През това лято Алън Хъдсън навърши 70, но вместо да се наслаждава на спокойствие и добър живот, каквито несъмнено заслужава, легендата на Челси, е обсебен от мрачни мисли.
В края на 60-те и 70-те години той наелектризира трибуните на "Стамфорд Бридж", а след това играе за Стоук Сити и Арсенал, в които също оставя ярка следа.
Но въпреки огромния си талант бившият полузащитник записва нищожните два мача за националния отбор на Англия и тази мисъл не му дава покой и до днес.
Нещо повече - Алън Антъни Хъдсън изпрати писмо до Футболната асоциация, в което настоява да бъде изтрит от архивите на "трите лъва".
Бившата звезда обвинява ФА и за тоталната липса на подкрепа след ужасния инцидент, който преживява през 1997 г. Тогава е блъснат от автомобил на пътя, а водачът бяга от мястото на инцидента. В резултат на тежките си травми Хъдсън прекарва два месеца в кома.
"Не искам нищо да остане в статистиката на ФА, което да ми напомня за деморализиращия и много депресиращ начин, по който бях пренебрегнат за всички мачове на Англия с изключение на само два", обяснява бившият халф.
Твърди, че капката, която е преляла чашата, е била отношението към Джак Грийлиш по време на Евро 2020.
Звездата на Астън Вила (трансферът в Манчестър Сити се осъществи след европейското) почти не влизаше в плановете на Гарет Саутгейт, което е накарало Хъдсън да си припомни за болката от миналите десетилетия.
"Обмислях да направя това от известно време. А виждайки как Грийлиш беше унижен, получавайки толкова малко игрово време, когато беше единственият играч, който можеше да ни спечели титла, ме подтикна да действам. Нищо чудно, че от 1966 г. не сме печелили и хартиена купа, а камо ли друго голямо първенство."
Хъдсън твърди, че сър Алф Рамзи му е наложил тригодишно отстраняване от отбора на Англия, тъй като не се е явил на повиквателна в отбора до 23 години, когато е страдал от контузия на глезена.
Това изгнание е прекратено с две участия за националния тим, воден от Дон Реви, за когото Хъдсън казва: "Той направи това само заради натиска на медиите, а след това ме изхвърли, въпреки че спечелихме и двете срещи, а аз бях играч на мача в едната от тях - срещу Западна Германия."
В писмото си до временния председател на ФА Питър Маккормик, Хъдсън изтъква следното: "Мечтата ми за дълга международна кариера беше съсипана и доведе до дългосрочна депресия, тревожност и паника, заради които все още посещавам консултации. Ще бъде голямо облекчение да бъде премахнати връзките ми с историята на английския футбол."
В отговора на Маккормик се засвидетелства "голямо уважение", а Хъдсън се описва като "велик играч с невероятна футболна кариера".
"Не можем да коментираме действията на сър Алф Рамзи и Дон Риви, тъй като този период е преди много години, а двамата вече не са сред нас", пише Маккормик и заявява, че делегира въпроса за заличаването на Хъдсън на директора по правни и управленски въпроси на ФА Поли Хендфорд, която отговаря и за архивите и базата данни.
В оплакването си за липсата на подкрепа след инцидента на пътя, за който бившият играч все още подозира, че е бил умишлен, Хъдсън пише: "Вашата организация не си мръдна пръста, докато семейството ми бе обляно в скръб по време на 59-дневната ми кома. Когато се събудих, около мен имаше стотици картички, в които хората ми пожелаваха да се оправя, но нито една от ФА."
Поли Хендфорд отговаря: "Във връзка с вашия инцидент и травмата, претърпяна от вас и вашето семейство, много съжаляваме да разберем колко труден момент сте преживели. Предвид изминалото време не можем да обсъждаме каква подкрепа е била възможна тогава."
И го насочва към няколко благотворителни организации, които помагат на бивши футболисти.
Хъдсън възнамерява да се бори докрай за изтриването му от архивите и се зарича, че ако е необходимо, "ще се обърне към съда".
