В Манчестър Сити настъпи време за значителни промени, след като славната ера на Пеп Гуардиола приключи.
Легендарният мениджър прибави още два трофея във витрината през своя заключителен сезон, но оттук нататък неизвестните са много преди пристигането на очаквания негов наследник - Енцо Мареска.
Все пак феновете на "небесносините" могат да са спокойни, че Сити ще продължи да бъде сред грандовете на Европа и сред най-богатите футболни клубове в света, а предпоставките за още успехи са налице.
Само преди няколко десетилетия публиката на "Мейн Роуд", тогавашния дом на Сити, въобще не можеше и да мечтае за подобен статут на техния любим отбор.
Всъщност наскоро се навършиха точно 30 години от един от най-болезнените моменти за привържениците, когато Манчестър Сити изпадна от Висшата лига по отчайващо куриозен начин.
Говорим за период от средата на 90-те години, доста преди шейховете от Абу Даби да налеят милиарди в клуба и да го трансформират напълно.
През 90-те Сити има репутацията на каръшки отбор, който винаги намира начин да саботира самия себе си и сякаш съдбата му е да страда - а едно от най-безспорните доказателства е случилото се на 5 май 1996 г.
Тогава "гражданите" посрещат Ливърпул в последния кръг и правят финален опит да се измъкнат от зоната на изпадащите.
Но не си представяйте онзи сблъсък Сити - Ливърпул като глобално събитие на топ ниво с епично противопоставяне в стил "Клоп срещу Гуардиола".
Тогавашният мач е среща между третия и 18-ия, като "мърсисайдци" даже не играят за нищо, тъй като няма как да помръднат от третата позиция.
А домакините имат равни точки със 17-ия Саутхемптън и 16-ия Ковънтри, но по-лоша голова разлика, така че надеждата им е да измъкнат по-добър резултат от някой от преките конкуренти, за да оцелеят.
През целия сезон Сити е бил сред водещите кандидати за изпадане.
Назначаването на мениджъра Алън Бол от самото начало е прието с подозрения от феновете и не носи положителен импулс на тима, който е завършил 17-и в предната кампания.
Бол, световен шампион с Англия през 1966-а, разсмива мнозина с изказването си, че "милиони му завиждат" за позицията треньор на Манчестър Сити.
Не са много тези, които биха искали да са на негово място, докато той повежда отбора към черна серия от 11 мача без победа през новия сезон.
В 11-тия от тези двубои Ливърпул разгромява Сити с 6:0.
Но после идва по-обнадеждаващ период за синята част на Манчестър, постигат се някои добри резултати, а новото попълнение Георги Кинкладзе започва да бележи ефектни голове.
В тази фаза Сити се превръща в най-непостоянния отбор и нито веднъж не регистрира поредни победи или поредни загуби.
Към края на сезона поредица от три поражения и едно равенство сякаш окончателно обрича състава на изпадане - но в типичния си стил, Сити опровергава очакванията и взима две поредни победи, за да запази шансовете си в последния ден от 1995/96.
Така се стига до решаващия сблъсък с Ливърпул, през който "гражданите" трябва да следят зорко и резултатите на Ковънтри и бившия отбор на Алън Бол Саутхемптън.
Директните конкуренти в борбата за оцеляване правят нулеви равенства, което оставя само един шанс пред Сити - победа над "червените".
Но тук идва първата доста куриозна пречка, защото Ливърпул стъпва на разоран "Мейн Роуд", който само седмица по-рано е приел два огромни концерта на хитовата бритпоп банда Oasis.
Братята Галахър изнасят епохални шоута на стадиона на своя любим отбор, и то по време на абсолютния пик в своята популярност в средата на 90-те години.
Само че очевидно никой не е помислил за програмата на Висшата лига, когато е определял датите за концертите.
Затова в мача, който решава съдбата на Сити, теренът осезаемо е пострадал в частта, където е била разположена мащабната сцена - изградена с помощта на гигантски корабостроителен кран и 51 камиона.
Именно в тази част на терена Ливърпул отбелязва два късметлийски гола.
Първият е автогол на Стив Ломас, а вторият е вкаран от Иън Ръш след доста сериозен рикошет.
Гостите се оттеглят със солидна преднина на почивката и изглежда, че това не е денят на Сити.
Играчите на Алън Бол пропускат няколко отлични положения, докато сред агитката отчаянието започва да надделява и се чуват освирквания.
В 71-вата минута грузинецът Кинкладзе печели дузпа, от която Уве Рьослер връща един гол.
8 минути по-късно Кит Симъндс прави 2:2 и изведнъж Манчестър Сити има реални шансове за геройски спасителен обрат.
Но точно тогава абсурдът става пълен.
Неназован фен, чиято самоличност остава мистерия три десетилетия по-късно, предполагаемо следи другите резултати по радиото и пуска мълва, че равенството устройва Сити.
Това би означавало, че Ковънтри или Саутхемптън губят в резултата, което не е вярно.
Но мълвата бързо достига до Алън Бол и той дава инструкции на футболистите си да печелят време и да пазят резултата.
За около три минути в края на мача домакините размотават безцелно топката и я задържат до флагчето за корнера, а опонентите им също не възнамеряват да хабят излишни усилия.
"Трябваше ни трети гол, но при няколко оставащи минути получихме инструкции от пейката да държим топката и да губим време. Бяха чули, че Уимбълдън е повел на Саутхемптън", спомня си Уве Рьослер.
Ломас също разказва как е получил грешната информация: "Алън Бол ме повика и ми каза "Напред сме, убийте мача, просто направете каквото е нужно".
По същото време Найъл Куин вече е бил заменен принудително и се е изкъпал, но в съблекалнята чува по радиото истинските резултати от другите мачове.
Вече с панталони и риза, нападателят хуква към пейката на своя тим, за да разбие илюзиите им, че равният ги спасява.
Указанията към отбора спешно се променят и внезапно Сити тръгва да търси трети гол, но вече е твърде късно.
Последният съдийски сигнал е посрещнат с оглушителна тишина от 30-те хиляди души на стадиона.
Подведен и отчаян, Манчестър Сити поема към втора дивизия, а две години по-късно пропада и до третото ниво за пръв и единствен път в клубната история.
Но след мрачните години небето над Манчестър отново става синьо. През 2000 г. елитният статут е възстановен, а от 2008-а нататък арабските инвестиции променят всичко - и днес споменът от 1996-а се усеща като някакъв сюрреалистичен кошмар.
