От малко момче в Лондон с мечта да бъде журналист, до секссимвол и любимият на много жени Джон Сноу, Кит Харингтън е тук, за да остане...
Когато стане дума за Game of Thrones и един от най-известните му персонажи - Джон Сноу, хората винаги са раздвоени - някои, в повечето случаи жени, обожават младия британец Кит. От друга страна много хора не го харесват.
От обиди в Туитър, от сорта на: „Скоро осъзнах, че Кит Харингтън е един ужасен Джон Сноу. Какво ви става, HBO!? #badcasting" до критики, че „ама той не е като в книгите", Кит Харингтън търпи всякакви неща, но и носи славата си с гордост. Според едно проучване Кит е вторият най-успешен и разпознаваем актьор от сериала, веднага след Питър Динклидж, а чак след тях се нареждат Емилия Кларк и останалите.
Роден в семейството на Дейвид Ричард Харингтън - собственик на книжарница и Дебора Джейн - впоследствие родителите му се разделят - Кит с рождено име Кристофър Катъсби Харингтън е кръстен на известния поет и драматург Кристофър Марлоу.
Това може би се дължи на факта, че майката на Кит е драматург и сценарист по образование и професия. Това обаче изобщо не я подготвя за онова, което ще види в първите епизоди на Game of Thrones. „Майка ми се опита да гледа сериала, пробва с първите няколко епизода, но след това ми каза, че й е прекалено насилствен и спря. След време пак почна, но за неин лош късмет улучи епизода с моята секс сцена в пещерата. След това ми се обади и ми каза: „Миличък, съжалявам, но няма да мога да гледам този сериал. Просто не мога, разбери ме." И така приключи нейният опит да се запознае с Game of Thrones."
Нито голите сцени, нито насилието притесняват Кит, за когото ролята на Джон Сноу е големият пробив в актьорството. Като малък той мечтае да бъде журналист, оператор в горещи точки или кореспондент и поддържа тази си мечта дълги години, докато в училище не е избран за малка роля в постановката на Националния театър „Боен кон".
Пиесата печели две награди „Оливър" и талантът на Кит изпъква. Казва, че в онзи момент се е влюбил в актьорството, сцената и магията да бъдеш някой друг. След това оставя мечтата за журналистика и се премества в Worcester Sixth Form College, където учи „Драма". А по-късно, когато се връща в родния си Лондон, записва да учи в Central School of Speech and Drama, където придобива диплома за актьор през 2008-а.
Успехът не закъснява, когато през 2009-а Кит е избран за ролята на Джон Сноу в предстоящата продукция на HBO - Game of Thrones. Много хора още смятат, че Кит е изключителен неподходящ избор за толкова голяма и важна роля в сериал по толкова голяма фентъзи поредица. Но самият Джордж Р.Р. Мартин участва в избора на актьорите и одобрява младия британец. Така, през 2010-а Кит започва да снима в Исландия и Северна Ирландия, а в началото на 2011-а Game of Thrones прави големия си бум на телевизионния екран.
Специално за ролята на Джон Сноу Кит си пуска дълга коса, като в първи сезон му се налага да носи перука - „едно от най-ужасните неща", както казва самият той. Косата му пораства за сезон 2 и вече е неговата запазена марка. Освен че докато работи в шоуто, той няма право да променя вида си, хората харесват и разпознават младия актьор така.
Първата си кинороля, която получава само година след старта на сериала, е във филма Silent Hill: Revelation 3D. След това озвучава Ерет в „Как да си дресираш дракон 2" и играе главната роля в „Помпей". И въпреки че ролята на Джон Сноу му носи все повече успех и слава, същото не може да се каже за кино ролите. Кит все още чака големия си пробив, но това е някак в реда на нещата, все пак той е само на 29 години. Тази година, Кит прави трети опит за главна роля на голям екран с филма Spooks: The Greater Good. Там играе бивш агент на МИ5, който е вербуван отново за да хване терорист.
Иронично е, че като малък Кит работи в книжарницата на баща си и в едно свое интервю казва, че толкова пъти му се налагало да вдига и сваля „Песен за огън и лед" на Джордж Р.Р. Мартин, че намразил поредицата, без изобщо да я е чел. Когато е избран за ролята на Джон Сноу изчаква достатъчно време, за да може през смях да разкаже тази история.
Текстът е оригинално публикуван в Chronicle.bg
