Понякога журналистите прекаляват с използването на думата "легенда", но ако става въпрос за Ги Ру, това определение му отива идеално.
Френският треньор бе начело на Оксер цели 44 (!) сезона - от 1961-ва до 2004-та. Подобно постижение, особено пречупено през призмата на днешните отношения и порядки във футбола, изглежда като научна фантастика.
"През 1940 година баща ми беше мобилизиран във Втората световна война, а ние с дядо ми се преместихме в едно малко селце в департамента Йон - разказва за началото на пътя си френският специалист. - Там започнаха първите ми стъпки във футбола. На 16 започнах в Оксер, но бях прекалено бавен. Стартирах обучение в школа за треньори, а в началото на 60-те клубът обяви, че си търси наставник. Пуснах си биографията. Нямах особени претенции за заплата, а и те нямаха много пари - и ме назначиха. През първите 25 години нямах помощник-треньор. Дори помпех сам топките."
Благодарение на общителността си Ги Ру завързва много контакти с колегите си в треньорската школа, които в последствие му помагат за намирането на таланти от цяла Франция.
"Тогава нямаше професионални скаути, но ако нещо хванеше окото на моите приятели, те ми звъняха веднага и аз тръгвах на път. Бях ангажиран седем дни в седмицата с клуба. Неуморно! Междувременно работех и като застраховател към една компания", изумява французинът.
След първия му сезон начело на Оксер Ру е привикан във френската армия, която е базирана в германския град Трир.
"Тогава войската си беше организирала футболно първенство. Аз бях треньор на нашия полк и, естествено, станахме шампиони", усмихва се Ру.
През януари 1964-та той се връща в Оксер, а шест години по-късно извежда тима до Трета лига - първият му голям успех във футбола. Местната преса обаче не обръща особено внимание на отбора.
Вестник "Йон Републикен" публикува информация за мача през уикенда и дотам. И веднъж гневният Ру отива в редакцията, за да се оплаче. Главният редактор излиза с предложение: "Идваш всяка сряда и подготвяш спортните страници". Естествено, Ру не получава никакви пари за журналистическата си дейност.
"Моите текстове бяха публикувани анонимно - без автор, а за себе си говорех в трето лице - продължава култовият специалист. - Никога не съм се хвалел излишно, но и никога не съм се критикувал прекалено. След няколко години във вестника ми предложиха безплатен абонамент. Моят дядо беше страстен читател и затова помолих главния редактор да му носят вестника всеки ден - до края на дните му. Тогава дядо беше на 80, а шефът изобщо нямаше как да предположи, че ще доживее до 99."
А Оксер бавно, но сигурно пълзи по стълбичката нагоре, воден от своя уверен генерал.
През 1974 г. вече новините за него стават общонационални, защото тимът влиза във Втора лига. А през 1979-а достига до финала за Купата на Франция, който е загубен с 1:4 след продължения от Нант. Година по-късно Оксер вече е част от елита.
"Напрежението преди последния мач се режеше с нож. Трябваше обезателно да спечелим срещу Кан и същевременно да следим какво прави съперника ни Авиньон в другия мач. А без мобилни телефони и интернет тогава не беше никак лесна задача. Бях изпратил един мой приятел като шпионин там, той беше наел хотелска стая, от която се виждаше светлинното табло на стадиона и ни уведомяваше по телефона какво се случва. В крайна сметка спечелихме с 2:1. Сякаш електрошок премина през тялото ми", вълнува се и до днес Ги Ру.
А спецът започва да развива и школата, от която впоследствие излизат Базил Боли и... Ерик Кантона.
"Моят приятел Жан-Пиер Дюбор ми се обади веднъж от Южна Франция. Каза, че е открил страхотен талант и трябва да го видя. Седмица по-късно бяхме на лагер с Оксер в Марсилия и поканихме няколко младоци на проби. Един от тях беше 14-годишният Кантона. На втория ден той тренира с мъжете. И след заниманието ме помоли за една фланелка на отбора. Намерих точно неговия размер. Оказа се, че този жест е оказал огромно влияние върху избора му", разкрива Ру.
Тогава Кантона се колебае между Ница и Оксер и мнението му клони към оставане на Юг. Но когато пита за фланелка в Ница, те му казват: "Феншопът е отсреща". Каква глупава грешка!
А Канто е велика фигура и треньорът вижда това още в пубертата му. Затова му се прощават сбиванията със съотборници по време на обяд и честите избухвания.
Впоследствие Ру го спасява от влизане в затвора след популярния кунг-фу удар срещу фена на Кристъл Палас през 1995-а. На първа инстанция Ерик е осъден да лежи 15 дни, а майка му в отчаянието си звъни на бившия му треньор.
"Президентът на Франция Франсоа Митеран ми беше обещал веднъж, че винаги ще ме изслуша, ако имам проблем някога. Свързах се с него и го помолих да предаде на британската кралица Елизабет II: "Ако го тикнете в затвора, това ще има непоправими последици за отношенията между английската и френската младеж." Не знам доколко това е помогнало, но първо отложиха делото, след това смениха съдията. И в крайна сметка сениха присъдата с общественополезен труд - разказва още Ги Ру. - След време разказах на Ерик историята, а той с неговия неповторим южняшки акцент заяви: "Не се изненадвам. Моите адвокати бяха идиоти и няма как да са ме извадили сами!"
На два пъти Ги отклонява предложения да поеме Франция. Първият е след шокиращата загуба от България през есента на 1993-та, която вади "петлите" от световното в САЩ.
"Имахме много талантливо поколение в Оксер точно тогава и не можех да ги оставя. И през 1996 с тях спечелихме дубъл - титла и Купа на Франция - добавя Ру. - Вторият път беше след световното през 1998. Тогава няколко тарикати като шефа на Марсилия Бернар Тапи, които бяха заинтересовани от това Оксер да не се бори за челните места в Лигата, са лобирали за мен. Но са си направили сметката без нашия президент. Той тогава ми каза: "Ги, досега винаги сме уважавали твоите искания, сега е време да го направиш за нас".
Отново през 1993-та французинът получава едно от най-любопитните предложения в живота си. Той е на почивка със семейството си в Куба, а един ден на вратата му чукат полицаи.
Идват с мисия - президентът Кастро иска да се срещне с него.
"Той не можеше да приеме, че младежта в страната му предпочита спортове, които идват от Щатите - бейзбол и американски футбол . Каза ми: "Аз съм испанец и искам да запалиш младежта да играе футбол. Като награда ми предложи да ми подари собствен остров. Но не можех да си представя да изоставя Оксер", казва още наставникът.
Последният му мач с любимия клуб след 44 години начело носи четвъртата му Купа на Франция. Победния гол в продълженията отбелязва котдивоарецът Бонавентур Калу.
"Предишния ден той бе играл в Либия с родината си световна квалификация. Организирахме благодарение на сина на Муамар Кадафи ескорт и специален самолет, който да го докара до Париж. Прибра се вкъщи, за да опъне крак за няколко часа, след което вкара победния гол. Целият този стрес си струваше", завършва колоритният французин.
След четирите десетилетия и половина в Оксер, през 2007-а за кратко поема Ланс. Но си тръгва след четири мача без победа. Но важното е, че остава там, където винаги е искал - в сърцата на всички в Оксер.
