12-те месеца между превръщането на Кейта в най-скъпото попълнение в историята на клуба и физическото му присъединяване към Ливърпул направи така, че очакванията удариха тавана.
Гвинеецът дойде на "Анфийлд" през лятото на 2018 г. с репутацията на една от звездите на Бундеслигата, след като отбеляза 17 гола и даде 15 асистенции в 71 мача за РБ Лайпциг.
Кейта взе "осмицата" на Стивън Джерард и се очакваше да запълни празнината в центъра на полузащитата, която беше зейнала при "червените".
Но неволите на 26-годишния африканец са добре документирани оттогава и за три години записа само 77 участия. Това се дължеше както на честите му контузии, така и на непостоянството във формата му. Има обаче усещането (дано не се окаже фалшива надежда), че през този сезон Наби най-накрая ще се превърне в истински ключов играч за Клоп, особено както се очертава, че след раздялата с Джини Вайналдум това лято няма да бъде взет нов халф.
Джордан Хендерсън и Тиаго все още не бяха готови за игра и в първия кръг срещу Норич Кейта получи шанса да е титуляр. А след силната подготовка и месеците без здравословни проблеми, гвинеецът се възползва максимално от него.
На "Кероу роуд" изнесе страхотен мач и записа 95 процента успеваемост при пасовете.
Създаде и страхотно положение, което Трент Александър-Арнолд не успя да реализира. Постоянно пресираше и изтощаваше съперниците от Норич, а заедно с Костас Цимикас и Садио Мане причиниха доста неприятности на "канарчетата" по левия фланг.
Това беше представяне напълно по стандартите на Вайналдум и може би е крайно време да се промени общото възприятие за Кейта и ролята му.
Когато той подписа с Ливърпул, феновете гледаха негови клипчета в YouTube и му създадоха ореола на Андрес Иниеста.
Тези пък, които си нямаха представа от качествата му, вярваха на всяка дума на приятелите си.
Ниският център на тежестта, способността да дриблира на високо темпо и визията за играта наистина предизвикваха някои сравнения с легендата на Барселона.
Но това бяха по-скоро "избрани глави" от творчеството на Кейта, които и до днес работят против него.
Няма съмнение, че играта му в Германия беше много по-експанзивна от тази в Англия, след като в РБ Лайпциг бележеше средно по гол на четири мача, а в Ливърпул по един на 11.
Но сега започва да се превръща във футболиста, който е нужен на Клоп и който отговаря на изискванията на треньора за всеки един негов халф - да е неуморен черноработник и да се чувстват комфортно в тази роля.
Точно това направи Вайналдум толкова безценен, а сега остава чувството, че Кейта може да тръгне по същия път.
Ако продължим да го съдим защо не дриблира и не вкарва като в клипчетата от YouTube, той винаги ще изглежда като разочарование. Но феновете на Ливърпул трябва да оценят безкористната му игра и футболния му интелект.
Би било смешно да величаем гвинееца след един добър мач срещу Норич. Ясно е, че най-трудното предстои. Но положителното е, че е жаден за игра и е здрав.
Работата на доктор Андреас Шлумбергер изглежда, че се отплаща и най-после ще видим халфа извън лазарета за по-продължителен период от време.
Досега той не е започвал повече от 16 мача на сезон във Висшата лига, а и още не е затвърдил мястото си на терена, ако Фабиньо, Хендерсън и Тиаго са на разположение на Клоп.
За да може да измести някой от тях му трябва серия от силни мачове, която да накара мениджъра да се замисли.
Наби почти сигурно ще започне титуляр и в събота срещу Бърнли и трябва да продължи да доказва на критиците си, че грешат.
Всички така са се фиксирали в намирането на заместник на Вайналдум, че не осъзнават факта, че Ливърпул вече може и да го притежава.
Кейта може и да не е точно същият тип играч като холандеца - по-малко физически доминиращ, но с по-добра техника, но двамата имат и някои сходни качества, които биха му позволили най-накрая да се отличи, ако остане здрав. А Вайналдум винаги беше.
Гвинеецът навърта средно по 25.3 участия на сезон и трябва да започне да се доближава до изключително надеждната средна стойност на Джини от 47.4.
Моментите на индивидуален блясък от страна на Кейта винаги са възможни, така че дори и в ролята на заместник на Вайналдум креативността няма да изчезне от играта му.
Кариерата му в Ливърпул навлиза в най-важния си етап и не бързайте да го отписвате на базата на противоречивите му изминали три години на "Анфилйд". Най-доброто от него вероятно тепърва предстои. Но пак правим уговорката, че може и да е само фалшива надежда.
