"Моята кариера беше една безкрайна борба", връща се назад във времето настоящият треньор на Интер и бивш играч на тима Кристиан Киву.
Румънецът не беше някаква суперзвезда по смисъла на футболните си умения, но постигна много. Въпреки всички трудности и огромния риск, включително и за живота си.
Онзи сблъсък
От 2010 г. до края на футболния си път Киву играеше само със защитна каска - подобна на тази на Петър Чех. И вратарят, и Киву имаха сериозни причини да носят шлемовете: ужасяващи травми, които можеха да доведат до трагедии. При Чех това се случи през 2006-а в мач срещу Рединг. При Киву - четири години по-късно.
През януари 2010-а Интер гостува на Киево, а в 46-ата минута се случва нещо ужасяващо. "Чу се страшен звук, когато удариха главите си - разказва Хавиер Санети, който е много близо до ситуацията и вижда всичко. - Такова нещо не се забравя никога - и двамата рухнаха на земята и се хванаха за главите. Още от самото начало беше ясно, че това не е просто игрови епизод."
Става дума за сблъсъка на Киву с нападателя Сержо Пелисиер. В момента на удара и след това футболистът на Интер не губи съзнание - контактен е и се опитва да отговаря на въпросите на лекарите и съотборниците си, макар състоянието му да е изключително тежко. На носилката обаче спира да усеща лявата си ръка.
"Оставаше ми само дясната - спомня си Киву. - Знаех, че жена ми и дъщеря ми гледат мача по телевизията. И единствената възможност да се свържа с тях, да им покажа, че ще се оправя, беше именно дясната ми ръка. Вдигнах я."
След мача по медиите се появява шефът на медицинския щаб на "нерадзурите" Франко Комби, за да даде повече подробности. Той тръгва заедно с Киву в линейката към болницата във Верона и е неотлъчно до него. Присъства и на операцията на черепа, ръководена от неврохирурга Сержо Тураци.
"Кристиан Киву получи травма в дясната теменна област на главата - разказва специалистът след процедурата. - Сблъсъкът доведе до счупвания на черепа и кръвоизлив, образува се хематом. Извършихме операция за премахване на костни фрагменти от мозъка и за предотвратяване на последиците от кръвоизлива. Всичко премина добре: мозъкът не пострада, черепът беше напълно възстановен. Убедени сме, че пациентът ще се възстанови напълно, но е твърде рано да се каже колко време ще остане в болницата."
Киву помни онази вечер в детайли. Няма да я забрави никога.
"Страхувах се, че ще трябва да прекратя кариерата си. Не усещах лявата част на тялото си - тя беше парализирана. Наложи се да отворят черепа ми, за да премахнат напълно последствията от удара. Да бъдеш в реанимация е трудно. Будят те на всеки час, засипват те с въпроси, на които трябва да отговаряш. Трудно се свиква, но се радвам, че останах жив.
По време на възстановяването си задавах хиляди въпроси, но не можех да намеря отговорите. Бях обгърнат в несигурност - не само за кариерата си, но и дали ще мога да продължа да живея без последствия. Постоянно мислех и за дъщеря си: наистина ли повече няма да мога да се грижа за нея? Тази мисъл ме смазваше.
Но въпреки всички страхове, се завърнах, макар че ми казваха, че ще отнеме много време. След всяко излизане на терена и всеки удар с глава се чувствах като истински щастливец."
"Бях на ръба заради лекарствата"
Киву се възстановява близо три месеца и се завръща в края на март 2010-а. Тези темпове на възстановяване изненадват всички. Румънецът изглежда както преди, но неизменно с каската на главата. Тя е по-скоро само препоръка на лекарите, а не тяхна строга заповед, но подобно на Чех, Киву не се отказва от нея.
"В 9-ата минута на мача Интер - Ливорно се случи нещо, което ще помня цял живот - разказва Киву пред сайта на Интер. - Топката летеше към вратата ни, но аз се засилих и я избих... с глава! Стадионът изригна като вулкан, тифозите се изправиха на крака. От дебюта ми за националния отбор не помня момент, когато публиката да реагира толкова бурно на обикновен удар с глава."
Феновете обикват още повече "танкиста", преживял ужасната травма, заради несъкрушимия му дух. Хавиер Санети си спомня, че всички в отбора били много притеснени преди първата тренировка на Киву след завръщането му.
"Не знаехме какво да очакваме от него - разказва бившият капитан. - Беговите упражнения минаха нормално, но се страхувахме, че ще има известна скованост при работата с топката. Но първото нещо, което направи, е да се плъзне на шпагат срещу друг футболист. Тогава разбрах, че всичко е наред: добрият, стар Кристиан отново бе един от нас."
Преди завръщането си Киву претърпява още една операция, за да затворят напълно черепа му. После започва дълъг медикаментозен курс. Девет месеца той приема противоепилептични лекарства, макар обикновено да се предписват за два. По думите му, това го правело по-раздразнителен и нервен.
"Показвах неприлични жестове в Рим, играех твърдо срещу съперници, карах се с треньора - връща лентата той. - Помня как веднъж съотборниците ми отбелязаха колко избухлив съм станал и ме попитаха дали не съм започнал да бия жена си. Всичко беше заради лекарствата, иначе не съм такъв човек. Но никой не знаеше, че взимам такива."
Междувременно Киву се радва на огромна подкрепа от страна на съотборниците и щаба на Интер по време на рехабилитацията си. Най-всеотдаен е Жозе Моуриньо.
Треньорът постоянно звъни и се интересува от състоянието му. Стреми се да го подкрепя на всяка крачка по обратния път към играта и живота. "Жозе е строг, но и изпълен с нежност - твърди Киву. - Върнах се след 77 дни, но Моуриньо започна да ме бъзика много преди това. Веднъж по време на лечението ме попита дали не искам да играя срещу Челси в Лондон. Знаеше, че така ме мотивира."
Жозе го връща в състава и му дава увереност. А че Киву напълно се е възстановил, личи по новия му стил да не закопчава каската си. "Този шлем ми даваше увереност, но нямате представа колко трудно свикнах с него, колко неудобна е и как ти гори главата в по-топло време. Накрая се слях с каската, но започнах да разкопчавам закопчалката на врата - с нея просто не можех да си въртя главата."
След финала на Шампионската лига в Мадрид (2:0 срещу Байерн) Киву тържествено я сваля, а кадърът обикаля света. "Това беше най-великото усещане в кариерата ми. Усещането, че изпълних детската си мечта, преминавайки през невероятни изпитания. Белегът на главата ми? Нямаше значение, не ме смущаваше. Той е само напомняне за онази част от пътя, която трябваше да измина в името на победата."
Животът и кариерата на Киву - вечна борба
Най-щастливите моменти в кариерата си Киву свързва с успехите в Интер, дебюта в Серия А с Рома и трансфера в Аякс. Негативните вероятно са доста повече, особено в ранните му години в играта.
Румънецът си спомня тежките тренировки под ръководството на баща си, който също е бил професионален футболист. Той не правел никакви отстъпки, карал го да пътува с градски транспорт до базата, докато самият той отивал с кола, и постоянно го критикувал. Един от най-тежките разговори бил след грешка на Киву в мач на младежки турнир. Баща му умира от рак, когато Кристиан е на 17.
"Бях на тренировка, когато позвъниха на базата от дома: "Кристиан, прибирай се бързо, на баща ти му е много зле" - разказва бившият национал на Румъния. - Прибрах се навреме, той още беше жив, но вече в безсъзнание. Само се наведох към него и прошепнах: "Татко, обещавам ти, че ще направя всичко възможно, за да стана по-добър. Ще се грижа за семейството ни. И не се тревожи: и аз ще стана добър футболист." Баща ми издъхна след няколко мига. На следващия ден излязох на терена с огромна тъга в сърцето, но и с още по-голямо желание да се докажа."
Киву удържа на обещанието си, но преминава през огромни изпитания. Пристига в Аякс без да знае език и без близък човек до себе си. Сблъсъкът с реалността е челен.
"Това беше първото голямо изпитание в кариерата ми. В Румъния бях изгряваща звезда. В Нидерландия - господин никой. Имаше дори фенове, които ме обиждаха и псуваха, само защото съм от друга страна. Защото съм румънец. Това ме съсипа за няколко седмици, докато не си казах: "Какво, по дяволите - няма да променям мнението за себе си заради шепа идиоти." За едно 19-годишно момче е важно да пречупи това напрежение в себе си, за да почувства стабилност под краката си."
В Нидерландия има момент, когато губи титулярното си място, тъй като треньорът Ко Адриансе не вярва особено в него. Но се връща редовно на терена при Роналд Куман и дори получава капитанската лента. Никой от играчите не възразява срещу това решение на легендата. "Всичко завърши добре. Признавам: в началото си мислех, че е по-добре да се върна в Румъния или да отида в Белгия, където ми предлагаха договор под наем. Но близките ми ме подкрепиха да не се отказвам и кариерата ме отведе в Серия А."
Началото в Италия също не е осеяно с цветя и рози.
Когато треньорът Фабио Капело напуска Рома в посока Ювентус, питат Киву дали не иска да го последва. Той отговаря честно и кошмарът започва: "Да тренираш под ръководството на Капело е чест. Всеки би искал да работи с него." Вестниците излизат със заглавия от рода: "Киву иска в Ювентус", а на следващия мач на Рома 80-хилядният "Олимпико" освирква Кристиан при всяко докосване на топката.
В един момент натискът от медиите и феновете достига кулминацията си и той вече не издържа емоционално. Спасява го работата с психолог. Гневът на тифозите обаче не стихва, дори когато жертва здравето си за отбора.
Контузен е, но откликва на молбата на Лучано Спалети да играе на обезболяващи, защото други централни защитници няма: "Мистър, готов съм на всичко за отбора." Но освиркванията не спират. "Бях съсипан, но не от болката, а от чувството за несправедливост. Накрая млъкнаха, защото спечелихме 11 поредни мача", отсича румънецът.
През 2007 г. го предлагат на Реал, но Кристиан иска единствено и само в Интер и в крайна сметка постига своето.
Пристига с изкълчено рамо, но отказва операция, за да не губи ценно време за адаптация, и изиграва целия сезон с контузията. През лятото на 2012 г. претърпява травма на крака, след която престава да чувства няколко от пръстите си.
"Желанието да се върна и да се докажа ме водеше през най-тежките моменти в кариерата ми", споделя румънецът.
Общо Кристиан претърпява 13 операции, а последния си сезон не доиграва - разбира се, заради травма. Съгласява се на разтрогване на договора с Интер, за да не тежи на бюджета, прекратява кариерата си през март 2014 г. и се обръща към най-важния човек в живота си:
"Татко, надявам се, че се гордееш с човека, в който се превърнах - пише Киву в прощалното си писмо. - Това е краят на моето пътешествие. И началото на ново."
Като треньор Киву изкара само 13 мача в Серия А начело Парма, след което пое Интер на пожар след напускането на Симоне Индзаги. Изправен е пред огромно изпитание, но няма да е първото. А и изпитанията никога не са били в състояние да спрат устрема му.
