Само три месеца след като Ливърпул завоюва уникален требъл под ръководството на Жерар Улие, Сандер Вестервелд трябваше внезапно да осъзнае, че времето му на "Анфийлд" е изтекло.
Без предупреждение нидерландският вратар направи прехода от несменяем титуляр, печелещ трофеи, до напълно ненужен играч, оставен извън състава.
Какво се случи с този талантлив страж и защо се обърка кариерата му при "мърсисайдци", въпреки петте спечелени купи?
Краят беше бърз, брутален и неочакван. В последния ден на август 2001 г. Улие привлече двама нови вратари, Крис Къркланд и Йежи Дудек, които изместиха Вестервелд. А той беше изиграл над 100 мача в предните две години и беше спечелил с Ливърпул Купата на Англия, Купата на лигата, Купата на УЕФА, Суперкупата на Англия и Суперкупата на Европа.
"Знам какво се случи, но все още не го разбирам", признава стражът 19 години по-късно.
"От ден първи Улие казваше на мен и на пресата, че човек се нуждае от време, за да се адаптира към английската лига. Очевидно бях критикуван, както става с всички вратари. Те са под голямо напрежение, особено в Ливърпул. Аз не съм усещал напрежение, но виждах и чувах критиките. Започнах добре през първата година, когато бях на 24, а вратарите се подобряват с времето. В първата ми година имахме най-добрата защита във Висшата лига, а във втората спечелихме требъла", разказва Вестервелд.
"Продължавах да прогресирам, но от първия ден на предсезонната подготовка чувах слухове, че Ливърпул ще взима нов вратар. Това е нормално, не бях нервен или уплашен за мястото си, защото смятах, че се представям добре".
Пристигането на Дудек вече се коментираше усилено в дните преди гостуването на Болтън от втория кръг на Премиър лийг.
Там Сандер Вестервелд допусна последната си грешка с екипа на "червените", когато в заключителните минути позволи шут на Дийн Холдсуърт да премине през ръцете му и да донесе победата на Болтън с 2:1.
Westerveld
— Cascarino (Modo 90-91) (@cascarinos_) July 19, 2018
El holandés jugó 103 partidos con el Liverpool. A principios de la 01-02 y ya con problemas con el entreador, Houllier, el exReal Sociedad y Mallorca cometió este grave error en un en Bolton que supuso la derrota. Fue su último partido en el club. pic.twitter.com/NJtHd7mvId
"Да, направих грешка. После отидох на лагер с националния отбор и Ливърпул купи двама вратари, вместо един. Очевидно беше голям удар за мен, не смятах, че ще трябва да напускам", продължава разказа си вратарят.
"Винаги съм имал голяма увереност, знаех какво правя. Всички вратари грешат, но аз също така носех точки. Ако бяха взели само един вратар, дори Дудек, щях да се боря за мястото си и никой не знае какво щеше да стане. Но когато привлекат двама и въобще не те вземат за гостуване в Шампионската лига дори като трети вратар, осъзнаваш, че изведнъж си номер четири".
"От номер едно до номер четири, това беше кошмар и нищо не можех да направя. Нямах шанс да се завърна, те ми го показаха ясно. Смятах го за жестоко, но такива неща се случват във футбола".
А всичко беше започнало толкова добре за Вестервелд в Ливърпул. Улие беше демонстрирал голямо доверие в него и го беше привлякъл от Витес срещу цели 4 млн. паунда, рекорд за вратар в английския футбол в онзи момент.
Сандер тъкмо беше пробил и в нидерландския национален отбор с дебют срещу Бразилия. Възходът в кариерата му беше забележителен.
"Нещата вървяха страхотно за мен и черешката на тортата беше Ливърпул. Английският футбол е много популярен в Нидерландия и когато растях, точно Ливърпул печелеше всичко. Мечтаех да играя в Англия и Ливърпул беше моят клуб".
Играчът планирал да натрупа повече опит в родината си, преди да заиграе в чужбина, но естествено, нямало как да откаже офертата от Мърсисайд. Той трябваше да замени Дейвид Джеймс в момент, когато цялата игра в дефанзивен план не беше задоволителна и беше станала причина за седмото място в предходния сезон.
През лятото на 1999-а освен Вестервелд бяха привлечени и централните защитници Сами Хюпия и Стефан Аншо, които бяха в основата на бъдещите успехи.
В предни позиции пък фурор предизвикваха двама юноши на клуба - Стивън Джерард и Майкъл Оуен. Нападателят още не беше навършил 20 г., но вече беше звезда №1 сред младите футболисти на Острова.
"Гледаш го по телевизията и виждаш, че е голяма звезда, каквито са Меси и Роналдо сега. И като го срещнеш на живо си казваш "Уау, ето го самият Майкъл Оуен". Когато отидох на тренировка в първия ден, стиснах ръката на всички. Той беше във фитнеса и от първата минута ме порази, че макар да беше един от най-известните футболисти в Англия, всъщност беше толкова нормален", разказва Вестервелд.
"Не беше арогантен или нещо такова, беше най-приятният човек, който можеш да срещнеш. Начинът, по който се справяше с напрежението и с медийното внимание беше страхотен пример".
И докато Оуен вече се беше утвърдил, година по-младият Джерард точно правеше пробива си в първия тим. "Помня колко бях изненадан, че е толкова млад", признава Вестервелд. "Вече играеше с такава увереност и изглеждаше като лидер. Не показваше никаква нервност и беше много зрял в мачовете, правеше всичко както трябва. Същото видях в Шаби Алонсо, когато се преместих от Ливърпул в Реал Сосиедад".
През 1999 г. обаче Ливърпул не направи силно начало на новия сезон. Нажеженото дерби срещу Евертън беше загубено с 0:1 в мач с три червени картона, един от тях за нидерландския вратар.
Вестервелд беше изгонен заедно с нападателя на "карамелите" Франсис Джефърс заради спречкване между двамата, докато Джерард видя червения картон накрая заради грубо влизане срещу Кевин Кембъл.
"На следващия ден Улие ме викна в кабинета си и ми каза "Ясно е, че никога не ми харесва играчите ми да получават червени картони, но ти показа характер и трябва да го запазиш. Показа, че имаш воля и решимост да побеждаваш. Виждаше се колко важно е това дерби за теб, а аз се нуждая от играчи с такъв характер".
Francis Jeffers is 39 today.
— What If Football (@WhatIf_YouTube) January 25, 2020
Perhaps his best moment in an Everton shirt - having a good old scrap with Sander Westerveld in the Merseyside Derby.
pic.twitter.com/EqOFhDKQFP
Ливърпул отбеляза солидно подобрение през сезона, завърши четвърти и се класира за Купата на УЕФА, оказала се в центъра на епичната следваща кампания.
През 2000/01 Вестервелд изигра 61 мача, включително трите драматични финала, завършили триумфално за "червените". Всеки от финалните мачове съдържаше паметни обрати, но вратарят помни с най-добри чувства първия от тях.
Тогава в спора за Купата на лигата в Кардиф, Ливърпул завърши 1:1 с Бирмингам през 120-те минути, а Вестервелд спаси две дузпи в надстрелването от бялата точка и донесе трофея на тима си.
"Силата ни беше, че можехме да играем с два различни отбора. Аз, Сами и Стефан играехме почти всяка седмица, но Улие можеше да замени всеки, имахме толкова опции в средата и четирима нападатели. Бяхме цял отбор, не само стартова единайсеторка".
Сандер Вестервелд разказва и че тимът се е фокусирал върху турнирите за купите и директните елиминации, а спечелването на Купата на лигата е създало глад за още трофеи. ФА Къп беше взета с 2:1 над Арсенал във финала с два късни гола на Оуен, а 4 дни по-късно дойде същинският трилър за Купата на УЕФА - 5:4 над испанския Алавес, решен с автогол в 118-ата минута.
Не след дълго дойдоха още два трофея - Чарити Шийлд и Суперкупата на УЕФА, грабнати с успехи над гиганти като Манчестър Юнайтед (2:1) и Байерн Мюнхен (3:2).
Тогава обаче Вестервелд изпадна от състава и през декември вече беше продаден на Реал Сосиедад - отбор, претърпял шеметно развитие и от борещ се да не изпадне стана кандидат за титлата в рамките на година.
Сандер бързо научи испански и възвърна увереността си, за да помогне на Сосиедад да завърши втори, само на 2 т. от Реал Мадрид.
До края на кариерата си нидерландецът обиколи още доста клубове и никъде не се задържа повече от една-две години.
"Това ти дава много увереност и те прави по-добър футболист. Очевидно е хубаво да имаш статуя в някой клуб, защото си играл там 20 години, но аз имах много различна кариера, която ме отведе из целия свят и се гордея с това".
Примамливата опция да се завърне във Висшата лига го изпрати в Портсмут през 2005-а, но там той се оказа резерва и прие да отиде под наем в Евертън за кратък период от по-малко от месец.
Днес Вестервелд е щастлив, че двата му мача за "карамелите" не са му развалили отношенията с привържениците на Ливърпул, а и в Евертън са го приели без проблеми.
Вестервелд спря с футбола през 2013 г., но оттогава е активен като треньор, агент и футболен анализатор. Сега той обучава вратарите в юношеските отбори на Нидерландия и има много какво да каже за промените на този пост през годините.
"Когато аз започвах през 1992 г., въведоха правилото за връщане към вратаря. Това промени нещата драматично, защото вече трябваше да си по-добър с крака. Аз си бях добре, защото бях нападател като по-млад и това ми даде предимство. Днес стражът трябва да играе като полеви футболист, за да има отборът един допълнителен играч. Ако го правиш добре, даваш на съотборниците огромна увереност".
Разбира се, настоящият вратар на Ливърпул е нагледен пример за тази тенденция и Вестервелд го цени високо.
"Алисон е сред най-добрите в света. Само още няколко вратари в момента разполагат с толкова цялостни качества. Големите вратари правят спасявания в решаващите моменти, не когато губиш с 0:4. Алисон спасява, когато водиш с 1:0 и ти печели мача. Той е перфектният човек за Ливърпул в момента".
