Първата страница на френския вестник Le Petit Journal от 1907 година илюстрира бруталното престъпление на бивш финалист на "Уимбълдън". По възможно най-графичния начин.
Отрязани глава и крака могат да се видят как стърчат от кутия, докато останалата част от женско тяло е натикана в голям куфар. И от двете тече кръв.
На първата страница има и ликовете на трима души. А заглавието гласи: "Убиецът с куфара от Монте Карло".
В центъра е изрисувано лицето на датска вдовица - Ема Левин.
От двете ѝ страни са изобразени образите на собствениците на кутията и куфара.
Отляво е Мари Гулд, а отдясно - съпругът ѝ Вере. 28 години по-рано той е финалист на "Уимбълдън".
Вере Томас Сейнт Легер Гулд е син на ирландски аристократ. От малък развива страст към тениса и бокса.
Насочва основното си внимание към ракетата и през 1879 г. печели първото издание на Айриш Оупън. Година по-късно насочва вниманието си към "Уимбълдън".
Гулд започва уверено на "свещената трева" и реди победа след победа. След пет поредни успеха си печели място на финала. Там обаче губи, без да спечели сет, след 2-6 4-6 2-6 срещу преподобния Джон Хартли.
Преподобният не е просто прякор на Хартли, той наистина е Божий човек и единственият свещеник, печелил "Уимбълдън". Всъщност не само веднъж, а два пъти, вдигайки трофея и през следващата - 1880 г.
Феновете на Гулд оправдават загубата му на финала с махмурлук. Градската легенда гласи, че ирландецът бил толкова сигурен в победата, че празнувал предварително.
Въпреки че наистина е фаворит за титлата, Гулд губи.
Спортните издания от онова време описват Гулд като играч с "убийствен бекхенд". Хартли нарича съперника си "луд ирландски веселяк" след финала от 1879-а.
Вестникарските описания се оказват пророчески. Оказва се, че Гулд има не само "убийствен" бекхенд, но и "убийствена" природа. След финала на "Уимбълдън" животът му тръгва надолу.
Наричан и "абсолютен дегенерат", за Гулд се говори, че злоупотребява не само с алкохола, но и че е пристрастен към опиатите и хазартните залози.
Гулд се запознава със съпругата си - Мари Гираудин, през 1886-а, след като вече е приключил тенис кариерата си. Въпросната Гираудин била вече овдовявала на два пъти и ръководила компания за дрехи по онова време.
Четири години по-късно двойката сключва брак. Впоследствие натрупва сериозен дълг към класни заведения в Лондон, заради които имигрират в Канада.
През 1903-та се връщат в английската столица и настояват всички да се обръщат към тях със сър и лейди.
Впоследствие Мари убеждава съпруга си да се преместят да живеят в Монте Карло. Целта им там е била да въртят схеми, с които да надхитрят различни казина.
Вместо това двойката трупат сериозни дългове и там, което ги подтиква да търсят физически жертви, от които да изкарат пари.
Убийството
Вере и Мари започват да издирват спонсори, с които да финансират хазартната си зависимост. Така стигат до датската вдовица Ема Левин, която през 1907-а им заема 40 паунда - еквивалент на над 6000 паунда днес.
След като става ясно, че двамата нямат никакво намерение да връщат парите, Левин се опитва да ги издири, за да си прибере дължимото, тъй като трябва да напусне Монте Карло.
Успява да ги открие, но след ожесточен спор, намира и смъртта си.
Датската вдовица е обявена за издирване. Полицията стига до местообитанието на Вере и Мари, където откриват кървава баня. Петна от кръв има по стените и по тавана. На местопрестъплението са открити и окървавени кама и касапски нож.
Междувременно семейство Гулд бяга към Марсилия, но завещават една кутия и един куфар, които впоследствие да бъдат изпратени към адреса им в Лондон, където е крайната им дестинация след френския град.
Портиерът обаче забелязва, че от багажа на семейството тече кръв, и сигнализира на полицията. Когато полицаите отварят кутията и куфара, откриват главата и тялото на Левин отделно едно от друго.
Впоследствие червата ѝ са открити да висят на ограда в близост до Монте Карло.
Първоначалната версия на семейство Гулд е, че в багажа има мъртви пилета. Това, разбира се, не минава пред полицията, която успява да ги задържи на гарата в Марсилия.
Бруталното убийство и последвалият съдебен процес добиват световна популярност. Двойката получава сериозни присъди за деянието си.
Интересното е, че Мари Гулд получава по-тежкото наказание. Първоначално тя е осъдена на смърт чрез гилотиниране, тъй като разследването доказва, че идеята за убийството е нейна.
Присъдата ѝ впоследствие е намалена на доживотен затвор. Умира зад решетките през 1914-а от тиф.
Вере също е осъден до живот. Заточен е на Дяволския остров, който се намира на границата между Карибско море и Атлантическия океан.
През 19-и 20-и век преди Втората световна война островът е използван за каторга, където са изпращани най-големите престъпници, осъдени на смърт и на доживотен затвор във Франция.
Бившият финалист на "Уимбълдън" не издържа дълго в затвора и умира през 1909-а на 55-годишна възраст, само две години след произнасянето на присъдата му.
Вере се самоубива. Информациите са, че някогашният тенисист е бил тормозен от кошмари и абстиненция в следствие на дългогодишната му злоупотреба с алкохол и опиумни вещества.
