Макар Янтйе Фризе и Баран бо Одар да не са най-известните имена, когато става въпрос за развлекателната индустрия, те носят със себе си един невероятен печат за качество, който е способен да накара мнозина да седнат пред екраните - "От създателите на Dark".
Култовият германски сериал на Netflix за пътуване във времето и сложни физични теории си спечели през годините възхвалата на критиците и любовта на милиони фенове. А сега дуото зад създаването му поднася на зрителите ново шоу - "1899".
Заслужава ли обаче тази нова поредица цялото вълнение, което дойде около нея като наследник на Dark? Това, подобно на самото шоу, е въпрос с многопластов отговор.
Историята в "1899" се върти около пътниците на парахода "Керберос", пътуващ през мрачния октомври на 1899 г. от Лондон за Ню Йорк, които в пътуването си се натъкват на сигнал от друг параход - "Прометей", изгубил се в морето преди четири месеца.
На борда на изчезналия морски съд е открито само едно 10-годишно момче (заключено в шкаф в една от залите на кораба), а скоро след това започват да се случват странни неща с част от пътуващите - някои започват да имат видения в сънищата си, а други - да умират по крайно странни обстоятелства.
Така за пътуващите на "Керберос" се появява въпросът дали всъщност параходът "Прометей" не е бил прокълнат. И дали малкото момченце не е причина лошите неща да започват да се случват и на тях? Или всъщност не се случва нещо съвсем, съвсем различно, за което никой и не подозира?
В основата си "1899" е една бавно разгаряща се и постоянно завъртаща се мистерия, която те кара да се чудиш, да предполагаш и да се съмняваш.
Още от първите си кадри този сериал казва, че ще изследва дълбините на човешкия ум, който е по-дълбок и от небето над нас, и от големия океан.
За разлика от Dark, където действието прескача между различните времеви линии, между които пътуват героите, тук зрителят, заедно с главните персонажи, е оставен да се съмнява в реалността - колко от случващото се е действително и как така тези герои се озовават на местата на най-големите им душевни травми?
В центъра на историята е младата британска лекарка Моура Франклин (в ролята е Емили Бийчъм - The Pursuit of Love), която пътува до Ню Йорк заради тайнствено съобщение, оставено от брат ѝ Кийран.
Още в една от първите сцени я виждаме как се буди от изключително реалистичен кошмар, поставящ я като пациент на клиника за лечение на ментални разстройства, където садистични санитари я връзват с колани за стол и ѝ поставят голяма, гадно изглеждаща инжекция. А след като се буди, следите по ръцете от каишите все още са там.
Именно през гледната точка на Моура зрителите възприемат голяма част от историята, като нейният опит да разбере какво се случва наоколо - и с мистериозния параход "Прометей", и на собствения ѝ параход след това - движат самото действие.
Извън нея друг водещ персонаж е капитанът на кораба - Ейк Ларсен. В ролята виждаме познатото от Dark лице на Андреас Пичман, който тук играе мрачен, обрулен от живота мъж, който е готов на всичко, за да разбере какво се случва на кораба му, особено когато са намесени тежки спомени от миналото му.
Извън тях двамата героите в сериала предлагат още двама коренно противоположни братя от Испания - свещеник и плейбой; гейша и нейната слугиня; бедно, но много религиозно семейство с три деца от Германия; младоженци от Франция, на сватбено пътешествие, които видимо вече имат тежки проблеми; както и двама работници на кораба, чието място сякаш не е там.
Както и един мистериозен мъж, който изглежда знае тайните не само на "Керберос", но и на "Прометей".
По-любопитното е, че ако човек гледа шоуто с оригиналното аудио, това предоставя една доста интересна смесица от различни езици, на които говорят героите. Макар основно диалогът да върви на английски, често разговорите между отделни пътници се случват на родния им език.
В случая за някои това може да дойде като нещо дразнещо, но за други може просто да добави повече нюансираност, когато става въпрос за предаването на емоциите им.
А такива има в изобилие, защото в голямата си част тези персонажи имат от какво да бягат и от какво да се крият, като тези малки мистерии се разплитат постепенно с по-голямата, представяйки една по-мащабна и комплексна картина на действието.
А то на моменти може да бъде доста объркващо. В "1899" мистерията не се разплита просто така - там всяко ново откритие води до още повече загадки и въпроси - нещо, което може да бъде леко изнервящо за зрителя, ако самата атмосфера на сериала не му допада.
Бавното развитие на събитията е подплатено с едно цялостно усещане на мрак, което се наслагва по всички възможни начини - от цветовите гами, през времето навън (постоянно мрачно), та до музиката, използвана за фон, от която съвсем спокойно могат да те побият тръпки.
Честно казано, Dark, който като атмосфера успява да вложи доста мрачни усещания, в сравнение с "1899" може да се усети като нещо жизнерадостно. Новият сериал на Янтйе Фризе и Баран бо Одар успява да събере около себе си множество усещания, типични за жанра на ужасите, просто без страшната част.
Всъщност самото шоу взима наистина много елементи от хорърите, но успява да им придаде специфичен привкус - не страх, колкото бавно разтягащо се напрежение. Сякаш ако героите не решат заобикалящата ги мистерия навреме, всичко ще се счупи и ще ги повлече към дъното.
Подборът на музиката също заслужава да се отбележи - култови парчета от 60-те и 70-те като White Rabbit на Jefferson Airplane, Child in Time на Deep Purple и All Along the Watchtower на Джими Хендрикс, които по някакъв начина наистина добре се вписват в цялостната картина, която сериалът създава.
Типично за Фризе и Бо Одар, това е само парченце от целия пъзел, в който сериалът се изгражда от множество малки, но натоварени със смисъл елементи. И тук, както и в Dark, имаме стилизиран, постоянно повтарящ се на различни места символ, оплетени и скрити взаимоотношения между героите, както и сложна философска идея, която да обвързва всичко.
От имената, които шоуто използва, до дребните детайли по декора - зрителят може да намери във всичко скрити значения, оставени от шоурънърите. Но това е част от чара на "1899".
И никой не е очаквал нещо по-малко от "наследника на Dark".
Със сигурност новият сериал няма да се хареса на всички фенове на Dark. Отново - той е по-мрачен, на моменти по-неясен и по-заплетен, действието тече по-мудно и отнема почти цял сезон, за да се "отплати" цялото чакане с малко яснота. Преди накрая всичко да се обърне отново с краката нагоре.
Но въпреки това този сериал си заслужава гледането, особено ако Dark ви е накарал да се влюбите преди това или ако преди години сте били фенове на Lost.
Добрата, сложна и многопластова система просто е нещо, на което трябва да се даде шанс.
