
Англичанинът реализира два гола още в дебюта си срещу Расинг Сантандер и завърши първия си сезон с впечатляващите 21 попадения, включително паметен хеттрик срещу Реал Мадрид на "Сантяго Бернабеу". Идването на новия мениджър Йохан Кройф обаче промени всичко. Легендарният нидерландец изолира Линекер от върха на атаката и често го забиваше на десния фланг, което доведе до трансфера му в Тотнъм през 1989 г.
"Кройф просто не ме искаше", споделя Линекер пред The Guardian. "Пускаше ме като крило, аз се ядосах и поисках да напусна. Тогава имаше лимит от двама чужденци и той искаше да доведе свои хора. Разбирах го, егото ми не е чак толкова голямо, но той нямаше смелостта да ми го каже в очите. Неговата система беше перфектна за мен - централният нападател не напуска наказателното поле и атакува близката греда. Това е моят специалитет! Но той така и не ми даде шанс."
Марк Хюз
Хюз пристигна на "Камп Ноу" в същото лято като Линекер, но по-късно призна, че изобщо не е искал да си тръгва от Манчестър Юнайтед.
В епизод на клубния подкаст на "червените дяволи" бившият уелски национал сподели:
"Имаше усещане, че ще дойде голяма оферта от чужбина, защото тогава огромните пари бяха в Италия и Испания. Аз обаче бях щастлив. Бях централен нападател на Манчестър Юнайтед, за Бога! Играех всяка седмица пред 40 000 души и нямах никакво желание да ходя никъде."
Хюз изкара само един сезон в Испания, в който отбеляза скромните пет гола в 36 мача, преди да бъде продаден на Байерн Мюнхен през 1987 г.
Маркъс Рашфорд
След като стигна до задънена улица в родния си Манчестър Юнайтед и загатна, че възвръща формата си по време на кратък наем в Астън Вила, Барселона рискува и подсили атаката на Ханзи Флик с Рашфорд за сезон 2025/26.
Макар и със статут на преотстъпен, той стана първият британец в клуба от близо половин век. И представянето му, поне откъм суха статистика, надмина очакванията - 14 гола и 14 асистенции в 49 мача (едва 26 от тях като титуляр). Рашфорд увенча силната си година с шедьовър от пряк свободен удар в Ел Класико, който подпечата титлата на каталунците.
На пръв поглед активирането на откупната му клауза от 30 милиона евро изглежда като формалност, но астрономическата му заплата се явява сериозна пречка за Барса.
Освен това остана впечатлението, че Ханзи Флик не му гласува пълно доверие и че нападателят не притежава нужната енергия и интензивност, която изисква съвременният стил на "блаугранас".
Предстои да видим какво ще е бъдещето му, но очакваното привличане на неговия съотборник в националния отбор Антъни Гордън вероятно ще принуди Рашфорд да си търси нов пристан през следващия сезон.
