Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Роналдо унижи Манчини: Ако искаш, ще ти дам автограф след мача

Когато Роналдо унижи Манчини: Ако искаш, ще ти дам автограф след мача

Всички почитател на футбола, които са гледали финала в турнира за Купата на УЕФА през 1998-а, няма как да не се усмихнат блажено, когато си спомнят играта на бразилеца Роналдо в онази вечер в Париж. Неговият Интер разгроми Лацио с 3:0 в изцяло италиански финал, а Феномена направи голям мач.

Сънародникът му Зе Елиаш също бе в състава на "нерадзурите" тогава и никога няма да забрави триумфа.

"Лично за мен това е най-важният трофей в кариерата ми. В началото на сезона приоритетът беше Серия "А". Едва когато стана ясно, че можем да спечелим турнира, наставникът ни Луиджи Симони започна да пуска титулярите", разказва Зе Елиаш.

Приоритизирането на Калчото беше от полза за 21-годишния тогава бразилец, който нямаше как да пробие в основния състав сред цялото съзвездие, с което разполагаше Джиджи Симони, но получи шанс да се докаже в битките в Европа.

"В началото на годината дори не бях сред резервите - спомня си той. - Седях на трибуните и гледах. Тренирах, тренирах и накрая ме пуснаха срещу Нюшател Ксамакс. Вкарах втория гол за крайното 2:0. След това започнах да получавам повече шансове, от които се възползвах. Кампанията беше фантастична, защото успяхме да се доберем до някои страхотни обрати. Срещу Лион обърнахме двубоя като гости. Срещу Страсбург също имахме някои проблема, но успяхме да се съвземем."

В реванша срещу французите в Милано Интер преодоля дефицита от 0:2 на френска земя благодарение на попадения на Хавиер Санети, Диего Симеоне и Роналдо.

След това дойде мач с Шалке на четвъртфиналите - повторение на финала от предишната година, който "нерадзурите" бяха загубили след дузпи.

"Беше война. Марк Вилмотс и аз... - връща се към екшъна Зе Елиаш, стискайки юмруците си. - Имаше удари, ритници. Камерите тогава не бяха толкова много и някои неща от напрегнатата битка не се видяха."

На полуфиналите бе отстранен Спартак Москва, а Зе Елиаш бе сред голмайсторите за общото 4:2 от двата мача срещу руснаците.

Ерата беше златна за италианските грандове, а Зе си спомня с носталгия онези години: "Имахме Бергоми, Санети, Симеоне, Джоркаеф, Роналдо, Саморано... В Милан пък бяха Костакурта, Малдини, Албертини, Бобан, Уеа, Савишевич. Ювентус имаше Дел Пиеро, Конте, Ди Ливио, Зидан. Легенди, легенди и само легенди. Наистина първенството беше класа."

А на въпроса кой е бил най-трудният му съперник, бившият полузащитник изобщо не се замисля:"Най-ожесточените ми битки бяха с Едгар Давидс. Той беше ужасен, просто ужасен. Винаги ти се нахвърляше отгоре, опитвайки се да те нарани."

С оглед на силата, каквато бе италианският футбол тогава, не беше никак чудно, че до финала в турнира за Купата на УЕФА през 1998 г. достигнаха два отбора от Ботуша. Интер трябваше да поправи грешката си от предишната година срещу римския Лацио.

"Орлите" бяха смятани за фаворити, но как да си фаворит срещу отбор, в който е Феномена?

"Аз и Роналдо бяхме избраните да говорим пред медиите преди финала. От Лацио бяха Неста и Манчини, които бяха категорични, че техният отбор заслужава повече трофея, тъй като е достигнал до последния двубой без загуба и без да се налага да прави обрати. Роналдо не се сдържа и каза: "Утре тези двамата ще ги направя да изглеждат като глупаци (figuras di merda - това е изразът, който използва Феномена).

Обърнах се към него и го попитах: "Какво правиш?", а той ме погледна и ми отвърна: "Плямпат твърде много".

На следващия ден спечелихме мача с 3:0. Роналдо имаше страхотен ден на терена, вкара гол и постоянно ги тормозеше. В един момент Манчини се доближи до него по време на финала, а Роналдо му каза: "Не сега, не сега, спокойно. Ако искаш, ще ти дам автограф след мача."

Останалите два гола за "нерадзурите" вкараха Санети и Саморано, затвърждавайки важността на южноамериканската връзка в Интер.

"Синьо-черните" вдигнаха заслужено трофея, но никой от лациалите не поиска автографа на Роналдо. Или поне не се е чуло да го е направил...

Най-четените