The Witcher с Хенри Кавил много иска да е нов Game of Thrones

Не ни разбирайте погрешно - поне няколко души в редакцията се надяват, че новият фентъзи сериал The Witcher ("Вещерът") няма да се окаже разочарование. Причини за тревоги обаче има.

Шоуто на Netflix е с Хенри Кавил (Man of Steel, Mission: Impossible - Fallout) в главната роля и е базирано на романите на полския писател Анджей Сапковски.

С излизането на т.нар. "основен трейлър" вече е ясно и кога ще можем да го гледаме - първият сезон ще се появи на 20 декември.

В The Witcher Кавил влиза в ролята на вещера Гералт от Ривия, чиято основна цел в живота е да обикаля от град на град и от село на село, за да убива чудовищата, които тормозят местните. Срещу пари, естествено.

Това му съществуване обаче е смутено, когато съдбата му бива обвързана с тази на принцеса Цирила - наследничка на едно от многото кралства в света на "Вещерът". Цири е свързана с древно елфическо предсказание за края на света, което я прави цел за редица опасни хора с власт. И тук трябва да се намеси Гералт, който не само да защити Цири, но и да се превърне в неочаквана фигура в шахматната дъска на политиците, кралските особи и военноначалниците.

Тази история определено позволява създаването на един увлекателен фентъзи сериал. Трейлърът обаче те оставя със смесени чувства - личи желанието на създателите на The Witcher да създадат следващия Game of Thrones, но на места някои от разговорите изглеждат като излезли от "Херкулес" от 90-те.

Сравненията с GoT ще са неизбежни, тъй като все пак сериалът на HBO по "Песен за огън и лед" на Джордж Р.Р. Мартин отвори вратите за още високобюджетни телевизионни адаптации на фентъзи романи. Нормално е продуцентите да търсят подобна визия и атмосфера, след като вече се видя, че тя може да работи като магнит за масовата публика.

Освен това макар книгите за "Вещерът" да се фокусират върху Гералт, Цири, магьосницата Йенефер и най-близкото им обкръжение, на заден план се плетат чудесни политически интриги. Макар Сапковски да не им отделя достатъчно внимание, те могат да се превърнат във важна част от сериала и да привлекат онези зрители, които оплакват края на войната за Железния трон.

Същевременно не е задължително The Witcher да се опитва да е "новия GoT". Все пак може да предложи и много по-различни неща на аудиторията - разнобразни чудовища, повече магия и един централен, запомнящ се персонаж.

Тук отговорността ще падне на масивните рамене на Хенри Кавил, който въпреки невероятната си физическа форма все още прилича повече на косплейър, решил да наподоби любимия си персонаж (но бие малко и на по-напомпан Леголас). Още повече, че в малкото сцени, в които го виждаме не да размахва меч, а да говори, сякаш гледаме Кларк Кент с бяла перука.

Но за играта на Кавил е рано да се правят изводи, както и за качествата на сериала като цяло, в този ред на мисли. Не за пръв път трейлър може да се окаже подвеждащ за филм или сериал.

А и още сега виждаме някои любопитни неща - бойният стил на Гералт предполага интригуващ екшън, стига да е режисиран добре; актрисата, избрана да играе Йенефер, може би няма да е чак толкова разочароващо кастинг решение; опожаряването на Цинтра изглежда добре, а дреболии като това как Гералт говори на коня си могат само да зарадват феновете. Всичко това обаче не притъпява тревогите.

От полза на сериала с Кавил ще е популярността на игрите по поредицата на Сапковски, въпреки че много от играчите все още не могат да възприемат, че The Witcher на Netflix е адаптация на книгите, а не на едноименните игри. От там и неизбежните визуални и сюжетни разлики.

В крайна сметка това The Witcher да е сполучлив е важно не само за Netflix, но и за всяка една подобна продукция занапред, особено след недоволството около последния сезон на Game of Thrones.

Фентъзи сериалите трябва да успеят да оползотворят потенциала на книжните си оригинали, за да гарантират, че още и още подобни поредици заслужено ще бъдат адаптирани.

Така че чакаме 20 декември и стискаме палци. Ако искате да загреете за сериала, винаги можете да прочетете поредицата "Вещерът" на Анджей Сапковски. Тя поне, за разлика от други, отдавна е завършена.

Новините

Най-четените