Когато стана ясно, че ще има нов сериал от вселената на "Песен за огън и лед", имаше разбираемо опасение. "Игра на тронове" (Game of Thrones) наистина постигна невероятен успех и популярност, въпреки леко неприятния вкус, който остави след последния си сезон.
Все пак летвата бе вдигната наистина високо не само за всеки следващ опит за създаване на качествено телевизионно фентъзи от когото и да е, но и за всеки опит да бъде филмирано нещо друго от историите на писателя Джордж Р.Р. Мартин.
Така че и ние очакваме с нетърпение "Домът на дракона" (House of the Dragon), който се явява предистория на "Игра на тронове" и е базиран на книгата "Огън и кръв" от 2019 г.
Дали новият сериал успява да отговори на високите очаквания? Първи епизод, който вече имахме възможност да гледаме, показва, че определено можем да бъдем доволни. Официалната му премиера е на 22 август от 21:00 ч. в канала HBO и в стрийминг услугата HBO Max още от сутринта на същия ден за най-нетърпеливите.
Преди да го гледате и да изградите свое собствено мнение, ви предлагаме както кратко въведение (без спойлери) в сюжета, така и нашите собствени впечатления от премиерния епизод през призмата на обикновен зрител и на запален почитател на творчеството на Мартин.
Сюжетът
Спокойно, ще го щрихираме съвсем бегло, без да ви разкриваме някоя важна изненада или да разваляме удоволствието от това, което ще видите сами.
Действието на "Домът на дракона" се развива около 170 години преди да се родят Джон Сноу и Денерис, и се фокусира върху гражданската война във Вестерос, станала известна като "Танцът на драконите". Първи епизод ни отвежда в Кралски чертог, където управлява крал Визерис I Таргариен, до когото откриваме неговата бременна съпруга Ема.
Там е и тяхната първородна дъщеря - красивата Ренира, която заедно с родителите си очаква на бял свят да се появи дългоочакваният мъжки наследник на Железния трон. В противен случай следващият претендент в линията за наследство е братът на краля - принц Демън, чиито жестокост, импулсивност и афинитет към бардаците в града не го правят особено подходящ за крал.
Другият вариант за наследник е самата Ренира като единствено дете на Визерис. Само че нейното евентуално възкачване на трона би било в разрез с установената традиция и би срещнало широка съпротива от благородниците в държава, където "мъжете по-скоро биха подпалили кралството, отколкото да видят жена на Железния трон".
До края на първия час всички основни фигури са в игра и като цяло става ясно накъде ще тръгне историята - поставена е една политическа бомба със закъснител, подготвят се съюзи, приятелства ще се превърнат в съперничества, а предателството се оказва на не повече от една добре заострена кама разстояние.
Нови времена, нови герои
В премиерния епизод на "Домът на дракона" се усеща амбицията на Джордж Р. Р. Мартин за пълнокръвен и закономерен развой на събитията, като се започне от създаването на комплексни герои. Установяват се техните странности, мотиви, взаимоотношения и конфликти, а хубавото е, че те са наистина максимално близо до своите прототипи в книгата "Огън и кръв".
Например крал Визерис (Пади Консидайн) е представен като същия добър човек, но невинаги решителен крал, докато неговият брат Демън (Мат Смит) е "лошото момче" в семейството - проблемен, сприхав и дори жесток, но не и зъл. Той носи в себе си войнствена кръвожадност, но в същото време прави намеци за сляпа лоялност към семейството си.
Не е лесно да се посочи на коя страна ще се наклонят везните, а това прави образът му интересен за следене.
Принцеса Ренира Таргариен (Мили Алкок), от друга страна, влиза в сериала с кралската осанка, благородство и уважение към наследството си, но в нея има и жар, която трудно ще се побере в традициите.
В общи линии е трудно да характеризирате персонажите като положителен или отрицателен, понеже всеки от тях има плюсове и минуси и най-вече - всеки от тях има мотив за действията си, а не прещраква само за да ви остави с отворена уста.
След като сме покрили тези базисни впечатления, които се припокриват без значение дали обичате литературния свят на "Песен за огън и лед", или просто сте се насладили на епизодите на Game of Thrones, време е да видим как двете групи зрители приемат новия сериал. Ето защо ви предлагаме не едно, а две мнения за началото на "Домът на дракона":
Антония и впечатленията на не толкова запаления зрител на Game of Thrones
Минаха три години от финала на Game of Thrones (GoT), а разочарованието от последния епизод още не се е утаило в големите фенове на поредицата. Но за мен, като един от не особено запалените по сериала хора, моментът, в който Бран стана крал на седемте кралства на Вестерос, остави онова ехидно чувство на задоволство, че ето - вкусът ми е без грешка, знаех си, че краят ще е като изсмукан от пръстите.
По правило литературните фентъзи шаблони са предвидими и за да въздействат на зрителската аудитория трябва или да смажат установената логика в сюжета, или да търсят изненадващ ефект на всяка цена.
В спинофи сценарият не работи по същата причина. Ето защо, когато HBO Max анонсираха нова глава от историята на династията Таргариен със сериала "Домът на дракона", си представих шаблонната порция безсмислена бъркотия със слаба структура и еднопластови герои, които няма да стигнат по-далеч от това от време на време да прехвърлят топката към Game of Thrones.
Но "Домът на дракона" е повече от това, поне доколкото показа премиерният епизод на поредицата.
Естествено, запазена е атмосферата на вулгарност, погнуса и шок, в добрия смисъл, защото водят до онова електричество по тялото, от което разбираш, че историята ти влиза под кожата.
Запазен е и основният фактор - борбата за власт. Сигурно на този ред се питате има ли смисъл да гледате "Домът на дракона", след като същата идея вече се е въртяла пред очите ви. Да, има, понеже сюжетът дава по-пълна картина върху света на Мартин, а не суфлира на това, което вече знаем.
"Домът на дракона" има оправдание да съществува, което не се изчерпва само с желанието за пари.
От присъствието на Мартин като автор на концепцията, изпълнителен продуцент и ко-шоурънър премиерният епизод на "Домът на дракона" е видял само добро. Имате гладка като бебешка кожа стартова арка на героите, структура, която постепенно и по здравомислещ начин носи напрежение между представителите на съвета на лордовете и автентичен дух на Средновековие.
Визуалните ефекти в първата серия, а вероятно и в останалата част на поредицата, са на ниво. Постигнати са силно впечатляващи кадри на драконите с излизащите от тях пламъци, панорамен поглед към тяхното опитомяване и широк план на природа, оптимизирана и за голям, и малък екран.
Всяка сцена от първия епизод мирише на висок бюджет и качествено изпълнение, а когато се започва с толкова силно визуално творческо ниво, рядко то става по-слабо с напредването на историята.
"Домът на дракона" и за човек, който не е сред най-големите фенове на феномена GoT, остави приятната изненада, че можело да не се правят спинофи самоцелно, можело да се създава връзка между герои от различни генерации и можело да се надгражда първоначалната идея, без да става инертно и предсказуемо.
Разчитам това темпо да се запази, защото "шокиращите обрати" от финала на Game of Thrones бяха достатъчни.
Венцислав и впечатленията на запаления фен, запознат с книгите на Мартин
Като фен на сериала "Игра на тронове" и всички книги досега за мен може би най-важно бе "Домът на дракона" да запази достатъчно добре духа и атмосферата от вселената на Мартин.
Определено не останах разочарован - първи епизод върши отлична работа в това да запознае зрителите с основните герои на историята, която ще бъде нещо като една сложна политическа игра на шах в няколко измерения... само че с дракони, доста кръв, насилие и секс.
Всичко това присъства в обилни количества още от самото начало на "Домът на дракона" и най-вероятно ще си остане така до края на сезона в една установена и работеща формула, която ще задоволи както старите, така и новите фенове.
Отвъд верните на книжния оригинал персонажи и събития, имаме ефектно генерирани дракони и визуални ефекти, както и няколко зрелищни екшън сцени по време на рицарски турнир. За сполучливата атмосфера спомага и безпогрешното озвучаване на композитора Рамин Джавади, което вкарва съспенс в точните моменти и създава познатото усещане за епичност и мащабност.
В общи линии "Домът на дракона" успява да пресъздаде познатата атмосфера на "Игра на тронове", но в същото време е и различен.
На първо време изглежда по-мрачен (буквално и преносно) и сериозен, без забавни герои като Тирион Ланистър или такива естествено будещи омраза като Джофри Баратеон и Рамзи Болтън.
Самата история също така е малко по-опростена в сравнение с предния сериал, тъй като няма да разглежда едновременно няколко сложни и объркващи сюжетни линии, а ще се концентрира почти изцяло върху семейство Таргариен, точно както е и в самата книга "Огън и кръв". От друга страна се уплътнява и обогатява нейната история, тъй като там всичко е написано във формат на историческа хроника, а не роман.
Само за пример: в сериала се споменава за един пророчески сън на крал Егон Завоевателя, който е много приятна препратка към "Игра на тронове", но отсъства в "Огън и кръв". Какъв - ще разберете сами.
В заключение, няма съмнение, че "Домът на дракона" ще бъде сравняван със своя предшественик. Все пак първите впечатления показват, че има потенциал да изпъкне по собствен начин. Още е рано, но шансовете са добри.
