"Нищо никога не свършва."
Когато писателят Алън Мур дава тази реплика на героя си Д-р Манхатън в края на графичната новела Watchmen (1986-1987 г.), той сякаш предрича бъдещето на собствената си история. 30 години по-късно завръщането в онзи толкова близък до нашия и същевременно - толкова различен свят е факт, но вече не от комиксовите страници, а от телевизионния екран.
Сериалът "Пазителите" (Watchmen) на HBO, чийто първи епизод беше излъчен на 21 октомври, дава сериозна заявка, че ще бъде хит. И има защо.
Зад него стои сценаристът и продуцент Деймън Линделоф, известен с работата си по "Изгубени" (Lost), а сериалът е продължение на едноименната графична новела на Мур и художника Дейв Гибънс, смятана от мнозина за най-великия комикс, писан някога. Всичко това предполага зрелищен мащаб, какъвто на пръв поглед първи епизод на Watchmen не ни дава.
Но не прибързвайте - "Пазителите" е от онези сериали, които не вадят всичките си козове пред зрителя от самото начало, а постепенно, епизод след епизод, обогатяват и разширяват историята – с нови теми, нови персонажи и все повече връзки с легендарния комикс.
Още първият епизод зададе множество въпроси, захвърляйки нищо неподозиращите зрители в свят, в който полицаи и престъпници крият лицата си под шантави маски. Показа ни расисткото клане от 1921 г. в Тълса в американския щат Оклахома, както и фактът, че почти столетие по-късно нещата в САЩ все още не са се променили – расизмът е все така жив, но вече има ново лице. Това на покойния "маскиран приключенец" Роршах.
В центъра на събитията е Анджела Абар (Реджина Кинг) – детектив от полицията в Тълса, която подобно на своите колеги е принудена да крие самоличността и професията си, за да предпази себе си и своето семейство. Но понякога дори това не е гаранция, че няма да станеш жертва на членовете на т.нар. Седма кавалерия.
Маските на полицаите в "Пазителите" не са прищявка, а необходимост (© 2019 HBO, Inc. All rights reserved)
Трудно е обаче да се говори за сериала без да се осъзнае богатството на света на "Пазителите", заложено в предисторията от самата графична новела.
В малко над 400 страници Мур и Гибънс разказват за едни малко по-различни Съединени американски щати, в които още през 40-те години са се появили "маскирани приключенци" - обикновени хора с маски на лицата и странни прякори, които се опитват да се борят с престъпността. Естествено, не така успешно, както сме свикнали, защото да сложиш наметало и да тръгнеш да биеш дилъри и крадци всъщност е налудничава идея.
Това води и до официалната забрана на подобно поведение чрез т.нар. Закон на Кийн, след чието приемане повечето от "героите" свалят маските и се връщат към нормалното си, сиво съществуване.
И така до средата на 80-те, когато един от тях – Едуард Блейк, познат като Комика, е убит в дома си. Следват още няколко смущаващи събития, които подсказват за връзка помежду си и някаква грандиозна конспирация. Или поне Роршах – "отмъстител", отказал да свали маската и да се пенсионира - вижда такава.
Всичко това се случва на фона на надвиснала ядрена война между СССР и САЩ. Тя обаче е предотвратена чрез едно донякъде абсурдно събитие – гигантска сепия се стоварва върху Ню Йорк. Двете световни суперсили загърбват враждата си с вярата, че са изправени пред общ враг от друго измерение.
Апокалипсисът е избегнат, а истината как това се е случило е известна само на трима души и едно същество, което някога е било човек, а вече е по-близо до божество – Д-р Манхатън. Той единствен има това, което можем да определим като суперсили, но връзката му с хората вече е така изтъняла, че предпочита самоизолацията на Марс, отколкото да се занимава с нашите мизерни проблеми.
И тук е важно да се спомене нещо, валидно както за комикса Watchmen, така и за сериала "Пазителите" - това не е супергеройска история.
В творбата си Алън Мур разфасова идеята за супергероя. На места буквално й се подиграва с препратки за това как разни богаташи с костюм си мислят, че могат да вземат закона в свои ръце (звучи ли ви като Батман, Стрелата или Железния човек?). Показва "маскираните приключенци" като хора със сериозни проблеми – едва ли не фашисти, които в костюмирането вкарват и сексуален фетиш и на които всеки човешки грях е познат – от изнасилване до убийства.
С Watchmen още през 80-те години Мур показва среден пръст на супергеройския жанр, забивайки в него спринцовка, пълна с отрезвяващ реализъм.
Другото, което прави, е да вкара много от собствените си виждания за света от онова време в своята измислена история. От долните политици, през вътрешните противоречия в американското общество до сляпото преклонение пред силата на атома без мисъл за последствията.
Превъртаме лентата към сериала на HBO "Пазителите", който "продължава" комикса, но с времето най-вероятно ще отговори сам на повечето въпроси по предисторията си и няма да принуди милиони зрители за пръв път да отгърнат книжния оригинал (макар че той заслужава внимание).
Очевидно е, че в истинския свят през 2019 г. много от критиките на Алън Мур остават валидни. Шоурънърът Деймън Линделоф се обляга на това в епизодите, но ги допълва с друг, по-модерен конфликт – проблемът с расизма в Щатите.
Линделоф превръща маската на вече мъртвия Роршах в символ на омразата на бели към чернокожи и показва как в една такава ситуация необходимостта полицаи също да крият лицата си, за да не стават те и семействата им лесни жертви за расистите, не звучи толкова абсурдно.
Но нека маските и кодовите имена като Sister Night, Looking Glass и пр. не ви заблуждават. Тези хора са просто полицаи - "супергероите" все още са забранени от закона и властите няма да се церемонят да се намесят, ако цивилен гражданин отново реши да се размотава с наметало и маска.
Голямото предизвикателство пред "Пазителите" се усеща още в първия му епизод. Линделоф има за задача да представи на зрителите си един мащабен свят, но няма как това да стане в рамките на час. Избира да започне с темата за расизма, която е така актуална в Щатите днес. С този си избор може и да спечели задокеанската публика, но по-трудно ще привлече аудиторията извън САЩ. Това, което е по-подходящо за масова зрителска консумация, идва по-късно*, когато криминалният елемент и връзката между расизъм и тероризъм се засилват.
Героят на Джеръми Айрънс е едно от онези малки потенциални съкровища (© 2019 HBO, Inc. All rights reserved)
За момента най-интересното в "Пазителите" стои само на заден план. Това са всички онези намигания към графичната новела Watchmen – от мистериозния персонаж на Джеръми Айрънс, през новинарските кадри със синекожия Д-р Манхатън, до летящото средство, което използват полицаите, и което някога е принадлежало на един от "маскираните приключенци".
Тези връзки занапред ще стават все по-силни, преплитайки оригиналната история с "новите" социални проблеми, на които Линделоф е решил да обърне внимание. А ако от Lost сме научили нещо, то е, че този сценарист знае как да създава загадки, които да гъделичкат любопитството на зрителя.
Може би не става дума просто за расизма в Тълса. Може би не става дума дори за терористи и полицаи с маски. А за нещо повече – за целия свят и за ролята на някогашните му герои в неговото бъдеще.
Без значение дали часовникът тиктака към бляскава утопия или към нов апокалипсис.
Отговорите ще разберем през следващите седмици.
---
* Първи сезон на сериала Watchmen се състои от 9 епизода. Всеки следващ от тях ще е достъпен всеки понеделник в България в платформатa HBO GO. Текстът е писан с оглед и на следващи епизоди, достъп до които HBO предостави на медиите.
