Проектът на Манчестър Сити е настоящият еталон в европейския футбол за създаване на работеща система за футболно развитие.
Отборът продължава да демонстрира магически стил под вещото ръководство на Пеп Гуардиола, но случващото се в момента е плод на отдавнашен план, чието изпълнение започва още преди мениджърът да пристигне на "Етихад".
Един от големите "невидими" герои зад проекта на Сити е Чики Бегиристайн - човек, за когото все още се говори рядко, макар че е след най-влиятелните и успешни спортни директори във футбола.
Бегиристайн доведе Пеп в клуба и сформира невероятния състав, покорил Англия и Европа и завоювал требъл през миналия сезон.
Въпреки всичките си успехи, 59-годишният испанец остава в сянка и няма да го чуете да говори, нито ще намерите многобройни детайлни анализи за работата му на Острова.
Чики е скромен, стои далеч от публичността и е по-вероятно да го помните от годините му на футболист на Барселона в дрийм тима на Йохан Кройф.
Баскът се изявява като ляво крило или нападател и е бивш съотборник на Гуардиола на "Камп Ноу" - както, разбира се, и на Христо Стоичков.
На 16 години постъпва в школата на Реал Сосиедад, на 18 прави дебюта си за тима и става част от едно славно поколение на Сосиедад, спечелило купата на Испания през 1987 г.
През 1988-а Бегиристайн преминава в Барса заедно с още двама играчи на Реал Сосиедад - Луис Лопес Рекарте и Хосе Мария Бакеро (доскорошен треньор на българския Славия).
Бърз и креативен играч, Чики става постоянна част от атаката на тима, която при Кройф е изключително динамична и се състои от поливалентни играчи, сменящи позициите си.
Следват цял куп спечелени трофеи с каталунците, включително четири титли на Испания и европейска купа през 1992 г.
В средата на 90-те времето на играча в Барселона изтича и той преминава в Депортиво Ла Коруня, а преди да спре с футбола се пробва за малко и в Япония.
След активната си кариера се заема да работи като футболен коментатор, но през 2003 г. е назначен за спортен директор на Барселона и така започва да трупа опит на позицията в първия период на Жоан Лапорта като клубен президент.
Лапорта и Бегиристайн поемат водещата роля в тежко време в историята на Барселона, време без постижения и трофеи. "Блаугранас" се свличат само на две точки от зоната на изпадащите, когато президентът Жоан Гаспар се оттегля и идват големите промени.
Получавайки доверието на Лапорта, Чики съставя план, концентриран върху футболната философия на Кройф, развиването на гладни за успехи таланти от "Ла Масия" и примесването им с добре подбрани чуждестранни играчи.
Привлечени са имена като Роналдиньо, Самуел Ето'о, Рафаел Маркес, Деко, Хенрик Ларсон.
Изборът на Франк Рийкард за треньор изглежда рисков, тъй като нидерландецът наскоро е изпаднал със Спарта Ротердам и е бил позорно уволнен.
Но Барса на Рийкард успява да се вдигне на краката си през първия сезон на треньора, а през втория вече е спечелена титлата.
През 2006 г. е завоюван паметен дубъл с титла и Шампионска лига, с което вече няма съмнение, че Барселона отново е на върха не само в испанския, но и в европейския футбол.
Две години по-късно обаче тимът вече е започнал да запада, а Бегиристайн и останалите шефове са осъзнали, че е време за промяна. Необходим е нов треньор.
"Още през октомври 2007 г. Чики каза, че цикълът с Рийкард е към края си", спомня си бившият вицепрезидент на Барселона Марк Ингла.
"Попитах Чики кой трябва да смени треньора, но той не искаше да ми каже конкретни имена. Когато настоях, най-сетне ми призна: "Мисля си за Гуардиола. Харесва ми как играе неговият Барса Б, харесва ми как мисли, тактиката му, методите му, всичко".
Тогава бъдещото треньорско светило тепърва прохожда в професията и Б отборът на Барса е първият му тим.
Но за кратко време Пеп демонстрира невероятни заложби и това не остава незабелязано от ръководството.
Все пак той не е единствен кандидат и до последно в Барса обмислят назначаването на Жозе Моуриньо (португалецът тогава вече си е заслужил репутацията на топ мениджър и води Челси).
Последната дума е на президента Лапорта, но е ясно какво е предпочитанието на Чики Бегиристайн. Веднъж питат спортния директор дали назначаването на Гуардиола тогава е било твърде голям риск, а той отговаря изчерпателно:
"Точно обратното. Именно заради нежеланието ми да поемам рискове заложих на треньор за бъдещето. Не исках човек за един сезон, а специалист с философия и методи, които отиват на Барса. Никога не знаеш какво ще се случи с чуждестранен треньор, който не е наясно с клуба. А с Гуардиола можеш да си спокоен: той знаеше как работи всичко тук".
Пеп винаги ще бъде благодарен на Бегиристайн за онова решение, което го изстрелва към върховете.
"Чики е най-важният човек в моята треньорска кариера. Сега може и да е лесно някой да ми се довери, но когато още бях никой в треньорството, той повярва в мен. Иначе нямаше да съм тук. Винаги ще съм му задължен", категоричен е Пеп.
Жоан Лапорта пък определя назначаването на Чики Бегиристайн за своето най-добро решение като президент на Барселона.
"Той взима решенията си въз основа на здравия разум и не позволява никой да се меси в неговата сфера", обяснява Лапорта.
Бегиристайн се занимава не само с трансфери и оформяне на състава - стилът на игра го интересува не по-малко. Годините като играч под ръководството на Кройф си казват думата и той не спира да вярва в идеите на великия нидерландец.
"Чики е интелигентен, с бистър ум, разбира футбола и знае как да играем по начина, по който искаме. Освен това е честен и много свестен човек. Можеш да му се довериш напълно", казва още Лапорта.
В първите си години на поста, спортният директор добре осъзнава, че желаната от Рийкард система 4-2-3-1 не работи и настоява за връщането на класическата за Кройф 4-3-3.
Неведнъж подчертава и че има непоколебима вяра в начина, по който Барселона трябва да играе - дори когато критиките са огромни след отпадането от Ливърпул в Шампионската лига през 2007 г.
Впоследствие отборът е поет от Гуардиола и едва ли има нужда да напомняме какъв фурор предизвиква новият треньор.
Пеп изгражда един от най-великите състави във футболната история и печели всичко възможно.
В Барселона Чики работи и с Феран Сориано, който е големият мозък във финансовата част.
Сориано укрепва финансите на Барселона и прави възможно привличането на нужните футболисти. През септември 2012 г. обаче преминава в Манчестър Сити и там става генерален директор.
Арабската революция в Сити вече е в ход, а собственикът шейх Мансур поставя изискване да бъде изграден устойчив спортен модел с атрактивно играещ отбор. Сориано получава картбланш да сформира екип от правилните хора за целта. Логично идва назначението на Бегиристайн още на следващия месец - през октомври 2012-та.
Чики Бегиристайн получава пълната власт да движи спортните дела и при събирането им със Сориано, ангажирането на Пеп Гуардиола става просто неизбежно.
Това се случва през 2016 г., а треньорът пристига едва когато вече е налице правилната система в клуба, която да му позволи да разгърне напълно идеите си.
За да разберем по-добре ролята на Чики, трябва да се вгледаме в селекционния процес при Манчестър Сити.
Дългосрочното планиране е най-важният аспект - а когато се планира внимателно за години напред и това е комбинирано с огромните средства на разположение в Сити, налице са всички предпоставки за топ резултати.
Бегиристайн има цялостна стратегия за изграждането на отбора за около 4 г. напред, а всеки летен и зимен трансферен прозорец трябва да са планирани поне година предварително.
Така Сити се подготвя и за пристигането на Гуардиола. След периода при Роберто Манчини, отборът е воден от Мануел Пелегрини, но по същество чилиецът е временен мениджър.
Играчите за привличане са определяни според бъдещия стил на тима и затова когато Пеп е назначен, вече разполага с ядро от подходящи футболисти като Кевин де Бройне, Рахийм Стърлинг и Фернандиньо.
Изчислява се потенциалната цена на трансферните цели и така се съставя предварителен бюджет, а след отчитането на множество фактори, желаните попълнения се избистрят и разпределят в планирания трансферен прозорец.
Естествено, стават и грешки, а процесът трябва да е доста гъвкав.
Например Сити се прицелва в Хари Магуайър, когато защитникът все още е в Лестър, но сделката пропада заради високата му цена. "Не можехме да си го позволим, за разлика от Манчестър Юнайтед", въздъхва Гуардиола.
Но в случая Сити няма резервен вариант за нов защитник и търсенето е отложено с година.
Подобна е историята с Жоржиньо, чийто трансфер от Наполи през 2018 г. не се осъществява.
Налице са две алтернативи - Лемина от Саутхемптън и Ковачич от Реал Мадрид. Но Сити мъдро изчаква една година, за да привлече Родри - днес незаменима фигура в състава на Гуардиола.
Противно на някои представи, Сити не харчи безогледно и е ограничен не само от финансовия феърплей на УЕФА, но и от клубната си политика.
Когато бъдат избистрени трансферните цели, те трябва да отговарят на предвидения бюджет и неведнъж част от желаните играчи са се разминавали със Сити (Фред, Алексис Санчес) или са пристигали по-късно на по-ниска цена (Рияд Марез).
Чики Бегиристайн има задачата да води преговорите с други клубове, както и заедно с Гуардиола да убеждава самите футболисти и техните агенти.
Сделката за Ерлинг Холанд също е заслуга на Бегиристайн и на главния оперативен директор Омар Берада.
Няколко месеца Берада уточнява с Борусия Дортмунд и с представители на играча финансовата страна на трансфера.
През февруари 2022 г. Берада и Чики преговарят с агента Мино Райола в Монако и постигат солиден прогрес - но на Бегиристайн се пада и една не по-малко тежка задача.
Спортният директор трябва да убеди самия футболист, който изглежда клони към Реал Мадрид.
Чики обяснява на голмайстора, че ще го превърне в основната звезда на целия проект, че с него отборът ще спечели Шампионската лига, както и че с участието във Висшата лига самата марка "Холанд" ще придобие съвсем различна стойност.
Година по-рано, през лятото на 2021 г., Чики провежда други много важни разговори - този път с Гуардиола.
Пеп е голям фен на Хари Кейн и го харесва може би повече дори от Холанд.
Интересът на Сити към английския нападател е известен на всички, но това е трансфер, който най-вероятно щеше да затвори вратата на Холанд към клуба.
Бегиристайн обсъжда това с Пеп, а мениджърът не се опъва много и приема, че трябва да забрави за трансфера на Кейн в името на бъдещето. Даже изкарва сезона без чист централен нападател, отново в името на дългосрочното планиране.
Заслужава си да се спомене и работата на скаутското звено на Манчестър Сити.
"Когато Чики и останалите направят добър подбор на играчи, работата е на 80% свършена", смята самият Гуардиола.
За да се случи това, скаути от цял свят наблюдават потенциални трансферни цели не само за Сити, но и за останалите 10 отбора от City Football Group.
Изготвят се подробни доклади за всеки играч, като се следи не само представянето на терена, но и навици, характер, начин на живот, семейство, роднини и агент.
Бегиристайн помага за анализите, като използва и собствените си връзки - например, свързва се с треньори, които са работили с играча, или с негови бивши съотборници.
Така се определя дали даден футболист отговаря на стандартите за Сити. Темпераментът и силата на духа си остават водещи фактори, за да се прецени дали състезателят ще се справи с високите изисквания на Пеп и дали ще създава проблеми в съблекалнята.
Разбира се, Пеп Гуардиола си остава лицето на проекта, а Чики Бегиристайн едва ли някога ще се съгласи да се появи под светлината на прожекторите.
Но няма съмнение, че без ръководната роля на баска, Манчестър Сити нямаше да представлява това, което е днес.
А и кариерата на Гуардиола по всяка вероятност щеше да е доста, доста различна.
