11 септември е много важна дата в световната история, но не я асоциираме с футбол. Преди 24 години с нескрит ужас гледахме как самолети се забиха в Световния търговски център в Ню Йорк, отнемайки хиляди животи в най-ужасното "риалити" пред очите ни.
Пак на 11 септември, но през 1973-та преврат свали от власт в Чили Салвадор Алиенде, което е смятано за ключов момент в историята на цяла Южна Америка. А на този континент такива събития и дати остават завинаги извезани върху не съвсем елегантния блейзър на историята.
Пак беше 11 септември, но през 1988-а, когато абсолютно необяснимо Уго Гати се изстреля срещу нападателя Силвиано Масиел. Вратарят тичаше като обезумял, но се размина комично с топката. И, естествено, онзи вкара.
В този ден Бока Хуниорс загуби именно с този гол от новака Депортиво Арменио в мач от първия кръг на аржентинското първенство. Срамно и болезнено за гранда. И така този 11 септември се оказа последният ден, в който 44-годишният тогава Уго Гати, наричан по онези географски ширини - Лудия, сложи ръкавиците на ръцете си в професионален двубой.
Тази култова фигура си отиде преди дни, вече на 80. Случи се по начин, който предизвика травма и гняв в Аржентина. Близо два месеца бе в интензивно отделение, след като инфекция, получена в болницата, му донесе пневмония, дихателни проблеми и усложнения, които се оказаха фатални. А влезе за лечение на травма в крака, получена при падане на улицата. Бе паднал, докато разхождаше кучето си в квартала. Нелепа работа.
Но на този тип не му бе писано да има скучни етапи в живота. Безумно е да си иде по този начин, но часове след кончината му страната си спомни за уникалната следа във футбола, която остави. Защото тя е такава.
Роден през август 1944-та, Гати играе като полеви играч в юношеските си години.
Това не е маловажно, защото по-нататък, вече в мъжките отбори, той променя футбола по отношение на позицията на вратаря и неговото участие в комбинациите. Ако днес говорим за "участие на вратаря като полеви играч в изнасянето на топката", трябва да видите какво прави Гати през 60-те, 70-те и 80-те. Той си дриблира, "разпъва" 50-метрови пасове, подава си със защитниците, овладява на гърди топката...
Баща му го води на мач на Ривър Плейт и хлапето се влюбва в играта на Амадео Карисо. Вратарят е първият в страната, който напуска редовно наказателното поле. Освен това има "магнитни ръце", както пишат вестниците в Аржентина. Карисо е легенда, а Гати го гледа с широко отворени очи от трибуните.
През 1964-та подписва с Ривър, като става конкурент за мястото на вратата с идола си. За четири години играе 77 пъти за гранда, като го викат и в националния. Все още е сравнително консервативен, но попива всичко от Амадео. И постепенно го надминава в риска, с който играе като полеви играч.
С гордост рано понася прякора си - Лудия. Изнася топката с крака, понякога дори жонглира, дразнейки феновете на съперника. Излиза смело, скача в краката на нападателите, а и е невероятен на дузпи - спасил е 26 в кариерата си. Трибуните лудеят, когато този колорит с огромните му коси и вечна лента, която минава през главата му, тръгва да лъже нападател. Понякога дори опитва да прекарва топката през краката или да го прехвърля. Напълно луд.
С националния нещата не се получават както трябва.
Извикан е за световното в Англия, но не играе. Пази Антонио Рома, а Гати е втори избор. Вестниците в Аржентина пишат: "Титуляр - Тарзан, резерва - Лудия". Нали няма смисъл да обясняваме как е изглеждал вратарският стил и на Тони Рома...
Един от едва 18-те му мача за националния в една над 25-годишна кариера остава паметен. Това е контрола срещу Унгария през февруари 1977-а. Не победата с 5:1 е най-важното около нея. А това, че там за първия тим на Аржентина дебютира Диего Армандо Марадона.
И тук започва най-великата история за Гати, който има доста дълъг списък с колоритни и ярки такива.
Месеци по-рано той е застанал на вратата на Бока Хуниорс, големия враг на Ривър. Играе 77 пъти за "милионерите", но е легенда при "синьо-жълтите", където записва над 400 срещи. Именно с екипа на Бока се свързва и най-великият му миг като вратар - спасява дузпа на бразилеца Вандерлей от Крузейро и носи първата в историята Копа Либертадорес на клуба през 1977 г. Пак на "Бомбонера" съдбата го срещна и с човека, с когото после станаха приятели. Но не и преди да мине историята с "дебелака".
Диего Марадона влиза в първия тим на Архентинос Хуниорс в началото на 1976-а, когато няма 16. За пет сезона там прави невероятни неща и изумява страната, континента и света. В петия - разделен на Апертура и Клаусура в рамките на календарната 1980 г., вече с капитанската лента на ръката, Диего вкарва 43 гола в 46 мача. И дава 21 асистенции!
През ноември на същата 1980-а Уго Гати и Бока приемат Архентинос в решаващ мач кой ще отиде към финалната фаза на първенството с шансове за титлата.
В седмицата преди двубоя аржентинските вестници пишат, че Диего е най-добрият играч в лигата и е искан от Бока. "Ел Графико" прави очерк и го нарича "новото златно момче на аржентинския футбол". В отговор Лудия, който не спира да дава изявления наляво и надясно, кое от кое по-скандални, обявява:
"Този малък дебелак няма как да ми вкара гол." Точно този израз използва - "Gordito", умалено от "Gordo", което е "дебелак".
Отговорът идва пак в "Ел Графико" ден преди мача: Снимка на Марадона с четири пръста, вдигнати за поздрав. "Ето толкова ще му мушна".
Мачът завинаги остава в историята на аржентинския футбол. За него се носят легенди, но за щастие нито една не преувеличава това, което гениалният дребосък с номер 10 в червена фланелка прави на "Бомбонера". Още по-голям късмет имаме, че видеата могат да се гледат и сега, макар и не с идеално качество.
Архентинос бие гранда с 5:3 на неговия стадион, а Марадона вкарва четири гола на Бока и Гати. И четирите, по някакъв различен и особен начин, са подигравка с вратаря.
Първо - дузпа в 23-тата минута за гостите, след като Диего прави "рабона" и топката удря в ръката защитник. Срещу него е специалистът по спасяванията на дузпи - Лудия Уго. Марадона се засилва небрежно, в последния миг отваря тялото си, прави съвсем леко доловима пауза и с финт праща топката елегантно в обратния на очевидното ъгъл. Без никаква сила. Гати пада комично на колене, хванат да прави крачка предварително.
42-ра минута. Прехвърлящ удар почти от тъчлинията и недалеч от аутлинията. Гол, достоен за перото на някой от големите аржентински писатели. Гати се оплита в мрежата, напълно изненадан и невярващ.
Три минути след почивката - копване на топката покрай летящия срещу него вратар, който отново е хванат в крачка и гледа с отворена уста.
И за десерт - пряк свободен в горния ъгъл, прецизен и безпощаден, в 75-ата минута. Само добавяме, за да е пълно унижението - първо е отсъдена дузпа за фаул срещу "десетката", но съдията вади нарушението отвън. Разсърден като малко дете, Марадона залага за пряк свободен и го "зашива" с ужасяваща прецизност. Пълна подигравка. Произведения на изкуството от един гений.
Дебелак, а?!
Няколко месеца по-късно се събират в Бока и стават големи приятели.
Уго Гати е човекът, който бди над Диего в гранда, когато големите пари вече идват при най-талантливия футболист на планетата.
"Той винаги бе зад гърба ми, истински лидер и приятел", казва Марадона за вратаря. Едно голямо угризение, признато наскоро, след кончината на Диего, остава в това приятелство. Уго Гати няма как да отпътува с него за Барселона, когато прави трансфера си там през 1982-ра. Именно в Каталуния животът на великата "десетка" тръгва по друг път, защото точно там се запознава с кокаина. В Буенос Айрес над него бди като орлица Гати.
На погребението на Диего през 2020-а двама души доведоха Уго - едва вървеше, сринат от мъка.
Намери сили да иде в телевизионно студио дни по-късно и изля всичко - спомените си, угризенията, както и обвиненията към онези, които не направиха нищо, за да помогнат на Марадона през годините. А "живяха на трапезата му", както се изрази славният вратар.
Уго Гати спря с футбола след онзи мач на 11 септември 1988-а, който описахме по-горе. Отказа се след невероятните 817 мача в клубния футбол. Държи вечния рекорд аржентинската първа дивизия със 765 и е малко вероятно някога да бъде надминат.
Бока го прие в залата на славата си, а там всеки оставя отпечатък от крака. Не и Лудия Гати - той влезе с отливка от главата му с лентата на нея - постоянно играеше с такава през годините, бе нещо като запазена марка.
Стана редовен анализатор на няколко медии след отказването от играта. Никога мнението му не бе скучно. Невинаги му осигуряваше нови приятели обаче, защото не пестеше критики към никого.
През 2009-а Международната асоциация по футболна история и статистика го нареди като №3 сред вратарите в цялата история на Аржентина.
След Убалдо Фильол - човека, заради когото бе резерва в националния или не го викаха дълги години, и идола му Карисо.
Публична тайна е, че през 1978 г. за домакинския мондиал Гати не попада в състава заради искането на Фильол да не му е резерва. Единият е пример за професионалист, концентриран режимлия и почти обсебен от тренировки и фитнес. Другият - напълно луд, човек на песните и живота, а ... Фильол е от Ривър, Гати вече пази на Бока. Сещате се.
Та, като обявиха тази класация през 2009-а, бе питан в поредното студио, на което бе гост, какво мисли за тази чест.
"Карисо бе по-добър от мен. С малко, но бе по-добър. Няма как да съм след Фильол. Всички помнят кой беше по-добрият вратар. Това, че си бил приятелче и любимец на треньорите в националния, не те прави силен вратар. Не съм след Фильол, няма начин!".
Ето такъв бе Уго Гати. Вечният бунтар с дългите коси и лентата. Лудият тип, който летеше срещу нападателите или дриблираше с топката между тях. Онзи, който се осмели да нарече Марадона "дебелак" и си понесе последствията.
