Петима приятели в парка

Събота. Денят е мързелив, но слънчев. Излизам в поредното търсене на "chill" компании. Вървя по асфалта, който е топъл и ми напомня, че с бавни, но сигурни стъпки, лятото идва насам. Лекият вятър ме води към парка. По пътя срещам стара приятелка и обиколката ни с по един студен сайдер започва. Хм... откъде ли да започнем? Паметника, театъра, Докторската, Южен?

Ще тръгнем от Борисова. Решено е.

Прекосяваме дългите алеи в търсене на място. Избираме "централната" поляна. Предвкусвам върху небцето си минутите отдих под слънцето. Обстановката е идилична: децата се гонят, родителите се вдетиняват, играят се различни игри, а някои просто са заспали върху някое одеяло.

Група приятели в близост до нас си подават фризби и решаваме да се присъединим към тях. Голяма игра - мятане наляво, мятане надясно, опъване назад, падане напред. Логично, скоро ни налягат жажда и умора. Kръгът се посъбира и сядаме на тревата. Оказва се, че цялата компания е от Варна, но от доста време вече всички живеят в София.

Кажете ми имената си.

Юри, Рая, Иван, Галя, Дора.

На каква възраст сте?

от 27 до 31.

С какво се занимавате?

Рая: Аз съм аранжор, флорист, абе...с цветя.

Юри: Аз съм инженер.

Иван: Правя сайтове.

Галя: Лизинг на автомобили.

Дора: Ами....

Следва задружен отговор: Тя е студент.

От кога се познавате?

Много време.

Какво ви събра?

Фризби. Варна. Цветята и изкуството.

Имате ли си любима история?

Рая: Хайде сега пък история!

Юри: Хижа Безбог? Да, хайде да е хижата!

Добре, разкажете ми за Безбог.

Рая: Е, каква история (смее се)! Тридесет маймуни, пиене, ядене, ски, нищо кой знае какво за разказване, но пък страхотен спомен.

Поглеждам си часовника и се оказва, че е време да тръгваме към среща на "Кристал". Казваме си някоя и друга шега, смях, снимка и потегляме.

Новините

Най-четените