Мино Райола е един от най-мастите агенти в света на футбола. Имената, които представлява, са известни на всички: от Златан Ибрахимович до Пол Погба, Марио Балотели и Матейс де Лихт. Една от последните перли в короната му е Ерлинг Хааланд – норвежкият вундеркинд, който предпочете Борусия Дортмунд, въпреки че имаше оферти от отбори от всички големи първенства.
„Късметлия съм, че действам в доста нишова професия и че съм един от най-добрите, по мое мнение – разказва Райола в интервю за The Telegraph. – И мисля така, защото всички ми го казват.
Всичко опира до качеството. Не може да изобретиш скапана кола и да я продаваш дълго време. Едно от нещата, които баща ми ме научи, е, че лесно можеш да продадеш нещо на някого, но е трудно да му го продадеш втори път. Затова трябва да бъдеш постоянен в това, което предлагаш. Винаги съм мислил за футболистите си като за мои синове. Това е философията ми.“
Футболни коментатори, анализатори и част от отборите, с които Райола работи обаче, не са точно на това мнение. Ако вземем за пример последния голям трансфер на италианеца – този на Хааланд от РБ Залцбург в Дортмунд, медиите на Острова, в Италия и Германия съобщиха едно и също нещо – младият нападател се озовал на „Сигнал Идуна Парк“ вместо в Манчестър Юнайтед заради исканата комисионна от Райола. Сделката бе на стойност от 20 милиона евро, а агентът прибрал 15 млн. за уреждането на трансфера, като допълнителни 10 млн. отишли в джоба на бащата на Ерлинг – Алфи Хааланд.
Самият Райола обаче признава, че неведнъж и два пъти е започвал лични войни. Италианецът цени изключително много точността. Веднъж бившият генерален директор на Ювентус Лучано Моджи му вързал тенекия, а Райола чакал цели девет години възможност, за да му върне.
„Не позволявам на никого да доминира над мен – казва още Райола. – Не ме интересува кой си. Единствените, които, може би, биха могли, са синовете ми. И това е, защото ги обичам и им позволявам. Аз съм обикновен човек. Не ме закачай и аз няма да те закачам. Но ако се опиташ да ме преметнеш, имам начини да ти го върна.“
Моджи, с когото се сприятеляват впоследствие, научава това по трудния начин. „Казах му, че ще дойде ден, в който ще иска мой играч, и тогава ще си плати.“
Денят идва през 2001 година, когато Ювентус иска Павел Недвед от Лацио за заместник на Зинедин Зидан, който замина за Реал Мадрид. Райола урежда сделката, но издоява „бианконерите“ до максимум. Агентът иска уверение, че Недвед ще бъде най-скъпоплатеният футболист в света, а самият той получава нов скъп часовник, в добавка към комисионната си, като подарък от Юве.
Райола не е като останалите големи агенти. Не носи костюми и лъскави обувки. Движи се в суитшъри и кецове. „Разбрах, че ако не носиш костюм, те подценяват – обяснява той. – А и не изглеждам добре в костюм. Също така, в днешни дни костюмът не ти придава допълнителна класа.“
Но това не отнема от професионализма му, а зад имиджа на безчувствен агент, се крие и малко човещина. Райола е емоционален и признава, че е плакал, когато Недвед се отказа. Сигурно ще пусне някоя сълза, когато го направи и Ибрахимович, на когото преди дни уреди завръщане в Милан на 38. Не изключва телефона си никога, въпреки че това пречи на семейството му понякога.
„Съпругата ми понякога ме моли да изключа телефона си. Но не мога да го изключа. Не само защото не мога. Не искам да го правя! Притеснявам се, когато не звъни. Веднага мисля, че нещо не е наред. И не го правя заради самите преговори, а заради психологическия фактор.“
***
„Разликата между топ играчите и останалите е много ясна – казва Райола, докато рисува по един голям кръг и няколко малки около тях на два листа. – За топ играчите футболът е в центъра на живота им, а всичко останало – и не го казвам меко, заради което някои не ме харесват – деца, жена, кола, хобита, дом – всичко това е второстепенно. Всяко решение трябва да бъде взето с мисъл за футбола, а не къде ще учат децата ми или къде жена ми иска да живеем.
Мисията ми е да изстискам 100 процента от кариерите им и да защитавам интересите им. Някои стигат до Реал Мадрид, други се озовават в други отбори. Но всеки трябва да знае, че е дал 100 процента от себе си, каквото и да означава това.“
Това е житейска философия на Райола още от детските му години. Италианецът израства в Харлем в Холандия, след като родителите му емигрират от Неапол, когато е невръстно дете. Семейството отваря италиански ресторант, потръгва им и не след дълго отварят още няколко.
„Когато бях на 12, единственото, което исках, е да видя баща си. Но той работеше по 18 часа на ден. Когато отивах на училище в понеделник и госпожата ни питаше какво сме правили през уикенда, аз отговарях по един и същи начин – плувах и играех футбол. Докато другите разказваха как са ходили на плажа със семейството си, до „Дисниленд“ и как са вечеряли заедно. Ние вечеряхме с баща ми два пъти в годината – на Коледа и на 31 декември.
Затова реших да работя при него. Баща ми е най-милият човек на света извън работа. Но когато стане въпрос за работа, е тотално различен. Беше изключително взискателен към мен. Бях на 12 и работех с него и с всичките ми чичовци. Бързо пораснах. Даваше ми задачи и се отнасяше към мен, както към всички останали. Понякога и по-сурово. Но на мен това ми харесваше. Харесвах да имам отговорност.
Както всички италианци, и баща ми не беше особено на „ти“ с английския и често ме молеше да му чета различни писма – от банката, от данъчните, и така бързо се научих да поемам отговорност и да не се плаша от нея. В ресторанта се научих да се отнасям добре към гостите си, не като към клиенти. Сервирах им храна за умовете и сърцата, не само за телата. Обсъждахме нещата от живота, изслушвах проблемите им, а бях само на 18.“
Тогава Райола записва да учи право в университета в Амстердам, но не успява да го завърши. Вместо това, продължава да учи бизнес, въпреки че баща му настоява да продължи да работи в ресторанта. „Баща ми винаги ме е подкрепял. Никога не ми е казвал, че съм мързелив. Казваше: „Прави, каквото искаш, но идвай да работиш.“ Работеше се всеки ден от седмицата и дори когато започнах да работя като агент и бях прекалено зает да работя в ресторанта, ме питаше: „Защо? За да говориш по телефона?“ Онзи ресторант беше най-добрата школа, която ме научи да се грижа за хората. Израснах в онзи ресторант.“
Като млад, италианецът мечтае за кариера като футболист, но така и не успява. „Когато бях млад, винаги казвах на играчите си: „Бях много по-добър от теб.“ И го мислех. Бях по-добър дори от Златан. Така мислех! Но проблемът не е какво аз мисля, а какво мислите вие! За мен, аз бях играч за Реал Мадрид, но никой друг не мислеше така. А аз се мислех за най-великия. Може би, само Марадона беше по-добър от мен. А когато бях във (вече несъществуващия) ФК Харлем, искаха от мен да плащам сума, за да играя. Казах им: „Защо да ви плащам? Аз съм най-добрият ви футболист!“ И така си уредих сак и бутонки за без пари, а бях само на 14.“
И до ден-днешен Райола е толкова убедителен в преговорите. През 2016-а уреди рекорден за онова време трансфер на Пол Пога от Ювентус в Манчестър Юнайтед на стойност 105 млн. евро. „Не ми пука за рекордната цена – казва Райола. – Интересува ме дали футболистът ми взема правилното решение за кариерата си. Той не отиде в Манчестър Юнайтед, защото те предложиха най-много пари. Отиде в Манчестър Юнайтед, защото искаше да отиде в Манчестър Юнайтед и чак след това бе поставена цената на този ход. След това се намесвам аз, а пазарът определя цената.
Не знам дали се преговаря трудно с мен. Знам само че се боря за играчите си. Не съм гаден. Гаден съм само когато другата страна е гадна към мен. Но всички си мислят, че се опитвам да ги прецакам. В 25-годишната си практика никога не съм започвал преговори за сделка с мисълта да прецакам някой отбор или да се опитвам да го изнудвам. Просто казвам какво искам, а ако не им хареса, това си е техен проблем.“
