Джордж Харисън беше известен в целия свят като "тихият Бийтълс". Китаристът на легендарната ливърпулска група не се забъркваше в скандали, не се стремеше да шокира обществеността (освен като прие хиндуизма) и не говореше с политически лозунги. Основно се концентрираше върху творчеството: музика, продуциране на филми и писане на сценарии.
Джордж обаче имаше и друга огромна и ярка страст, описанието на която заема впечатляваща част от неговата автобиография. Става въпрос за любовта му към Формула 1.
"Гледах първото си Гран При на Великобритания на 12-годишна възраст, през 1955 г. - разказва музикантът. - Беше в Ейнтри, Ливърпул. Оттогава постоянно гледах Формула 1 - до момента, в който станахме професионални музиканти. Събрах огромна колекция през годините от снимки на стари автомобили - BRM, Vanwall, Connaught и др. Дори през 60-те, когато вече бяхме невероятно заети, успявах да се измъквам от време на време, за да ходя на състезания - главно в Монако."
Честите посещения в падока (особено след като Бийтълс стават световноизвестни) допринасят за срещите му (прераснали в близки приятелства) с много от състезателните звезди. Така например Харисън е доста близък с шампиона от 1976 г. Джеймс Хънт, с когото има десетки снимки.
Китаристът е приятел и с трикратния шампион Джеки Стюарт и колегите му Патрик Депайе и Пол Ланзант.
"Тийхият Бийтълс" има и доста специални отношения с Айртон Сена. Първата му среща с Магьосника е още преди коронацията на бразилеца като най-добрия състезател във Формула 1 - в Австралия през 1986 година.
Между другото Харисън беше толкова фанатичен фен на Айртон, че на една от стените в дома си има огромен плакат на бразилеца, седнал в своя Макларън. Постерът може да се види в документалната поредица The Beatles Anthology, в която Джордж, Ринго Стар и Пол Маккартни направиха няколко ретроспективни интервюта на неговия фон.
Шампионите Емерсон Фитипалди, Джим Кларк, Хил (както Греъм, така и Деймън), най-бързият швед в историята Рони Петерсон и много други също се гордееха с познанството си с китариста.
Всъщност Харисън беше смятан за свой от всички отбори, което не бе никак изненадващо, имайки се предвид любовта му към Формула 1 и моторните спортове като цяло.
Харисън дори пише песен, която посвещава на починалия през 1978-а Петерсон. Звуците от болиди в парчето са абсолютно автентични и са записани по време на Гран при на Великобритания, когато шведският пилот все още е жив.
Джордж дарява всички приходи от продажбите на сингъла на благотворителния фонд на състезателя Гунар Нилсон, който си отива от рак година по-рано.
Обширните му познанства в падока в съчетание със славата отваряха всички врати на Харисън: пускат го да са качва дори в болидите.
На благотворителен парад за фонда на Нилсон влиза в лотоса, с който през 1960 г. сър Стърлинг Мос печели Гран при на Монако. От Ферари и Макларън също не пропускат да демонстрират респект към китариста.
"Колата бе в музея от 20 години, така че дори нямаше предпазни колани - припомня си по-късно музикантът в интервю за Goldmine. - В гумите изобщо нямаше сцепление, но все пак болидът летеше много бързо. Договорихме се за пет обиколки за настройка и още пет - в подходящо темпо. Отидох до колата с Джон Уотсън (друг пилот от Формула 1) и му казах какво планираме, а той отвърна: "Шегуваш се! Нито един пилот не прави пробна обиколка! Щом размахат знамето, натиска като луд!"
И така се оказа: веднага след карираното знаме, чух само едно "уууууууууу" и оставих след себе си облак прах. Не усетих как завърших първата обиколка. Летях толкова бързо, че в един момент започнах да се плаша. Имах чувството, че ще се изпусна в гащите. Но поне шофирах по-добре от Джеймс Хънт, чийто автомобил се счупи още в първата обиколка."
Това не беше първият ден на Харисън зад волана на автомобил във Формула 1. Преди това той бе управлявал тирелът с шест колела на Депайе през 1977 г. Както и махларъна на Хънт. Даже и машината на Фитипалди в Индикар.
А през 1978-а шампионът във Формула 1 и приятел на китариста Джон Сертис, който притежаваше собствен отбор в онези години, уреди за Джордж тестова сесия зад волана на TS19.
В началото на 90-те Харисън не се отказа от страстта си. Според коментатора на "Евроспорт" Олард Калф дори е имал амбициозен план. Заедно с Уотсън обсъждали идеята да създадат свой собствен отбор във Формула 1 с двигател на Ford, който да се казва "Харисън-Форд". Очевидно китаристът е възнамерявал да се пошегува с приятеля си и собственик на едноименния тим Еди Джордан, в чийто падок бе добре дошъл през онези години.
Вярно е, че идеята не стигна далеч, но все пак Джордж сбъдва мечтата си и си купува болид на Макларън за един милион долара.
Харисън почина през 2001 г. от рак на белите дробове на 58-годишна възраст, но страстта му към Формула 1 беше толкова голяма, че поне в половината му фотоалбуми той не е с китара в ръка до останалите от Бийтълс, а до пилоти и автомобили.
И до днес в социалните мрежи продължават да се появяват нови фотографии, илюстриращи страстта на Джордж към големите скорости. Скоро ще станат две десетилетия, откакто той не е сред нас, но любовта му към спорта е безсмъртна.
