"Мечтаех да дойде моментът, в който ще мога да се излежавам, колкото си искам, да чета и никой да не ме закача за нищо. Мечтата ми се сбъдна - лежа, чета и никой не ме търси."
Съветската гимнастичка Елена Мухина изрича тези думи 15 години след олимпиадата в Москва, която пропуска заради тежка контузия. По време на подготовката за игрите 20-годишната световна шампионка получава фрактура на гръбначния стълб. Така на 3 юли 1980 г. животът на една голяма спортистка претърпява трагичен обрат.
"Отидох да се сбогувам със спорта"
Елена Мухина остава сираче много рано. Майка ѝ си отива в пожар, предизвикан от баща ѝ, който е алкохолик и скандалджия. Отгледана е от баба си.
Започва с гимнастиката още в началните класове и развитието ѝ в спорта е шеметно. Първоначално тренира в школата на Динамо, а когато е на 14, се мести в ЦСКА. Треньор ѝ става Михаил Клименко, който никога преди това не е работил с момичета. Срещата им се оказва съдбоносна и за двамата. Наставникът я кара да изпълнява елементи, каквито светът на гимнастиката не познава. А Елена се справя и с най-опасните от тях с шампионска лекота.
Московската ученичка е спрягана за участие още на олимпиадата през 1976 г. в Монреал, но ръководството на федерацията и треньорският щаб не я включват в отбора, въпреки че изпълнява най-трудната програма.
През 1978 г. Мухина впечатлява силно на световното първенство в Страсбург, на което става абсолютна шампионка, побеждавайки великата Надя Команечи. По-късно Елена признава, че е тръгнала за шампионата на планетата с идеята това да е последният турнир в кариерата ѝ.
"Отидох във Франция, за да се сбогувам със спорта. Едно последно участие и край. Бях претоварена и уморена не толкова физически, колкото психически. Техническата сложност и емоционалното съсредоточаване изпиваха силите ми. Когато се качих на стълбичката, бях страшно разочарована. Разбирах, че съм станала световна шампионка, но и това, че спортът вече е в миналото за мен."
"Проумях, че никой няма да ме пусне"
"Мислех, че ще започна всичко в живота си отначало. Исках да си тръгна, но разбрах, че никой няма да ме пусне. Затова по време на химна имаше много сълзи. Но не сълзи от радост, а сълзи от разочарование", спомня си Елена.
И точно така се случва. Михаил Клименко, който за четири години извежда Мухина до титлата абсолютен световен шампион, разчита на злато за възпитаничката си и от олимпиадата в Москва.
Преследват я множество контузии, но той е безкомпромисен. Запознати твърдят, че се е случвало треньорът да взима гимнастичката от болницата, за да тренират, след което да я връща обратно.
"Искаше от мен работа, работа и пак работа. Това беше кошмарно робство. Независимо дали бях в състояние да тренирам, или не, никой не се интересуваше от това. Имаше само едно нещо - ТРЯБВА. Казвах им, че ще се пребия, че ще се случи нещо, но не обръщаха внимание. Чисто човешки това беше ужасно унижение", разказва Мухина.
Окончателният състав на отбора за домакинските игри трябва да бъде определен по време на лагер-сбор в базата "Стайка" в Минск. Именно там на 3 юли 1980 г. Елена Мухина получава фаталната контузия. По време на тренировка решава да изпълни изключително сложно салто. При приземяването си удря главата и чупи гръбнак. По време на инцидента Клименко не е в Минск и минава много време преди спортистката да бъде оперирана във Военна болница. Лекарите спасяват живота ѝ, но Мухина остава прикована завинаги в инвалидна количка без способността да се движи. Живее така 26 години.
"Не искам да казвам лошо за никого"
Трудно е да се посочи виновникът за трегедията. Едни обвиняват Михаил Клименко за суровото му отношение и "пренавиването" на шампионката. Други смятат единствено нея и лошият ѝ късмет за отговорни за случилото се.
"Понякога се намесва съдбата. Правим своя избор всеки ден, всяка секунда. Не искам да казвам нищо лошо за никого. След контузията много функционери и треньори ме питаха: "Наистина ли се чувстваше толкова зле, колкото говореше? Беше трудно да се повярва." Мечтаех да дойде моментът, в който ще мога да се излежавам, колкото си искам, да чета и никой да не ме закача. Мечтата ми се сбъдна - лежа, чета и никой не ме търси за нищо. Но на каква цена!".
Елена Мухина умира на 22 декември 2006 г. Година по-късно от този свят си отива и Михаил Клименко. След трагедията той бяга в Италия. В продължение на 26 години не посещава бившата си възпитаничка нито веднъж...
