В гаража под апартамента на семейството на Зико в Рио де Жанейро има 40-годишна тойота, която понякога футболното величие изкарва, за да направи няколко кръгчета по улиците на бразилския мегаполис.
Ако трябва да бъдем по-точни, автомобилът е Toyota Celica. Произведен е през 1981 г., а двигателят му е 2,4-литров с 16-клапана. Сребристата машина изглежда малко старомодно с квадратните си фарове, но в началото на 80-те този модел караше собствениците му да се гордеят изключително много с него.
За повечето хора тойотата може да изглежда странен избор за звезда като Зико, който няма проблеми с финансите, но бившият бразилски национал никога не би се разделил с тази кола.
И не защото е някакъв невероятен почитател на японската марка, а заради спомените, които му навява машината от един декемврийски ден в Токио през 1981-ва.
Артур Антунес Коимбра вече беше идол на почитателите на Фламенго, но това, което направи във въпросния мач, го превърна в полубожество в техните очи.
Шестте месеца до кулминацията в Япония бяха изумително време на победи и блестящ футбол.
През първата половина на годината Фламенго не успя да защити титлата си, но загатна, че може да постигне нещо голямо на международната сцена. Високият централен нападател Нунес бележеше често, възползвайки се от шансовете, които му създаваше човека зад него. Зико беше на 28 и в пика на кариерата си. Безапелационната звезда на отбора.
Артур Антунес не само асиситраше, но и опъваше противниковите мрежи с висока честота. Изпълненията му от статичните положения бяха забележителни, но вкарваше и от игрови ситуации, възползвайки се от центриранията на Тита и Адилио и на бековете Леандро и Жуниор.
В първата фаза на щатското първенство на Рио де Жанейро от май до ноември, Фламенго отбеляза 81 гола в 32 мача, за да стигне до финала. А за Копа Либертадорес премина успешно през двете групови фази на турнира и достигна до битката за трофея срещу чилийския Кобрелоа. В епичен сблъсък от три части, Фламенго в крайна сметка надделя след два гола на Зико в решителната трета среща.
Благодарение на тази победа Фламенго се класира за най-големия мач в в историята си - финала за Междуконтинентална купа срещу европейския шампион Ливърпул.
Преди двубоя в Япония грандът от Рио победи Вашко да Гама във финала на щатското първенство пред 162 хил. зрители на "Маракана", а веднага след това тимът се отправи към Калифорния за кратък тренировъчен лагер.
Голям студ посрещна двата отбора на японска земя, а англичаните дори и не подозираха какъв леден душ ще ги облее, когато Зико започне самбата си.
Артур Антунес танцуваше около футболистите в "червено", които изобщо не знаеха какво се случва. Още в 12-ата минута изведе Нунес с брилянтен пас и нападателят откри резултата.
"Разбирахме се със Зико и със затворени очи. При първия гол успях да набера добра скорост. Той беше много сигурен при подаването, защото знаеше, че ще изскоча и ще ги надбягам", спомня си голмайсторът.
Десетина минути преди края на полувремено Зико изпълни фаул и Гробелаар успя да парира, но притичалият Адилио покачи на 2:0 в полза на бразилците.
Артур Антунес Коимбра продължи да пръска магията си и катастрофата за Ливърпул стана пълна в 41-вата минута, когато Нунес отбеляза втория си гол в срещата. Мърсисайдци явно не си бяха научили урока и високата им защитна линия бе разсечена с ново майсторско подаване на Зико.
"Не очаквах, че ще решим толкова важен мач само за 45 минути - разказва легендата. - Единственото ни съжаление беше, че нашите фенове не бяха на стадиона, тъй като те бяха основната причина за всички наши постижения."
Натрупал солидната си преднина от 3:0, Фламенго премина спокойно през второто полувреме и стана първият бразилски отбор след Сантос на Пеле през 1963 г., който се прибра у дома с трофея от Интерконтиненталната купа.
"Това беше един от най-великите ни мачове - коментира Зик. - Този отбор беше наистина добър. Подавахме си, атакувахме... Имахме страхотна техника и качество. В отбора царуваше професионализъм и огромно желание за победи."
След страхотния финал, който изнесе, за Артур Антунес оставаше да се погрижи за още две неща - да вдигне пръв световната купа като капитан на тима и да прибере ключовете на чисто новата Toyota Celica, която основният спонсор на турнира му подари за това, че бе избран за играч на мача.
В началото на 80-те Бразилия живееше под военна диктатура и едно от многото неща, които бяха забранени, беше вносът на моторни превозни средства. Поради тази причина Зико трябваше да използва някои връзки на най-високо държавно ниво, за да вкара колата в страната.
След година на усилия и със съдействието на шефа на Бразилската централна банка, бившия президент на Фламенго и министъра на икономиката, колата най-накрая се отправи към Рио и Артур Антунес я паркира в гаража на фамилната кооперация, където е ценен трофей и до днес.
