Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Десетилетия преди Исак: Голмайсторът, който смени Нюкасъл с Ливърпул, донесе титлата и се озова на обложка на The Beatles

Десетилетия преди Исак: Голмайсторът, който смени Нюкасъл с Ливърпул, донесе титлата и се озова на обложка на The Beatles Снимка: Getty Images

Александър Исак беше в центъра на най-голямата трансферна сага през изминалото лято и се превърна в рекордна покупка в историята на Ливърпул и на цялата Висша лига.

Но преди близо 80 години, историята помни един друг случай, доста подобен на неговия.

Оказва се, че и друг път Ливърпул е чупил трансферния си рекорд заради нападател на Нюкасъл - и тогава инвестицията напълно си заслужава. А въпросният играч също принуждава клуба си да го продаде.

Но вместо да е убеден в желанието си да се насочи към "Анфийлд", неговата съдба е определена от хвърляне на монета.

През септември 1946 г. централният нападател Албърт Стъбинс подава молба за трансфер и цели 18 клуба се свързват с Нюкасъл в опит да го вземат.

Известен със завидното си спокойствие на терена и извън него, той отива на кино с жена си и се отдава на развлечение, докато се водят интензивни преговори за неговото бъдеще.

Два клуба излизат пред всички в надпреварата за подписа му и това са градските съперници Евертън и Ливърпул.

Те бързо стигат до финални оферти, които Нюкасъл е готов да приеме и това елиминира всички останали кандидати, освен Съндърланд. Големият североизточен съперник на "свраките" също наддава до последно и е достигната цена от 13 000 паунда, която и трите клуба се съгласяват да платят.

В онзи момент само един футболист в европейската история е струвал повече - Брин Джоунс, за когото Арсенал е платил 14 000 на Уулвърхемптън.

Но последното се е случило още през 1938 г. в един буквално различен свят. А 1946-а бележи началото на първия пълен футболен сезон след Втората световна война, така че става въпрос за нова ера в играта.

Двата мърсисайдски клуба са решени отново да бъдат шампиони, след като Евертън е грабнал титлата в последната кампания преди войната, 1938/39.

Ливърпул пък не е ставал шампион още от 1923-та и гладът за успехи само се засилва след тежката загуба с 0:5 от Манчестър Юнайтед в последния мач.

А по същото време Нюкасъл даже е във втора дивизия, а не в най-високото ниво на английския футбол. Но главният директор на "свраките" Стан Сиймур познава футболния бизнес и е наясно, че притежава възможно най-ценния актив - голмайстор в разцвета на силите си.

Тогава Албърт Стъбинс е на 27 години и след като е прекарал ранния период от живота си в Съединените щати, се завръща в родната Англия и заиграва в отбора на сърцето си Нюкасъл.

Той притежава солидния за онези години във Великобритания ръст от 183 см, освен това е бърз и смел пред гола. В 218 мача за "свраките" се разписва 237 пъти и натрупва цели 29 хеттрика.

Головете му идват предимно в мачове по време на войната, които се класифицират като контроли, но въпреки това стандартът е висок.

И бъдещият мениджър на Нюкасъл сър Боби Робсън пише в мемоарите си: "Албърт Стъбинс беше Алън Шиърър на своето време. Албърт беше моят първи герой и моето първо голямо разочарование".

Щом Стъбинс пристига на "Сейнт Джеймсис Парк", за да завърши трансфера си, той се запознава с пристигналите шефове от Ливърпул и Евертън и запитан с кого иска първо да преговаря, отвръща: "Хайде да хвърлим монета".

Съндърланд е пренебрегнат, а в жребия между Ливърпул и Евертън късметът е на страната на "червените".

Когато изслушва плановете на президента Бил Макконъл и мениджъра Джордж Кей, Стъбинс взима своето решение. Помага и фактът, че вече има приятели в тамошната съблекалня като Джак Балмър.

"В крайна сметка, изобщо не говорих с Евертън, защото бях много впечатлен от офертата на Ливърпул", спомня си голаджията.

Също като днес, така и в онези времена е съвсем възможно да е съществувала предварителна договорка между играча и Ливърпул.

Нюкасъл успява да му осигури заместник - брилянтния Лен Шакълтън от Брадфорд Парк Авеню, но въпреки това Боби Робсън, тогава все още 13-годишен фен на "свраките", признава: "Когато Нюкасъл го продаде на Ливърпул, аз се почувствах предаден".

Само 48 часа след трансфера, Албърт Стъбинс е в титулярния състав за гостуването на Болтън и отбелязва победния втори гол при успеха с 3:1.

В ерата преди телевизията, повечето запалянковци изобщо не са виждали как играе нападателят и разчитат на описанията в пресата, а там хвалебствията се засилват.

Рекордната дотогава покупка на Ливърпул поразява вратата 24 пъти в дебютния си сезон.

Когато вкарва гола на Болтън, тимът му е осми в класирането, а през декември вече е втори, когато Стъбинс намира мрежата и на Съндърланд за успеха с 4:1.

В края на май 1947-а "червените" са първи, а нападателят бележи решаващото попадение за 2:1 над Уулвс.

Така Ливърпул става шампион и цялата сага около трансфера на Албърт, с всички вложени пари, напълно си е заслужавала.

Ливърпул е достигнал и полуфинал за ФА Къп, благодарение на хеттрик на Стъбинс срещу Бирмингам.

Тогава той отбелязва паметен гол в снега след плонж и удар с глава.

Мърсисайдци отпадат от Купата на полуфинала, но с първата титла от 24 години насам постигат целта си за сезона.

В своята втора кампания на "Анфийлд", Албърт отново достига 24 гола и макар че тимът се срива и завършва 11-ти, популярността на голмайстора расте.

По същото време в града израстват музикалните гении от The Beatles и те също са запленени от актуалния герой на местния отбор.

През 1967 г. Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар съставят общо 71 имена и лица, които да се появят на обложката на легендарния им албум Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band.

Емблематичната пъстроцветна обложка изобразява групата около изрезки на множество известни личности и единственият избран футболист е тъкмо Албърт Стъбинс.

The Beatles му изпращат копие на албума с автографи, а Маккартни добавя и телеграма с думите: "Браво, Албърт, за всички тези славни футболни години".

В онзи период вече бившият нападател е заработил като спортен журналист, обратно край река Тайн.

В Ливърпул Стъбинс изкарва шест пълни сезона, а когато напуска, за да се отправи към аматьорския Ашингтън, е достигнал сериозна футболна възраст и все повече му се отразяват контузиите.

Години наред Албърт Стъбинс остава живата връзка между двата града, обсебени от футбола - Нюкасъл ъпон Тайн и Ливърпул.

Той умира през 2002 г., а сър Боби Робсън е сред посетилите погребението му. Разбира се, Нюкасъл не пропуска да го почете, а по едно странно съвпадение, още в следващия домакински мач съперник е Ливърпул.

Тогава и двата тима излизат на терена с черни ленти в памет на този забележителен играч - чийто трансфер по причудлив начин предвестява бъдещите саги на футболния пазар.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените