Четвъртият сезон на "Короната" (The Crown) - популярния сериал на "Нетфликс", който разказва историята на британското кралско семейство, предизвика реакция от правителството на Великобритания, заради това как са представени определени събития.
Mинистърът на културата Оливър Доудън намекна, че сериалът трябва да подчертава пред зрителите, че събитията в него са фикция.
"Това е една красиво създадена художествена измислица. Така че, както прави с останалите свои продукции, Netflix трябва ясно да покаже на зрителите още в началото, че сериалът е именно това", заяви Доудън пред британския вестник "Дейли Мирър".
"В противен случай, страхувам се, че цяло едно поколение, което не е живяло по време на описаните събития, би могло да обърка художествената измислица с реалността", допълва културният министър.
Очаква се Доудън да изпрати до платформата за стрийминг официално писмо, в което изразява притесненията си относно имиджа на кралското семейство.
"Короната" е един от водещите сериали на Netflix и описва управлението на кралица Елизабет II. Последният сезон, който дебютира в средата на ноември, показва отношенията между принцеса Даяна и принц Чарлз, включително и подробности около разпадането на брака им и връзката на Чарлз с Камила Паркър. Важно място в сюжета заемат и здравословните проблеми на Даяна, свързани с нейната борба с булимията.
Изявлението на Доудън идва в контекста на подобен призив и от Чарлз Спенсър, брат на покойната принцеса. Според него ще е добре, ако в началото на всеки епизод на "Короната" има надпис, който да обяснява, че събитията в сериала не са "истина", а са вдъхновени от такива.
Немалко британски историци и журналисти отправиха критики към "Короната", че не представя коректно факти и се отклонява от историческата истина, въпреки че неговите създатели никога не са претендирали за абсолютна точност.
В предишни свои изказвания по темата продуцентът Питър Моргън е защитавал подхода на сериала с аргумента, че "понякога може да оставиш на заден план точността, но никога не бива да изоставяш истината".
Други историци, сред които и Стивън Филдинг от Нотингамския университет, твърдят, че подобни спорове по-скоро нямат смисъл.
"Има проучвания, доказващи как хората вярват в измислицата, когато им е представена като факт, дори и след като им бъде казано, че е измислица", посочва Филдинг.
Смесването на фикция и исторически факти не е новост за киното и телевизията. Интересен и относително скорошен пример за подобен случай, който предизвика реакция в британското общество, бе филмът "Най-мрачния час" (Darkest Hour). Там има измислена сцена, в която премиерът Уинстън Чърчил (Гари Олдман) е представен как се среща с обикновени граждани в лондонското метро.
Тогава обаче отношението към измислицата беше позитивно, въпреки историческата неточност. Историкът Стивън Филдинг обяснява това с представянето в добра светлина на Чърчил като национален герой.
"Никой не го интересува кое е факт и кое измислица, стига в крайна сметка да бъдат изобразени позитивни неща", добавя той.
