Внимание! Спойлери!
Едно приятно усещане не ни напуска след епизод 3 от Истински детектив/True Detective 2 - "Maybe Tomorrow". Сякаш сянката на Дейвид Линч надничаше иззад всеки кадър. Сценаристът Ник Пицолато е признавал, че е фен на режисьора с нетрадиционен подход към изобразяването на филмовото повествование. Този път много му пролича.
Всичко в новия епизод на детективския ноар напомня на Линч. Още в първата серия се появи огромен крайпътен надпис "Mulholland Dr.", но сега вече сме сигурни, че класиката на Линч е едно от вдъхновенията за "Истински детектив". Покрай табелата минава колата, в която се вози безжизненото тяло на убития Бен Каспър с тъмни очила, които крият изгорените с киселина очи, а до него има маска - типична "Линч"-ария.
В трети епизод нещата стават още по-сериозни - от съня на Рей Велкоро (Колин Фарел), за когото нямахме съмнения, че ще се озове някъде между живота и смъртта (любима "зона" на Линч), през песента "The Rose", която звучи докато детективът говори с баща си, целия фетишизъм в сериала до сега, та чак до дебелите сенчести сделки с имоти в несъществуващия иначе град Винчи - всичко има щрихи от режисьора на "Туин Пийкс".
Във филмите на Линч песните не са равносилни на саундтрак. Те живеят свой собствен живот и разказват история, която допълва сюжетната линия. Те са подправката, която прави лентата характерна и емблематична за създателя й. Така е с "Blue Velvet" и "In Dreams" в "Синьо кадифе" (Blue Velvet), с "Crying"/"Llorando" в "Мълхоланд Драйв" (Mulholland Drive), Rammstein в "Изгубената магистрала" (Lost Highway), както и с парчетата на Джули Крус в "Туин Пийкс".
В "Истински детектив" този подход е взет присърце. И "My Least Favorite Life" на Лера Лин, и The Rose (в оригинал на Бет Мидлър), но изпълнена от странен, дори плашещ имитатор на Конуей Туити, са изпълнени в сумрачен бар, в присъствието на детектив Велкоро и един негов събеседник - в единия случай Франк Сеймън (Винс Вон), в другия - баща му.
Героят на Колин Фарел има щипка "Дейл Купър". Той е саможив, интровертен, има проблеми с общуването, както и всякакви други проблеми, впрочем. Иска да е добър син и добър баща. Всъщност не е нито едно от двете. Отдавна е пропилял шанса да бъде „истински полицай", за които баща му -ченге от "старата школа" (което понастоящем лекува заболяване с марихуана), смята, че вече не съществуват. Велкоро е провал и като баща, защото освен полицай, е и престъпник. Комплексите относно съмнителното бащинство също не му дават мира, а алкохолът е успокоението, което намира, освен в редките случаи, когато умишлено иска да остане яростен.
Подобно на Дейл Купър, който си прави записи с подробности около разследването на смъртта на Лора Палмър, и ги адресира до някоя си Даян, Велкоро опитва да общува със сина си по същия начин. В сериала на Линч важна роля играят аудиозаписите с посещенията на Лора Палмър при психиатъра й. От особена важност, предполагаме, ще се окаже и открадната камера, която беше на мястото, където Велкоро беше прострелян от човек с маска на гарван. Да не забравяме също, че в "Туин Пийкс" Купър също беше прострелян и оставен да умре. А после се озова в онова любимо "отвъд" на Дейвид Линч.
Малките неща в "Истински детектив" вече започват да осмислят защо диалогът на моменти е "постен", за което Пицолато отнесе доста критики. Дългите отрязъци, в които героите се гледат втренчено, придобиват нов смисъл, особено по отношение на най-уязвимия сред героите - Рей Велкоро. Вглъбеността на Велкоро е онова, което най-добре го описва.
Неспособността му да каже нещо повече от "I love you, buddy" на пълничкия си рижав син, който децата в училище тормозят, е израз на комплексите му, че може би не той е бащата на това дете и, колкото и да се старае, не може да се държи като пълноценен такъв. Освен това, Велкоро е корумпирано ченге с проблеми с алкохола, секса и нервите, в чието „досие" може да се появи и убийство, така че кой е той, че да дава съвети?!
Другият герой, който все повече започва да ни се изяснява и да буди интереса ни, е този на Винс Вон, който пък с всеки следващ епизод заслужава все повече похвали за играта си. Франк Сеймън иска да е "истински" бизнесмен. Смъртта на Бен Каспър обаче осуетява плановете му, а още една подобна смърт вече го бута към ръба. Принуждава го да се върне към миналото, което му се иска да загърби. За да го направи обаче, трябва да докаже, че още го може. Двата трупа в "Истински детектив" 2 досега са с изгорени от киселина очи. Дали фактът, че когато избухна, Сеймън посегна първо към очите на един от сводниците в подопечните си барове, е случаен, предстои да видим.
Но, опитвайки да постигне целта си и да завещае земи на наследниците си, Сеймън все повече се отдалечава от генералната идея - да стане баща. И при него, както и при Велкоро, отношенията баща-син играят важна роля (спомнете си монолога на Винс Вон, в който разказва за пияния си баща, който го заключвал в мазето с плъховете). И двамата герои са минали през онова "отвъд", в и след което не знаеш дали си жив. И докато Велкоро все още не може да каже дали иска да живее, Сеймън е все така устремен да постигне целите си, на всяка цена, ако се наложи.
Третият епизод на "Истински детектив" 2 беше серия, в която влязохме все по-навътре в душите на героите. Паралелно с това, пелената над убийството на Бен Каспър полека започна да се вдига. Само че всички важни клечки във Винчи упорито държат мъглата да остане и да се случи единствено лов на вещици, от който никой нагоре по етажите на местния корупционен рай няма да пострада.
Всеки от тримата детективи - Велкоро, Ани Безеридис (Рейчъл Макадамс) и Пол Удроу (Тейлър Кич), е пристискан да намери слабостите на другия, да го хване в "крачка", да намери най-уязвимите му черти и да "снесе" на началниците си най-мръсните му тайни. А и тримата имат такива. Все повече се усеща недоволството им от това, че старанието им да бъдат "истински" в работата си е сведено до най-обикновено слухтене, което няма нищо общо с "истинското" разследване.
Безеридис по неволя започва да симпатизира на Велкоро, защото бива тласкана да го манипулира с типично "женски" трикове.
Гей нишката около Пол Удроу пък обяснява неговите терзания, че не е „истински мъж" (спомнете си „виагра"-та в предишния епизод). За втори път се споменава Black Mountain - мястото, което не дава мира на бившия войник. Впрочем, в различни форуми се споменава за такава секретна американска военна база. Дали пък появяващия се на два пъти портрет на Джордж Буш (все около кмета на Винчи, в чийто дом е пълно с фетиши а ла Линч), военните тайни на Удроу и имотните сделки в града, превърнал се в корупционно блато, няма да се завихри някаква конспирация? Можем само да гадаем.
Едно е ясно. С изключение на четиримата главни герои - Велкоро, Безеридис, Сеймън и Удроу, никой друг няма интерес смъртта на Бен Каспър да бъде разнищена. Можем да заложим, че около нея ще лъснат много по-дебели корупционни схеми, в които е замесена и полицията. Бихме предположили също, че около личността на Каспър и други важни клечки във Винчи има замесени нелегални схеми с проститутки, най-вероятно европейки. Фетишите, които надничат често в кадър, пък ни карат да смятаме, че трупът на Каспър няма да е единственият, а както по традиция се случва в "Истински детектив" - смъртта никога не настъпва леко и безболезнено. Очакваме в следващите епизоди главните герои да се амбицират все повече да бъдат „истински" в това, към което се стремят.
Тогава пък ще проличи кой разчита на посредствеността им, за да замете собствените си мръсни тайни под килима. Ще лъсне и голата истина кой какво знае за тях и как възнамерява да го използва. Бихме заложили на отговор: "всички" и "всичко".
П.П.: Нарочно не споменахме онази сцена, в която режисьор, който удивително прилича на човека зад "Истински детектив" 1 - Кари Фукунага, се появява като бездарник, за когото филмовото изкуство се свежда до лесен секс. Тази "закачка" между Ник Пицолато и Кари Фукунага, за които се знае, че са в обтегнати отношения, беше по-скоро на границата с лошия вкус и ни се иска да мислим, че приликата с реални лица и събития е случайна.
