"Трябва ли Ерик Кантона да бъде наказан доживот?"
Ден след един от най-скандалните инциденти в британския футбол, това е първият въпрос от член на публиката в телевизионното предаване на BBC "Question Time". Беше януари 1995 г., а медийната буря бушуваше.
Джонатан Пиърс, радио коментаторът на мача в средата на седмицата между Кристъл Палас и Манчестър Юнайтед, беше описал добре на нацията какво се бе случило.
След петия червен картон на Кантона във Великобритания, този път за удар срещу Ричард Шоу, слушателите чуват присъдата му: "Как е възможно да се случват такива неща на човек с подобен талант? Човек с такъв избухлив характер. Човек, който съвсем основателно бе изгонен. Човек, който току-що - О, БОЖЕ... ТОЙ РИТА И НАЛАГА ФЕН. ЕРИК КАНТОНА СКОЧИ В ТРИБУНИТЕ И РИТНА ЗАПАЛЯНКО С КУНГ ФУ УДАР! НИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ТАКЪВ ПОЗОРЕН ИНЦИДЕНТ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ СИ ГОДИНИ ВЪВ ФУТБОЛА. ЕРИК КАНТОНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗХВЪРЛЕН ОТ ИГРАТА."
Веднага след изгонването си Кантона - сякаш в траур - беше прегънал винаги изправената си яка и се запъти към централната трибуна. На кадрите се вижда как секунди преди кунг фу техниката на французина домакинът Норман Дейвис го е хванал за ръката. Но Ерик се изплъзва и извършва вендетата си, а заради "хлъзгавата ръка" домакинът става известен сред футболистите с прякора Вазелина. Фенът на Палас се спуска 11 реда надолу, за да обижда французина, чиито нерви на издържат.
"Това момче просто дойде право надолу по пътеката и започна да крещи обиди срещу него. Кантона търпеше личните нападки до един момент, но мисля, че фенът нарече майка му "френска курва" и това беше повратният момент. Следващото нещо, което помня е кунг фу удара", разказва свидетел на инцидента, който е в непосредствена близост до Матю Симънс, обектът на нападението на французина.
След като най-накрая успяват да го замъкнат в съблекалнята на гостите, Дейвис и шефът по сигурността на Юнайтед Нед Кели заключват вратата. В предишния сезон Ерик едва не се сбива с турски полицай при гостуването на Галатасарай и двамата знаят, че от французина може да се очаква всичко. В негово отсъствие Юнайтед допуска късен гол дело на настоящия селекционер на Англия Гарет Саутгейт и мачът завършва 1:1.
Лий Шарп припомня, че след всеки лош резултат при гостуване, футболистите на Юнайтед не бързали да се прибират в съблекалнята, за да дадат време на сър Алекс Фъргюсън да се успокои. Този път обаче никой не искал да пропусне тирадата на шотландеца и сешоара по Кантона. Фърги влязъл с шут, а една от пантите на вратата поддала. Последвало жестоко конско за всички - един по един. С изключение на един. За всеобщо учудване мениджърът успокоил топката, когато стигнал до Кантона: "Ерик, не можеш да правиш такива неща, синко."
Шарп може и да украсява малко историята, но тя се потвърждава в същността си и от други звезди на Юнайтед и свидетелства за специалното отношение, което е имал сър Алекс към скандалния французин с номер 7 на гърба си.
Тогавашният мениджър на Кристъл Палас, Алън Смит, разказва за срещата си с Фъргюсън на пресконференцията след мача. "Ръкувахме се и той каза: "Какво, по дяволите, се случи?" Той дори се опитваше да извърти нещата така сякаш Кантона няма вина. Но вижте, честно казано, аз бях Алън Смит, той беше Алекс Фъргюсън. Затова му казах: "Съгласен съм, случва се на всеки."
Истината е, че Фъргюсън, чиито очи са приковани към случващото се на терена, когато Кантона рита Матю Симънс, вижда кадри чак на следващата сутрин. Едва тогава разбира, че скандалът е огромен.
По всички медии се говори само за това, а таблоидът "The Sun" отделя 13 страници на случая на "Селхърст парк". От жълтото издание откриват и Матю Симънс за ексклузивно интервю, в което жертвата на Ерик твърди, че не е казал нищо повече от: "Изчезвай, изчезвай... Отивай да се къпеш, Кантона". "The Sunday Mail" пък изпраща репортери в Марсилия, които да търсят скандали от миналото на звездата.
Футболистът обаче не се трогва много от вилнеещата около неговото име буря. На следващия ден след мача с Палас отива най-демонстративно в клубния магази на Юнайтед и купува детско екипче с неговото име за сина си.
Отборът му обаче е в тежка ситуация. От ФА притискат клуба да вземе строги мерки срещу французина, а сър Алекс настоява, че наказанието не трябва да е толкова сурово. Смята, че нещата постепенно ще утихнат.
Но не. BBC прави репортаж с ученици, в който иска мнението им за случилото се и за това каква е тяхната представа за моделите за подражание сред футболните звезди. BBC 2 пък променя програмата си в четвъртък вечерта и излъчва студио с журналисти, експерти по спортно право, бивши играчи и представители на феновете.
Бурният дебат е прекъснат, за да се покаже картина на живо от "Олд Трафорд", където са се събрали стотици фенове на "червените дяволи" в очакване каква ще е съдбата на Кантона. Един от привържениците с червено-черна шапка на Юнайтед се появява в национален ефир. "В понеделник ми се роди дъщеря. Кръстих я Лора Джейн Кантона Бойл. Не съжалявам за името. Очевидно е, че малко прекали, но и той е просто човек. Всъщност човек ли е?".
Ако феновете на Юнайтед не опрадваят любимеца си, кой друг?
Британската полиция обаче не възнамерява да проявява снизхождение и работи с ФА за пълното разследване на инцидента. На Ерик продължава да не му пука особено, но в един момент решава да предпази семейството си и заминават на почивка в Гваделупа. Когато пристигат на Карибите обаче ги очаква екип на ITN. Репортерите се появяват на плажа и снимат Кантона и бременната му съпруга, а французинът избеснява. Твърди се, че отново повтаря кунг фу удара си само няколко дни след мача на "Селхърст парк". Полицията в Гваделупа конфискува кадрите на ITN и ги дава на Ерик и те така и не биват излъчени.
Междувременно в Англия се появяват подробности за ксенофобската минало на жертвата на Кантона и обществото все повече започва да минава на страната на футболиста. Затова санкцията от две седмици затвор и изхвърлене от футбола за девет месеца се струва прекалено сурова на всички.
След бързо обжалване, присъдата на Кантона е намалена на 120 часа общественополезен труд под формата на футболни тренировки за радост на манчестърските деца (и техните родители).
Веднага след спечелването на обжалването, Юнайтед свиква пресконференция, която се оказва знаменита. Ерик изчаква журналистите да се съберат около него, сяда и казва бавно: "Когато чайките... следват траулера... това е, защото си мислят... че сардините ще бъдат хвърлени в морето", след което става и си тръгва.
Английската федерация го наказва до октомври същата година, вследствие на което той не играе осем месеца, а Манчестър Юнайтед губи титлата в полза на Блекбърн. Ерик обаче си печели симпатии даже и сред враговете на Юнайтед.
