"Можеш да се излежаваш на дивана и да проклинаш съдбата си, а можеш и да си размърдаш задника до залата и да свършиш нещо за себе си" - животът учи Арнолд Шварценегер, че "вратът на вълка е дебел, защото..." Защото Арни е свикнал сам да си върши работата. Без значение колко е тежка и какви жертви изисква.
Израства в семейство със скромни възможности, в което луксът е табу. Всъщност луксът е у тях е покупката на нов кухненски уред. Може да го наречете и коледно чудо. Баща му членува в крайнодясната партия и Арни получава сурово възпитание. Още на 13-14 започва да мечтае да се махне от омразната Австрия и да стане културист. Но не само това. Иска да стане най-добрият в света и в преследването на мечтата си е готов на всичко. Даже да влезе в затвора...
Като малък Шварценегер се възхищава на руски богатир
Трудното детство и родителският тормоз оказват и своето положително въздействие. Именно баща му е човекът, който учи малкия Арни да обича спорта. Момчето си пада по футбола и се справя наистина добре с топка в краката. Но всичко се променя за него през 1961-ва, когато гледа по телевизията Световното първенство по вдигане на тежести. Тежкоатлетите го впечатляват страхотно, а най-голямо е възхищението му към Юрий Власов. И иска да стане толкова силен, колкото е руският богатир.
Тогава Арнолд е само на 14 години и баща му категорично му забранява да вдига. Определено Шварценегер-старши има своите основания за това, тъй като широко разпространено е схващането, че силовите тренировки не трябва да започват преди 18-годишна възраст. Най-вече заради това, че могат да навредят значително на растежа и развитието на младото тяло.
Шварценегер обаче не се вслушва в бащините съвети и пренебрегва стереотипите.
Любимото му място става една зала в Грац, чиито уреди ползва дори когато тя е затворена за посетители. След щателни огледи, Арни открива прозорец, от който може да влиза в залата и го прави нелегално стотици пъти. И до ден-днешен се шегува, че едно от най-хубавите неща на незаконните му прониквания е обезсмислянето на задължителна загрявка преди тренировка. Каква по-качествена загрявка от тази?
Първите стъпки на Арни в културизма са всичко друго, но не и лесни. В днешно време ни залива океан от видео уроци, литература и безброй подготвени специалисти. Но прогресът на младия културист се уповава най-вече на метода "проба-грешка". Понякога грешката е толкова голяма, че часове след "блъскането" не може да вдигне чашата си с чай.
Бягство от армията
На 17 години Шварценегер вече тренира със сериозни тежести и пътят му към големия спорт изглежда открит. Но когато завършва средното си образование, взима решение да влезе в казармата. Къде сериозно, къде на майтап - твърди, че е отишъл да служи, за да се наспи и да се храни под режим. И наистина - за разлика от казармите в бившия комунистически блок през онези години - в австрийските хранят доста добре. Вкусно е и месото присъства всекидневно в менюто.
Със силна храна и интензивни тренировки мускулите на Арни продължават да растат. Става час-два преди бойните си другари и още на закуска вече се е натоварил сериозно. А натоварванията му продължават още 11-12 часа след това.
С риск да влезе в затвора, Шварценегер дезертира от армията, за да участва в първото си голямо състезание - "Мистър Европа".
Физическите му данни са безспорни, но на сцената е леко комична гледа. Не за друго, а заради това, че като цяло почти няма представа как да позира и да се държи на такива мащабни събития. Едно е да го гледаш по телевизията, а съвсем друго - да си участник в конкурса. Въпреки това печели убедително титлата, както и голямо признание от публиката и специалистите. Командирите му в казармата обаче не се трогват особено и Арнолд е изпратен в затвора за два месеца.
"Бях като бик, който е решил да потича из града"
След армията Шварценегер се премества в Мюнхен и започва работа във фитнес клуб. Плащат му малко, но Арни е доволен, че съчетава работа и хоби. Тренира, докато работи. И обратното. Но мечтата да стане най-добрият културист в света още блести ярко в съзнанието му. И е готов на всичко. Даже да посегне към стероидите...
Но заедно с мускулите - те помпат и агресията. Почти всеки ден участва в сбивания и скандали, а баварските пътни полицаи вдигат ръце заради постоянните му нарушения, когато седне зад волана.
"Бях като разярен бик, който е решил да се разходи из града", връща годините назад Арни.
Той обаче бързо променя навиците си и се научава да контролира емоциите си, спирайки безразборната употреба на стимуланти.
Разумният му подход към химията, съчетан с усилени тренировки, скоро го превръщат в най-добрия културист в Европа. Арни е без конкуренция на Стария континент и печели турнир след друг. Това обаче не стига. Както неведнъж вече споменахме, целта му е да е най-великият в света.
Така един ден си оправя визата, стяга си багажа и отлита за Лос Анджелис. След няколко години пробива в киното. А нататък вероятно историята ви е позната.
