Сандро Мацола се превърна в икона на Интер. Джани Ривера - на Милан. Двамата великани на футбола носиха титла след титла на отборите си през 60-те и 70-те години на миналия век.
Предаността към емблемата обаче става още по-значима, когато твоят отбор не е сред грандовете в страната. Какъвто е случаят на Луиджи Рива, когото и до ден-днешен всички наричат просто Джиди.
Цял живот футболистът носи екипа на Каляри от остров Сардиния и пише история с топка в крака. Точно преди година, на 22 януари 2024-та, Ривера си отиде от този свят, но завинаги ще бъде помнен като играча, когото цялата страна обича.
Олицетворение на безупречния футболист, който се ръководи единствено от сърцето и не се поддава на изкушения. Подобен пример на толкова високо ниво е Уве Зеелер с неговия Хамбургер.
Преди няколко години вестник "Кориере дела Сера" написа: "На всички ни е ясно, че футболистите отиват там, където им се плаща най-добре. Тези, които са избрали мнението на сърцето си, ще бъдат възнаградени. Дали някой ще си спомня за Роберто Манчини след 50 години?"
Ясно е какво имаха предвид журналистите на изданието - Роберто беше голям играч и постигна и успехи като треньор, но избра парите на Близкия изток.
А Джиджи... Джиджи е друга порода.
Пътят му не започва на изключително бедния тогава остров Сардиния, а при богаташите от Севера - в Лаго Маджоре.
Животът му обаче е тежък и причината за това са обстоятелствата. Баща му почива съвсем млад. Майка му не може да се справи с издръжката на петчленно семейство и малкият Джиди отива да живее в църковен дом.
Когато е на 14, започва работа във фабрика за автомобили. Спасението идва три години по-късно. През 1962-ра Рива подписва първия си професионален договор с третодивизионния Линяно. Един сезон след това идва контрактът с Каляри.
Без да съзнава какво ще му се случи, през 1963-та тийнейджърът за първи път стъпва на острова. "Бях шокиран - разказва по-късно Рива. - На това място карабинерите обикаляха въоръжени по улицата. Приличаше ми на Африка."
На терена Рива жъне успехи, а в ежедневието си все повече попива от манталитета на сардинците. За да стане един от тях.
Всяка година е по-добър от предходната, но в нито един момент не поглежда към друг клуб, което му изгражда статут на легенда на острова.
Когато Рива става твърде важен и за националния отбор, тифозите на всички италиански клубове мечтаят за него. И как да е различно, след като в 42 мача за "адзурите" нападателят вкарва 35 гола, което е рекорд и до днес. Печели си прякора Гръмовержеца, който е парола за футболна класа и вярност.
За негово съжаление обаче, както и за съжаление на цялата нация, Рива губи най-големия мач в кариерата си.
Италия пада с 1:4 от Бразилия във финала на световното първенство в Мексико през 1970 година и страната се облива в сълци.
Но звездата вече е на главата му, след като малко преди това големият аутсайдер Каляри става шампион на Италия! Известният спортен журналист Джани Брера дори прехвърля успеха в политическо измерение.
"Скудетото на Каляри означаваше истинското влизане на Сардиния в Италия - пише той. - Островът се нуждаеше от нещо значимо и го намери чрез футбола. Сардинският отбор победи грандовете от Милано и Торино, а титлата позволи на местните да забравят завинаги комплекса си за малоценност."
Никога повече Каляри не спечели скудетото. В онези години причината беше, че някои от най-добрите напускат отбора. Рива пък получава тежко счупване на крака и така и не успява да си възвърне най-добрата форма.
През 1975-а нова контузия реално сложи край на кариерата му, а последният му мач е на 1 февруари следващата година срещу Милан.
А когато на 22 януари 2024-та Джиджи напусна нашия свят, плака не само Сардиния. Плака цяла Италия.
