Тренировка за Tinder или просто девически фантазии?

Ако може да намерите успех на бойното поле или в някое фантастично приключение, защо да не можете да намерите успех и в любовта?

По-точно, поне във виртуалната любов. Без значение от раса, религия, пол и житейски път, вашата идеална половинка ви чака някъде в огромната виртуална вселена и с нея може да се срещнете в така наречените симулатори на срещи (dating sims). Прескачането на социалните и расовите ограничения е само началото; нито едно табу не е неразрушимо за тези дигитални романтични истории.

Жанрът "симулатор на срещи" и неговите разклонения са специфична разновидност на стимулационните и ролевите игри, които се раждат в Япония.

Става въпрос за един от най-странните гейм феномени, произлезли от Страната на изгряващото слънце, но от известно време той придобива популярност и извън границите на своят родина - което кара все повече геймъри да се питат що за чудо  е това.

Типичният симулатор на срещи е насочен към мъжката половина и в него главният герой си общува с върволица от дами, като целта е чрез поредица от правилни избори да се постигне някакъв успешен завършек на връзката, който в зависимост от играта може да бъде секс, брак или даже вечна любов.

Дамите също имат „свои" игри

Нежният пол в никакъв случай не е пренебрегнат, защото част от тези нишови игри е насочена специално към него. Пример за това е мобилната игра Mystic Messenger, която вече може да се похвали с повече от милион сваляния. Игри като Mystic Messenger попадат под определението otome, или "девица" на японски. При тях целта е главната героиня да развие романтична връзка с някой от неколцината мъжки персонажи.

Първата otome игра Angelique, излязла още през 1994 г., е създадена единствено от жени. През следващите години жанрът продължава да съществува най-вече като ниша, насочена към потребители с много специфични интереси.

В последно време този жанр се разпростира на почти всички съществуващи платформи, включително конзолите на Sony и Microsoft и телефоните с Android и iOS. Идеята зад игри като Mystic Messenger и останалите представители на otome жанра е, че жените са господарки на своите собствени романтични фантазии.

Какво всъщност представляват тези игри?

Независимо от пола, към който принадлежи главният герой, възможностите за развитие са доста. Интимните отношения могат да са между представители на противоположните полове, но и между хора от един и същ пол. Мястото, където се развива действието, също е най-разнообразно - преобладават гимназиалните романси, но един симулатор може да ви отведе и в някоя фантастична страна, където да браните любимото момиче от чудовища. В игри като Harvest Moon целта е да се сключи брак и да се развие успешно общо стопанство, докато поредицата Star Ocean ви позволява да имате интимни отношения в безкрайния космос.

В Hatoful Boyfriend влизате в ролята на ученичка в училище за птици. В света на играта хората вече не са на върха на йерархията и вместо с момче, девойката трябва да излиза с... птица. Повечето подобни игри имат опростена графика с минимални ефекти и множество текст. Общуването става чрез избор на реплики и действия от менюта с опции. Често се среща ролеви елемент - героят или героинята ви имат определени статистики, които могат да развият чрез някакви действия и така да станат повече или по-малко привлекателни за партньора.

Жанр като жанр, просто малко по-особен

Може да си мислите, че играещите такива игри са самотници или просто перверзници, неспособни да осъществят връзка в реалния живот, но това едва ли е така.

Истината е, че симулаторите на срещи и оtome игрите не се различават по нищо от всеки друг представител на художественото творчество - те са бягство към живот, различен от вашия собствен. Както никой от нас няма да бъде герой, който с меч и магия спасява света, така е малко вероятно да бъде въвлечен и в епичен училищен романс, където да открие любовта на живота си.

Но благодарение на книгите, филмите, телевизията и, разбира се, игрите, всички ние можем да изживеем тези животи косвено чрез измислените герои. Въпреки това, докато хората не се притесняват да влязат в ролята на боец, който поваля безкрайни вълни врагове в някоя игра, мнозина биха се чувствали неловко да се потопят в история за влюбване. Когато обаче се замислите, подобно разделение и притеснение са неоснователни.

В крайна сметка симулаторите на срещи са една интригуваща алтернатива, която очевидно не е за всеки. Тя трудно ще привлече хардкор геймърите, както и предпочитащите свалки с реални хора чрез Tinder и подобни приложения.

Жанрът обаче е доказал, че има своята аудитория - чрез която геймингът се разгръща в една от своите по-особени и специфични посоки. Симулаторите на срещи най-вероятно ще стават все по-популярни, но ще си останат и измежду най-причудливите типове видеоигри.

Новините

Най-четените