През 1987 г. Милан привлече Рууд Гулит и Марко ван Бастен и веднага спечели скудетото. Но това не бе достатъчно за шефовете на "росонерите" и тифозите им. Година по-късно лимитът на легионерите в Серия "А" бе увеличен от двама на трима и на "Сан Сиро" решиха да вземат и трето "лале".
Набелязаните бяха Роналд Куман и Франк Рийкард, а в крайна сметка изборът падна върху втория. Отбранителният вал на Милан работеше перфектно и в клуба се спряха на халфа.
Холандското трио заблестя силно и не само накара милиони да се влюбят в него, но и помогна на "червено-черните" да спечелят два поредни КЕШ-а. Ван Бастен, Гулит и Рийкард оставиха колосална следа в историята на играта, но така и не успяха да се реализират напълно като треньори. Особено първите двама.
Марко ван Бастен
Лебеда от Утрехт, както го наричаха феновете, приключи футболния си път едва на 28 заради хронична контузия в глезена, която го тормозеше през по-голямата част от кариерата му. Договорът на Ван Бастен с Милан изтече в края на сезон 1994/95, но не беше играл повече от две години. Тифозите го умоляваха да остане, но травмата се оказва по-силна от желанието му да се опита да продължи.
След прощалния си мач, Марко не можеше да сдържа сълзите си: "Въпреки гръмките аплодисменти, бях сам. Обзе ме празнота, трябва да завърша почетната обиколка на стадиона, това е единственото нещо, което знам за близкото бъдеще. Сбогувам се пред 80 хиляди. Футболистът Марко ван Бастен вече не съществува. Гледате някого, когото вече го няма. Вие аплодирате призрак. Днес умрях като футболист. Аз съм гост тук на собственото си погребение. Кръгът се затвори."
След като завърши кариерата си, холандецът заяви, че няма намерение да става треньор, но промени решението си, започвайки курсове в холандската федерация. Първото му работно място бе престижно - Аякс, въпреки че ставаше въпрос за младежкия отбор на амстердамци. Само година по-късно той получи покана да оглави националния отбор. Първото нещо, което направи новият селекционер, бе да пенсионира редица от ветераните на "лалетата". Започна да налага млади играчи и да изпраща повиквателни не само на състезатели на грандовете Аякс, ПСВ и Фейенорд, но и на такива от по-малките тимове. Под негово ръководство отборът се класира за Мондиал 2006 и Евро 2008. Съдбата му бе решена от неговия сънародник Гуус Хидинк, който беше начело на Русия. Сборная отстрани "лалетата" на 1/4-финалите на европейското първенство и Марко подаде оставка.
Нататък кариерата му на скамейката беше провал. Не успя да постигне нищо значимо в Аякс, а след това и в Хееренвеен и АЗ Алкмаар. През 2016 г. легендата на световния футбол пое пост във ФИФА. Длъжността му е ръководител на отдела за техническо развитие на Международната футболна федерация. През последните няколко години Ван Бастен се прочу единствено с няколко абсурдни идеи за промени в правилата.
Самият той отдава треньорските си неудачи на факта, че е "приемал всичко със сърцето си".
"Аз съм слаб треньор. Загубите бяха толкова болезнени, че не можех да живея с тях. Като наставник трябва да се отнасяш положително към момчетата си - като баща към синове, но аз не успях. Тази професия е вредна за здравето. Когато станах помощник, бях по-мъдър и отзивчив. Имах търпение. Като старши треньор бях пълната противоположност. Взех правилното решение да напусна занаята. Сега правя други неща и се чувствам много по-свободен."
В допълнение към административната си позиция във ФИФА, Ван Бастен се занимава с бизнес и работи като телевизионен експерт. Избягва стреса и се радва на внуците си.
Рууд Гулит
За разлика от Ван Бастен, Гулит винаги е знаел, че ще стане наставник. След Милан и Сампдория, през 1995-а той отиде в Челси. Когато окачи обувките на пирона, от лондонския клуб не се притесниха да му предложат мениджърския пост на мястото на Глен Ходъл, който пое националния отбор на Англия. Още в дебютния си сезон изведе "сините" до спечелването на ФА къп, която не бяха взимали от 26 години. Ръководството беше изключително впечатлено от подвига и му прости шестото място в шампионата. Но година по-късно, въпреки нелошите резултати, Гулит бе уволнен след скандал със съвета на директорите.
"Това уволнение ме засегна най-много в живота ми. Три месеца бях в шоково състояние. Дори не можех да си представя, че хората, с които работех всеки ден, могат да направят това."
Конфликтът с босовете на лондончани оказва силно влияние върху Гулит, който се задържа съвсем за кратко в Нюкасъл. Британската преса започна да го следи под лупа, а повишеното внимание към Рууд и семейството му се отрази негативно на работата му.
"Къщата ми в Нюкасъл беше под постоянна обсада от репортери и фотографи, те буквално ме преследваха по петите. Но това не беше чак толкова голям проблем. По-лошото беше, че започнаха да преследват семейството ми в Холандия. А те в никакъв случай не биваше да страдат заради моята професия."
На "Сейнт Джемсиз" нещата не се получиха. Мениджърът се скара с Алън Шиърър, лиши Роб Лий от капитанската лента и настрои феновете срещу себе си, след което напусна Североизтока след само пет кръга в Премиършип. Последва слаба година във Фейенорд и период в Лос Анджелис Галакси, където получаваше по 3 милиона долара годишно (през 2007 г. това беше рекорд за MLS). Но добрите условията в клуба не помогнаха на Рууд да постигне успехи и напусна отбора след поредица от седем мача без победа.
Най-интересният етап от треньорската кариера на Гулит беше през 2011-а, когато подписа договор за 1,5 години с Терек. Реши се на този ход след дискусия с Гуус Хидинк, който познаваше отлично обстановката в Русия. Но в Грозни кариерата на Гулит зацикли: отборът играеше невзрачен футбол, а той изпитваше огромни трудности с езика и адаптацията като цяло. Чашата на търпението на собствениците преля, когато даде интервю за британски медии, в което обясни някои нелицеприятни подробности за живота в Чечня.
"Дойдох заради парите и приключението", каза откровено Гулит, когато си тръгна от Русия.
След Терек холандецът за кратко работеше като помощник в националния отбор на страната си и се отказа от треньорството. Поне временно. В момента развива бизнеса си, работи като експерт за редица спортни канали и прекарва много време със семейството си и на голф игрищата.
Франк Рийкард
След като спечели всичко с Милан, Рийкард се завърна в родния Аякс, за да завърши кариерата си. Асистира на Патрик Клуйверт за гола, с който амстердамци спечелиха Шампионската лига след успех над Милан на стадион "Ернст Хапел" във Виена през 1995-а. След това започна свой бизнес, но Гуус Хидинк го убеди да му стане асистент в националния отбор. На Евро 2000 те изведоха "лалетата" до бронзовите медали.
Най-добрите години на Франк в треньорството бяха в Барселона. На два пъти изведе каталунците до титлата в Примера и вдигна Шампионската лига.
Заслужава си да се отбележи, че той е сред само седмината, които са печелили най-престижното отличите на континента и като играч, и като наставник. Именно при Рийкард пък Лионел Меси направи дебюта си в представителния тим на Барса.
"Рийкард беше най-добрият треньор в кариерата ми. Той винаги внасяше спокойствие в отбора", заяви наскоро бразилският вълшебник Роналдиньо.
След "Камп Ноу" холандската легенда бе начело на Галатасарай и националния тим на Саудитска Арабия. През 2014-а се оттегли от треньорството и не възнамерява да се завръща. "Благодарен съм за постигнатото във футбола, но бих предпочел да правя други неща, например да работя като коментатор или експерт."
Рийкард живее и управлява бизнеса си в Амстердам. Далеч е от футбола и не показва с нищо, че играта му липсва.
