Два от трите най-успешни отбора в червени екипи на английския футбол се срещнаха в неделя на "Анфийлд", но спектакъл нямаше. В събота се срещат пак два от трите най-успешни "червени" отбора на английската игра, като този път ще е различно.
Наречете го инстинкт, или пък "гледане на достатъчно мачове и на двата отбора този сезон", но Ливърпул - Арсенал няма да е като Ливърпул - Юнайтед. И още нещо, като трети аргумент за тази убеденост:
Историята на този мач почти изключва скуката.
През миналия сезон двата двубоя в първенството бяха знаменити, вероятно в топ 5 на най-добрите срещи изобщо във Висшата лига.
3:2 за Арсенал в Лондон, където имаше всичко - две изравнявания, късен гол от съмнителна дузпа, спорове, голове, положения и драма.
2:2 в Ливърпул, където имаше всичко. Два гола разлика за гостите, обрат, почти доведен до съвършенство от Ливърпул с късни пропуски за 3:2, съмнителна дузпа (този път пропусната от Салах), положения, драма, спиращ дъха завършек.
И това не е изключение. За 130 години история, сблъсъците на "червените" от Мърсисайд с "червено-белите" от Северен Лондон рядко разочароват като зрелище.
Всичко започна с петицата от Уулуич.
Или по-точно от Плъмстед, което е кварталчето до Уулуич в Южен Лондон. През октомври 1893-та там домакинства Уулуич Арсенал. И за първи път играе срещу Ливърпул.
Резултатът е 0:5, като в състава на гостите играят осем шотландци. Това е прочутият отбор на "маковете" - Макбрайд, Макартни, Хю и Мат Маккуин, Маквийн и Маклийн са в 11-те на Ливърпул. Те вкарват и три от головете. Мачът е в старата Втора дивизия и във вестниците се пише малко за него. Знае се обаче, че 9000 души пълнят "Менър Граунд", за да го гледат.
Това е началото.
Ливърпул е шампион четири пъти в началото на 20-и век, преди Арсенал да спечели първата си титла през 1931 г. Този сезон при великия Хърбърт Чапмън е белязан и от паметно 6:0 срещу Ливърпул, като впечатляващо е вероятно не толкова, че Джак Ламбърт вкарва три тола - все пак, той е централен нападател и това му е работата. А че Клиф Бастин не се разписва нито веднъж, а той е изключителният голмайстор на 30-те.
Три години по-късно Арсенал смазва Ливърпул с 8:1 отново като домакин, което остава и най-големият разгром в историята на сблъсъка. В този ден Бастин вече вкарва - той открива резултата, а Тед Дрейк и Рей Боудън нанизват хеттрици.
Друг ключов момент от това съперничество - 23 ноември 1946 г., когато се срещат на "Анфийлд" в първия си двубой от новата епоха в английския футбол.
Тя е рестартът след края на Втората световна война. Ливърпул бие с 4:2 и печели впоследствие първата следвоенна английска титла.
Пак има хеттрик, което си е някаква символика за мачовете на тези два гранда. Този път го вкарва Джак Балмър.
Вододелен момент и една от най-незабравимите вечери в английския футбол изобщо е онази на 26 май 1989-а, когато в последния мач за сезона Арсенал трябва да стори немислимото - да бие с два гола разлика на "Анфийлд". И при 0:1 Майкъл Томас бележи в последните секунди - несъмнено няма човек, който се интересува от футбол, да не знае историята.
От такъв удар малко клубове биха се изправили, особено при условие, че той идва за Ливърпул само 40 дни след трагедията на "Хилзбъро", отнела 96 живота на привърженици на отбора.
Но "червените" се връщат и веднага печелят следващата титла на Англия през 1990-а. Естествено, "сушата" която следва за 30 години от този момент, е друга история, която всеки фен не само на английския футбол знае.
През 2008-а се срещнаха за първи път на европейската сцена и пак имаше драма, както явно е всеки път, когато Ливърпул и Арсенал се изправят един срещу друг.
След 1:1 в първия четвъртфинал в Лондон, Адебайор изравни за 2:2 пет минути преди края и по голове на чужд терен "артилерията" отиваше на полуфинал. Последва нова спорна дузпа (и това май е традиция за тези сблъсъци), от която Джерард вкара за 3:2. А после и Райън Бабел се разписа, та Ливърпул отиде на полуфинал пред погледа на бесния Венгер.
Точно година по-късно, през април 2009-а, се случи нова модерна класика.
Ако някой ни бе казал, че червенобузестият Андрей Аршавин, непредвидим като лондонското време в екипа на Арсенал, ще вкара четири гола на "Анфийлд", щяхме да помислим, че е попрекалил с "Гинес"-ите.
Но той го направи, а с това паметно 4:4, минало през какви ли не обрати, Ливърпул реално се прости с надеждите за титла в преследването на Манчестър Юнайтед.
И ако 4:4 ви се струва атракция, спомнете си 5:5. Преди четири години в мач от Купата на лигата, пак на "Анфийлд", двата отбора направиха мач, който просто няма как да забравиш. 1:0, 1:3, 3:3, 4:5... за да дойде изравнителен гол в последната секунда на Дивок Ориги, а при дузпите Ливърпул да елиминира Арсенал. И това беше мач, който сякаш събира в себе си всичко, което трябва да знаете за съперничеството на двата големи червени тима.
Но, не - не е всичко.
Не и преди да припомним трите финала за ФА къп, които са изиграли един срещу друг. Не и преди да ви върнем към април 1950-а на "Уембли", когато Арсенал печели с 2:0 трофея с два гола на Рег Люис.
"98 249 британци бяха на стадиона в този ден - пише The Times. - Никой от тях не е съжалявал за часовете на опашки пред вратите на "Уембли". Мач от такова качество не се вижда често и победителят заслужи успеха си с качеството на головете."
21 години по-късно Ливърпул иска отмъщение, но пак губи на "Уембли" финала от Арсенал, този път с 1:2.
Това е луд, луд мач - две нули някак остават на таблото след 90 минути, въпреки че има положения за 4:4. Стийв Хайуей вкарва в 92-рата минута и Ливърпул повежда в продълженията. Но Еди Кели и Чарли Джордж обръщат резултата, за да донесат трофея пак на клуба от Лондон.
Крал Чарли, както е наричан втория, изкарва последните минути на един крак, куцукайки с травма. Единствената смяна вече е направена...
Алек Линдзи, левият бек на Ливърпул, играе над 50 минути със счупена костица в крака (това се разбира по-късно), тъй като малко преди да се контузи отборът му също прави едничката разрешена смяна. Велик мач!
В края Крис Лоулър от Ливърпул е паднал със схващане на тревата, а двама от Арсенал се притичват първи да му помогнат. Именно този дух на спорстменство, а и непримиримостта на хора като Линдзи и Джордж е основният акцент във вестниците след този паметен финал.
30 години по-късно Ливърпул си върна в третата им среща за Купата на Футболната асоциация.
Майкъл Оуен вкара два пъти в последните осем минути, за да обърне резултата от 0:1 до 2:1 в мач, който бе доминиран категорично от Арсенал като игра. Но често съдбата прави такива игри в двубоите на тези два тима - драма, непредвидимост, обрати... Голове. Много голове!
Ливърпул има 19 титли на Англия, Арсенал е с 13. И от всички 32 случая, в които първото място е било за някой от тях, само в четири този опонент е оставал втори. Ясно е, че през 1989-а е така, когато Томас вкарва знаменития си гол. Тогава "топчиите" на Джордж Греъм са първи с равни точки с Ливърпул, както и с равна голова разлика - заради победата с два гола на "Анфийлд" в заключителната секунда.
През 1973-та Ливърпул на Бил Шенкли е шампион с три точки пред Арсенал. През 1991-ва Греъм пак вдига трофея със седем точки аванс пред "червените".
През 2002-ра преследването продължи до края на април, но Арсенал на Венгер стана шампион също със седем пункта преднина пред Ливърпул.
Сега двата отбора влизат в предколедната битка първи и втори - лидер са лондончани с 39 точки, а тимът от Мърсисайд има 38.
Могат ли за пети път да завършат най-високо в класирането в пакет?
Кой знае, рано е да се каже. Но скука, когато играят Ливърпул и Арсенал, просто няма. Вярваме, че в събота на "Анфийлд" тази традиция ще бъде спазена.
