Сбогувахме се с Кари Брадшоу - да, "Просто ей така" официално приключи на 14 август, макар че истинският край трябваше да се случи години по-рано.
Изтормозеният финален епизод е блестящо доказателство колко насилено беше завръщането и как сериалът се държеше като нахален гост, който никой не е канил, но той отказва да си тръгне.
"Просто ей така" дойде с обещанието да покаже онова, което "Сексът и градът" не успя - какво се случва с жените след 50, когато вече не са във вихъра на романтичните завоевания и парти до зори.
Само че вместо да предложи позитивната страна на остаряването, поредицата превърна персонажите си в обект за подигравка.
Вместо да покаже, че животът може да е пълноценен без мъж на дивана или дете в дневната, получихме сюжетни линии, които повече приличаха на социални експерименти, отколкото на истории за зрели жени.
Първите два сезона бяха катастрофа в това отношение. Опитите да се "вкара новото време" звучаха като презентация за социални каузи - закачаха теми като раса, пол и идентичност, но толкова повърхностно, че героините изглеждаха като статисти в собствените си животи.
Сезон три донесе леки признаци на съживяване.
Някои сюжетни линии най-сетне започнаха да дишат и да придават плътност на героините. Шарлот (Кристин Дейвис) излезе от сянката на кухненския остров, Миранда (Синтия Никсън) престана да звучи като манифест на политкоректността, а Кари (Сара Джесика Паркър) отново се утвърди като водеща фигура.
Въпреки това арките им продължаваха да стоят недоразвити, а понякога се усещаше явната незаинтересованост на сценаристите да следят логиката в собствените си писания.
Хари пребори рака толкова бързо и безсимптомно, че ако не бяха епизодите с истеричния плач на Шарлот, никой нямаше да разбере колко тежка е била битката му.
Историята на Миранда така и не намери своя център - героинята ту беше символ на прогресивността, ту се превръщаше в клише за жена на средна възраст. А Дънкан се появи само, за да развали медения месец на Кари и Ейдън, след което изчезна в неизвестността, оставяйки модната икона по-самотна от всякога.
Много сюжетни линии увиснаха във въздуха, а героите бяха хвърляни насам-натам, без ясна логика какво остава след тях.
Неприятно беше, че бляскавите костюми заместваха основната идея за зрелостта и приятелството. Но най-гнусното решение беше показването на човешки изпражнения минути преди финалните надписи.
Чудесна алегория за стойността на сериала, няма що!
Докато "Сексът и градът" беше история за търсенето на любовта и приятелството в хаоса на Ню Йорк, "Просто ей така" ще се запомни като поредния спиноф, който не знае защо съществува.
С доловимата липса на безсрамната честност и хапливата ирония, които правеха оригинала толкова влиятелен. Продължението често изглежда като носталгичен продукт, разчитащ повече на познатите лица, отколкото на смислените послания.
И въпреки че модата в третия сезон успя да се пораздвижи, повечето тоалети все още приличаха на готови колажи от Pinterest, без естествена връзка с живота на героините.
Проблясъкът дойде на финала с розовия ансамбъл на Кари, който заслужава аплодисменти. Това беше онзи рядък миг, когато модата говореше с яркото си присъствие, достойно за митологията около Кари Брадшоу.
Последният сезон е най-близо до това, което сериалът можеше да бъде - портрет на жени, които живеят пълнокръвно след 50, със сложни взаимоотношения, приятелство и моменти на себеоткриване.
Можеше да се развие достоверна история на жена, която е заложила всичко на голямата любов и търсенето на точната половинка, но накрая е останала сама. Можеше да видим, че и в най-хармоничните бракове се появяват спънки и не е късно да започнеш отначало, дори на 50 г.
"Просто ей така" отново пропусна шанса да покаже, че животът след 50 не е нито трагедия, нито постскриптум. Но ако не друго, поне Кари в розовия си тоалет накрая доказа, че дори в най-несигурните времена някои неща все още могат да бъдат иконични.
Всички епизоди на "Просто ей така" са налични в стрийминг услугата HBO Max.
ОЦЕНКАТА за третия сезон на "Просто ей така": 2 от 5 кафенца.
