2003 година изглежда толкова далече назад във времето, и с право. Изминаха почти 20 години, откакто Челси стана най-богатият футболен клуб в света, когато Роман Абрамович застана начело на "сините".
Руският милиардер веднага започна да пръска средства на трансферния пазар и остави Клаудио Раниери да похарчи 120 милиона паунда още в първия прозорец.
И Висшата лига не е същата оттогава.
Но кои бяха първите привлечени в ерата на Абрамович на "Стамфорд Бридж" и какво се случи с всеки един от тях впоследствие? Припомняме:
Адриан Муту
След като платиха 15,8 милиона паунда за него, в Челси едва ли са си представяли, че могат да изгонят Муту заради употреба на кокаин. Румънският нападател бе осъден да възстанови трансферната сума, която "сините" платиха за него.
А не е като да не беше обещаващ.
On this day: 2003 - Adrian Mutu scored on his @ChelseaFC debut. #CFC #Chelsea pic.twitter.com/hV4OPQmSz2
— Chad ⭐⭐ (@ChelseaChadder) August 23, 2018
След края на футболната си кариера започна като треньор. От март 2022-ра е начело на румънския Рапид Букурещ.
Юрген Мачо
Австрийският вратар пристигна като свободен агент, но получи сериозна контузия, след което си тръгна, без дори да дебютира за Челси.
В момента е треньор на вратарите в Рапид Виена.
Хуан Себастиан Верон
Явно, в Челси не са проследили проваления период на Верон в Манчестър Юнайтед, за да платят 22 млн. евро за него. Аржентинецът вкара още в дебюта си за "сините" - срещу Ливърпул, но след това изигра само още 14 мача, преди да бъде върнат в Италия, под наем в Интер.
За края на кариерата си Верон се завърна в родния Естудиантес, за който игра повече от шест години, след което стана и клубен президент. Малката вещица заема този пост от октомври 2014-а.
Нийл Съливан
Изигра само осем мача с екипа на Челси. Бе взет след контузията на Мачо, но така и не успя да заплаши титулярното място на Карло Кудичини. След това игра за няколко нискоразредни отбора, преди да сложи край на кариерата си през 2013-а.
Марко Амброзио
Още един вратар. Трети, привлечен в един трансферен прозорец. Това обаче се оказа добро решение. Амброзио заменяше Кудичини при честите му контузии, като най-запомнящо се бе представянето му срещу Арсенал на четвъртфиналите в Шампионската лига.
Въпреки това Амброзио напусна Челси след само един сезон. Приключи кариерата си в Италия, след това стана треньор на вратарите. Мина през академията на Милан, но сега отговаря за вратарите на нискодивизионния Фералписало.
Алексей Смертин
Раниери го взе от Бордо за 3,5 млн. паунда, но веднага го прати под наем в Портсмут. При Моуриньо поигра, но трудно се справяше с огромната конкуренция в средата на терена и през 2006-а бе продаден на Динамо Москва.
Все пак, приключи кариерата си в Англия с екипа на Фулъм през 2008-а, след което отново се завърна в Русия и влезе в политиката.
Джо Коул
Още един футболист, когото Челси привлякоха от изпадналия Уест Хем. И то само за някакви си 6,6 млн. паунда. Фурия по крилото и притежаващ нелоша техника и удар от дистанция, Коул изкара седем години на "Стамфорд Бридж", преди да отиде в Ливърпул.
След това смени още няколко отбора в Англия и приключи кариерата си във американския Тапа Бей. След активната си кариера Коул работи като анализатор за различни медии, а междувременно изкарва треньорския си лиценз.
Скот Паркър
Челси плати 10 млн. паунда за него на Чарлтън през януари 2004-та, но наличието на Франк Лампард и Клод Макелеле не му позволи да намери мястото си в състава.
След само година и половина бе продаден на Нюкасъл, а до края на кариерата си носи екипите още на столичните Уест Хем, Тотнъм и Фулъм. След това стана треньор, тръгвайки от "Крейвън Коридж". Премина и през Борнемут, а от декември 2022-ра е начело на белгийския Брюж.
Глен Джонсън
Челси го взе от изпадащия Уест Хем. Джонсън бе титуляр в първия си сезон, но след това трудно намираше игрово време на "Стамфорд Бридж". Блесна в Портсмут, което му донесе трансфер в Ливърпул, където изкара цели шест години.
Приключи кариерата си в Стоук през 2018-а. След това започна успешен бизнес с недвижими имоти с брат си.
Уейн Бридж
Изигра 142 мача за Челси в рамките на пет години. След това носи екипите на редица отбори, сред които и Манчестър Сити. Окачи бутонките през 2014-а, докато бе част от Рединг.
Дори след над 300 мача във Висшата лига, най-запомнящото се от кариерата на Бридж бе изневярата на съпругата му с Джон Тери, докато двамата бяха съотборници както в Челси, така и в националния отбор.
Ернан Креспо
Аржентинецът не успя да пренесе магията си от Серия "А" във Висшата лига, въпреки че вкара 20 гола в 49 мача в английския елит.
Приключи кариерата си в Парма през 2012-а, а от 2014-а започна като треньор в академията на "пармалатите". От март 2022-ра е начело на катарския Ал-Духаил.
Джереми
Един от любимците на Моуриньо в Челси. Джереми бе готов да стои резерва и да помага на отбора, когато бе нужен, като в четирите си сезона на "Стамфорд Бридж" взе участие в над сто мача.
След това игра за Нюкасъл, а след авантюра в Турция, приключи с футбола в гръцкия АЕЛ Лариса.
Деймиън Дъф
Един от най-бляскавите ирландски футболисти на своето поколение. Впечатли във Висшата лига с изявите си за Блекбърн и неслучайно Челси плати 24,5 млн. евро за него. Дъф изигра 125 мача за "сините" в рамките на три сезона, в които спечели два пъти титлата и веднъж Купата на лигата.
В момента е старши-треньор на ирландския елитен Шелбърн.
Клод Макелеле
Брилянтен футболист, отхвърлен от Реал Мадрид заради липса на блясък и слабата продажба на фланелки. От това се възползва Челси и го купи за само 20 млн. евро. Макелеле се отблагодари с вярна служба в продължение на осем години, в които стана два пъти шампион, спечели веднъж ФА Къп и два пъти Купата на лигата.
Последните три години от кариерата си прекара в ПСЖ. Там започна и треньорската си кариера, като помощник. От 2019-а се завърна в Челси като индивидуален треньор, който помага за адаптацията на играчите, които пристигат и биват отдавани под наем.
