Лев Яшин е единственият вратар в историята, който е печелил "Златната топка". Легендарният страж взима наградата през 1963 г., когато вече дори не е твърд титуляр в националния отбор на СССР.
През споменатата година не се провежда голямо първенство и съветските клубове все още не са започнали да играят в европейските турнири. Как тогава Черния паяк печели голямото световно признание?
Яшин попада неизменно в окончателния списък на номинираните за "Златната топка" шест пъти подред от първата година на съществуването на наградата (от 1956-а до 1961-ва). В годината на победата на националния отбор на СССР на европейското първенство (1960-а) призът отива при испанеца Луис Суарес от Барселона, а съветският вратар заема петото място. Година по-късно Яшин е четвърти в гласуването.
През 1962 г. във финалните номинации не попада нито един съветски футболист. Отборът е елиминиран от световното в Чили на четвъртфинал от домакините, а недоволни от провала, запалянковците в Съюза призовават 32-годишния тогава Яшин да се оттегли от футбола. Прозорците на къщата му са изпочупени с камъни, а на стадионите е посрещан с освирквания. Изглежда така сякаш славата и магията му са останали безвъзвратно в миналото.
Но през 1963 г. Лев Иванович не само възвръща репутацията си, но и се записва със златни букви в историята. След три сухи години Динамо Москва отново става шампион на СССР, а Яшин допуска само шест гола в 27 мача.
Но основното събитие за вратаря е през есента, когато е поканен да играе на "Уембли" за световния отбор на ФИФА в "Мача на века".
В онези години приятелските срещи от този ранг означават много повече, отколкото сега. Като цяло международните мачове се играят значително по-рядко и приковават вниманието на феновете от цялата планета. За европейските турнири всяка национална федерация излъчва по един свой представител, а от самото си начало състезанията са на директна елиминация. Националните отбори се срещат още по-рядко, тъй като много от държавите не могат да окомплектоват достатъчно конкурентни отбори.
Дори европейското първенство, спечелено от националния отбор на СССР, не може да бъде определено като голям връх, тъй като Англия, Германия и Италия отказват да участват, а Испания бойкотира мача със Съюза.
Срещата на "Уембли" е в чест на 100-годишнината от основаването на Футболната асоциация на Англия. Продадени са 100 хиляди билета и мачът се излъчва във всички европейски страни.
Включването в символичния отбор на света само по себе си е огромно признание за футболистите, а Яшин се озовава в компанията на звезди като Пако Хенто, Алфредо ди Стефано, Еузебио, Раймон Копа и др.
Първоначално в СССР пристига покана за Михаил Месхи, легендарния нападател на Динамо Тбилизи, от специалната комисия на ФИФА, но отговорът от Москва към Цюрих гласи: "Можем да изпратим Яшин за октомврийския мач в Лондон, тъй като Месхи не е във върхова форма". Общо 16 играчи са поканени в световния отбор и всички те взимат участие в срещата. Лев Иванович е на терена през първото полувреме и го напуска като герой.
По обективни причини отборът на световните звезди никак не е сработен. Атаките на домакините са непрестанни, а при обстрела към вратата Яшин демонстрира класата си. Само през първите 10 минути прави четири страхотни спасявания, най-забележителното от които след удар на Джими Грийвс отблизо.
Публиката в Лондон е поразена не само от рефлексите на Черния паяк, а и от модерния му стил на игра.
Първото полувреме завършва 0:0, а след почивката влезлият на мястото на Яшин югославянин Шошкич допуска два гола във вратата си. Англичаните печелят с 2:1, а съветският страж и Джими Грийвс са избрани за играчи на мача.
Представянето на легендата на Динамо на "Уембли" изиграва огромна роля за избирането му за победител във вота за "Златната топка". Журналистите в родината на футбола са убедени, че Гордън Бенкс заслужава приза, но вратарят на "трите лъва" заявява следното след "Мача на века": "Лев Яшин ще е образец за вратарите поне още 10-15 години напред". Признанието на англичанина убеждава много от гласуващите журналисти, че Черния паяк все още е от световна класа.
Преди двубоя в английската столица националният отбор на СССР изиграва пет официални срещи през 1963-та, в които постига само една победа, но то каква - с 2:0 над Италия в първата среща от 1/8-финалите на европейското първенство (финалите са през 1964-та в Испания с участието на само четири отбора). На вратата за съветския тим в този сблъсък е Рамаз Урушадзе и той се играе десетина дни преди "Мача на века".
За реванша с "адзурите" Лев Иванович се завръща в игра за Сборная, като отразява удар от дузпа на Сандро Мацола и прави още две изумителни спасявания.
Квалификацията в Рим завършва 1:1 и въпреки че домакините са аут от европейското, тифозите във Вечния град изпращат любимците си с аплодисменти заради факта, че Джани Ривера успява да преодолее Черния паяк в 89-ата минута.
В гласуването за най-добър играч през годината от 21 журналисти от най-известните спортни издания 19 гласуват за Яшин (11 го нареждат на първо място, пет - на второ и по един - на трето, четвърто и пето). Яшин събира 73 точки в анкетата и изпреварва с цели 18 Ривера, който получава 55.
58 години по-късно все още няма друг вратар със "Златната топка", въпреки че след Мондиал 1962 някои от по-крайните съветски привърженици са готови да го линчуват и го призовават да се пенсионира. Понякога емоциите не са най-добрият съветник във футбола...
