През 1984-та се провежда първото световно първенство по биатлон.
Съветските състезатели печелят златните медали и в трите дисциплини, но при щафетата има една голяма изненада - САЩ финишират трети. Голямата звезда на американския отбор - 22-годишната Кари Суенсън, се състезава и индивидуално, а мечтата ѝ е биатлонът да бъде включен в олимпийската програма.
Само няколко месеца по-късно биатлонистката е отвлечена и държана като заложник. След това е простреляна в гърдите, но оживява. Според самата Кари биатлонът ѝ е помогнал да оцелее. Историята ѝ дори е превърната във филм.
Жените са допуснати до участие на световни първенства чак през 1984 г., 26 години след първото такова за мъже. Сексистки разбирания държат жените извън спорта дотогава - разбирането е било, че няма да могат да се оправят с оръжието.
През 1983/84 се създава и първият женски национален отбор по биатлон в САЩ. Американките пропускат целия сезон, за да се подготвят за предстоящото Световно първенство във френския курорт Шамони.
На първото състезание - индивидуалното на 10 км, Кари финишира пета с най-добрата стрелба. "Четири рускини и след тях аз!", радва се щастливата американка. В спринта завършва на 13-о място, а в щафетата, основно заради нейния принос, САЩ печели бронзовите медали, след СССР и Норвегия, изпреварвайки финландците.
"Не можехме да повярваме, че печелим медали. Никой не можеше да повярва - спомня си Суенсън. - Съперниците ни се радваха за нас - идваха и ни прегръщаха. Руснаците ни поздравиха. Беше невероятно, защото те бяха много силни."
След Световното Кари се прибира у дома, за да започне подготовка за новия сезон.
През пролетта завършва университета в Монтана, където учи микробиология. Планира да специализира ветеринарство, а за да припечели някой-друг долар през лятото, се хваща на работа като сервитьорка в ранчо. Изборът не е случаен - освен работата, Кари се възползва от възможността всеки ден да тренира и бяга в гората около ранчото.
На 15 юли 1984-та Суенсън излиза за обичайния си крос. Собственикът на ранчото - Боб Шаап, я предупреждава да внимава, защото предишния ден е видял мечка сред дърветата. Биатлонистката обаче не показва страх и тръгва по същата пътека, по която Шаап вижда мечтата.
Навътре в гората Кари вижда нещо сред дърветата - но не мечка, а два спални чувала. Някой е нощувал там. Пред нея се появяват двама мъже - мръсни, с бради и оръжия. Първата ѝ мисъл е да побегне, но страхът да не бъде убита я спира, след което е принудена да ги последва до лагера им.
Двамата мъже са баща и син Никълс - 53-годишният Дон и 19-годишният Дан. След развода с жена си Дон решава да вземе седемгодишния си тогава син и двамата да заживеят в планините на Монтана. В продължение на 12 години баща и син живеят като диваци - спят на открито и ядат, каквото могат да намерят сред природата. А когато много закъсат за храна, слизат до близките ферми и крадат по някое животно.
В края на тийнейджърските си години обаче Дан не издържа на скиталческия живот. Баща му обаче намира начин да го задържи и му обещава, че ще му намери жена. Двамата дори не могат да си мечтаят за по-подходяща в тази роля от 22-годишната млада и красива спортистка като Кари.
Баща и син Никълс завличат биатлонистката още по-нагоре в гората до основния си лагер. Двамата я напъхват в спален чувал, който завързват за дърво.
Междувременно в ранчото Шаап вече започва да се притеснява за Кари. С напредването на вечерта собственикът на ранчото бие тревога - опасява се спортистката да не е попаднала на мечката. И тръгва да я търси. Но не е сам. Родителите на Суенсън организират цяла група, които да претърсват гората.
Завързана за дървото, Суенсън чува стъпки в близост до лагера, но не смее да извика за помощ - двамата мъже са я заплашили, че само да издаде звук, е мъртва. Същото ще последва и всеки, който се опита да я спаси.
На сутринта Никълс тръгват на обичайната си обиколка в търсене на храна. Взимат Кари със себе си. Тя изчаква да остане насаме със сина в опит да го убеди да я освободи. Дан изслушва молбите ѝ, но ѝ отговаря: "Не. Тиси хубава. Ще останеш с мен."
При изгрев слънце издирването на Кари продължава. Един от търсачите - Джим Шоулъб забелязва лагера на диваците. Открива и двамата похитители.
"Вървях по течението на потока и чух изстрел и женски крясък - разказва той. - Помислих си, че някой е забелязал мечката и в опита си да я убие, е уцелил някого. След това видях двама мъже с пушки. Не изглеждаха да са част от нашата група. Единият от тях ме попита дали съм въоръжен. Отговорих, че не съм. Тогава осъзнах, че проблемът не е мечтата, а тези хората."
Дан прострелва Кари, но без да иска. Уплашен от стъпки зад себе си, синът стреля на посоки и улучва биатлонистката в гърдите. "Не исках да я застрелям, за Бога!", признава след това той.
Партньорът на Шуолъб в претърсването - Алън Голдстийн - приятел на Суенсън, се опитва да сплаши двамата братя: "Свалете оръжията, заобиколени сте от 200 души". Те обаче не се подчиняват. Дон не само че не хвърля оръжието си, а се обръща и прострелва Голдстийн. Куршумът попада в окото му и го убива на място.
Междувременно Шуолъб тръгва да бяга и да търси помощ. Баща и син отвързват простреляната Кари, но осъзнават, че не могат да я вземат със себе си. Зарязват я и хукват в другата посока.
В продължение на часове Кари се бори за живота си сама, очаквайки помощта. "Куршумът беше минал през белия ми дроб, кървях обилно и крайниците ми започнаха да изтръпват - разказва тя. - Нервите ми по гърба никога няма да зараснат напълно."
Това, което я държи жива, е спортната подготовка. В един момент Кари усеща, че започва да има проблеми с дишането - проблемът с белия дроб е сериозен. Тогава обаче тя се сеща за изготовката при стрелба - тогава биатлонистите пристигат на огневия рубеж изморени от обиколката и трябва да контролират дишането си. Точно това прави и тя. Така успокоява пулса си, с което ограничава и кръвозагубата.
Отнема четири часа на спасителните екипи да я открият. В нито един момент Суенсън не си позволява да изгуби съзнание, но малко преди да бъде спасена, зрението започва да се замъглява. Вдигната е от хеликоптер, след което е откарана в болница.
"Съмнявам се, че щеше да оцелее, ако не беше спортистка", казва майка ѝ, която работи като медицинска сестра.
Кари е изписана от болницата само след осем дни. Три месеца по-късно подновява леки тренировки. Възстановяването ѝ върви добре, но скоро осъзнава, че трудно ще си върне предишната форма.
Все пак, Кари участва на европейско и още две световни първенства. Класиранията ѝ обаче са далеч от престижните, които записва през 1984-та.
Така и не успява да запише участие на олимпийски игри. Биатлонът е включен в олимпийската програма през 1992 г. - шест години след като Кари се отказва от спорта.
Филмът за историята ѝ излиза през 1987-а. Режисьор е Стивън Джиленхол - баща на актьорите Маги и Джейк Джиленхол. Суенсън работи като съветник по филма. След спорта Кари се дипломира като ветеринар и работи с животни.
Междувременно баща и син Никълс са заловени и осъдени. Дон получава 85 г. затвор, а Дан - 20 г. Двамата нямат никакъв проблем зад решетките - безплатна храна, четива, баня и легло. Дори заприличват повече на хора, след като махат брадите.
Дан излиза през 1991-ва, но точно 20 г. по-късно отново попада зад решетките заради наркотици. Дон е пуснат през 2017-а, когато е на 86 г. Прекарва 32 г. в затвора и на няколко пъти е молил за помилване, но семейството на Суенсън се е противопоставяло.
Когато най-накрая е пуснат на свобода, Кари припомня историята си и разбулва мита за "планинските хора", както и наричат в медиите.
"Семейство Никълс бягат в планината, но не успяват да оцелеят там. Или поне не без да грабят и разбиват чужди имоти. Накрая са ги хванали, без да се съпротивляват, защото са били измръзнали, гладни и уморени от този начин на живот. Това не са хора от планината."
