Събота. Денят е мързелив, но слънчев. Излизам в поредното търсене на "chill" компании. Вървя по асфалта, който е топъл и ми напомня, че с бавни, но сигурни стъпки, лятото идва насам. Лекият вятър ме води към парка. По пътя срещам стара приятелка и обиколката ни с по един студен сайдер започва. Хм... откъде ли да започнем? Паметника, театъра, Докторската, Южен?
Ще тръгнем от Борисова. Решено е.
Прекосяваме дългите алеи в търсене на място. Избираме "централната" поляна. Предвкусвам върху небцето си минутите отдих под слънцето. Обстановката е идилична: децата се гонят, родителите се вдетиняват, играят се различни игри, а някои просто са заспали върху някое одеяло.
Група приятели в близост до нас си подават фризби и решаваме да се присъединим към тях. Голяма игра - мятане наляво, мятане надясно, опъване назад, падане напред. Логично, скоро ни налягат жажда и умора. Kръгът се посъбира и сядаме на тревата. Оказва се, че цялата компания е от Варна, но от доста време вече всички живеят в София.
Кажете ми имената си.
Юри, Рая, Иван, Галя, Дора.
На каква възраст сте?
от 27 до 31.
С какво се занимавате?
Рая: Аз съм аранжор, флорист, абе...с цветя.
Юри: Аз съм инженер.
Иван: Правя сайтове.
Галя: Лизинг на автомобили.
Дора: Ами....
Следва задружен отговор: Тя е студент.
От кога се познавате?
Много време.
Какво ви събра?
Фризби. Варна. Цветята и изкуството.
Имате ли си любима история?
Рая: Хайде сега пък история!
Юри: Хижа Безбог? Да, хайде да е хижата!
Добре, разкажете ми за Безбог.
Рая: Е, каква история (смее се)! Тридесет маймуни, пиене, ядене, ски, нищо кой знае какво за разказване, но пък страхотен спомен.
Поглеждам си часовника и се оказва, че е време да тръгваме към среща на "Кристал". Казваме си някоя и друга шега, смях, снимка и потегляме.
