Откакто 43-годишната сценаристка Пати Лин обърна гръб на телевизията, хората около нея не спират да я питат: "Защо се отказа от тази страхотна кариера". Особено след като е работила за популярни поредици като "Приятели", "Отчаяни съпруги" и Breaking Bad.
За Пати Лин никога не е било лесно да отговори еднозначно на този въпрос при все че засяга комплексна за писателската гилдия тематика.
Като се започне от егоистичния мениджърски подход на шефовете на студиата и се стигне до изтощаващите работни графици и третирането на сценаристите като фабрика за шеги за бърза консумация, на Лин ѝ е трудно да посочи една проблемна зона, която я тласка към решението да прекрати своевременно холивудската си кариера.
Но за сметка на това без колебание може да определи шоуто, предначертало нейното ранно пенсиониране - мегахитът "Приятели".
Когато агентът на Пати ѝ звънни, за да ѝ съобщи, че е поканена да се присъедини към екипа от сценаристи на "Приятели", на нея ѝ е трудно да повярва.
На прага на седмия си сезон сериалът е сред най-популярните продукции на планетата, а на Лин ѝ се дава шанса да работи отблизо със създателите му Марта Кауфман и Дейвид Крейн.
Възможност като тази не идват всеки ден и със сигурност не са за пренебрегване. Затова 20-годишната тогава сценаристка дори и не си помисля да отхвърли предложението.
Годината, в която тя се съгласява да се включи към ситкома, е 2000-та, а още преди сезонът да е приключил, горчиво съжалява за решението си.
Не ѝ допада нито писането под надзора на Дейвид Крейн и Марта Кауфман, нито съвместната работа със звездите на сериала: Дженифър Анистън, Кортни Кокс, Матю Пери, Мат Лебланк, Лиса Кудроу и Дейвид Шуимър.
В предстоящата си книга End Credits Лин описва подробно атмосферата зад кулисите на един от най-култовите сериали за всички времена, като нейните наблюдения могат генерално да се обобщят в едно изречение - перманентна умора и липса на кооперативност в шестимата централни актьори.
"Писането за "Приятели" след само две години опит е еквивалентно на участие на Олимпийските игри, когато току-що си се научил да се пързаляш. Издъних се и това можеше да съсипе кариерата ми", разсъждава Пати Лин пред The Time.
Поводът, който я поставя в некомфортна за нейното развитие среда, е новата за тогава расово разнообразна политика на телевизионната мрежа NBC. Телевизията, която излъчва поредицата, доброволно стартира механизъм за наемане на служители от различни етнически малцинства.
"Приятели", които доскоро са списвани от изцяло "бял" състав на писателския екип, също не са пощадени от промяната.
Така, като ефект от наложените реформи, азиатката Пати Лин се озовава в една стая с колеги - вещи в измислянето на комедия, докато нейният опит е далеч по-скромен.
"Години наред се борех със синдрома на самозванеца, понеже не знаех дали съм наета заради програмата за расово разнообразие или защото съм точния човек за тази работа", споделя днес Пати Лин.
Отначало Дейвид Крейн и Марта Кауфман представят различна картина пред нея. На интервютата с Лин създателите на ситкома твърдят, че цялата продукция се старае да причисли новите членове на екипа към културата на "Приятели", така че никой да не се чувства като аутсайдер.
Единственият, който предупреждава сценаристката за минусите от работата в подобно успешно шоу, е режисьорът Джъд Апатоу, с когото работят по Freaks and Geeks.
Двамата се срещат дни преди първото обсъждане на седмия сезон на "Приятели" и Апатау не скрива скептицизма си към сериала.
"Това шоу се излъчва вече колко, шест сезона? То е добре смазана машина. Няма да научиш много от него", отсича режисьорът пред Лин, но тя пренебрегва съвета му.
Първият ѝ работен ден в "Приятели" е през юли 2000 г. и още в стартовите часове Лин забелязва различен маниер на поведение към сценаристите.
Вместо да се съберат, да се запознаят и да нахвърлят рамката на новия сезон, сценаристите са поканени от Дейвид и Марта на щедър пир "за добре дошли" в италиански ресторант край езерото Толука.
"Сценаристите на "Приятели" са клика, каквато не бях срещала дотогава. Напомняха ми за богатите деца в моята гимназия, които пазаруваха в Abercombie&Finch и караха чисто нови кабриолети", казва в книгата си сценаристката.
Първите впечатление обаче бързо отшумяват, когато 14-те сценаристи се събират в конферентната зала на Warner Bros. и се разделят на две групи от по 7 души. На всеки от колективите е поверен различен епизод от предстоящото шоу, а финалният преглед на сценария винаги е правен от Дейвид Крейн и Марта Кауфман.
"Страхувах се и от двамата, но по различни причини. Дейвид беше работохолик, на когото е невъзможно да се угоди. Винаги търсеше по-добрата реплика и по-добрата шега. А Марта имаше разтърсващ глас и смях, които можеше да счупи прозорците. Ходеше боса из конферентната зала и ни разсейваше, докато работим", припомня си Лин.
Марта е и човекът, който е насърчавал сценаристите да се държат на работа сякаш са на парти и да разговарят свободно за житейските си преживявания. Включително и за секса.
Разговорите на интимна тематика стават причина няколко души да подадат иск срещу Warner Bros. през 2000 г. В жалбата си те заявяват, че са разчели обсъждането на креватните подвизи като сексуален тормоз и настояват за обезщетение, но съдът в Калифорния отхвърля молбата им.
"Марта вярваше, че разговорите за секс ще помогнат на творческия процес. Дали бяха безобидни - определено. Но дали бяха необходими - не мисля така", казва Пати Лин.
Детайлите в една от тези истински истории успява да вдъхнови само един от епизодите на "Приятели" - този с еротичната книга на Рейчъл (Дженифър Анистън), която Джоуи (Мат Лебланк) намира на нощното ѝ шкафче.
През останалото време писането на сценария за ситкома е тежка и изтощаваща работа, в която оригиналността е кауза пердута.
След шест сезона зад гърба си според Лин сценарият на "Приятели" е започнал да изпитва остър недостиг на нови идеи. Писането автоматично е залитало към клишетата, но въпреки това крайният резултат е трябвало да удовлетвори едновременно продуцентите, публиката в студиото и актьорите, влезли в ролята на култовите герои.
Сходно с шефовете зад камера, Дженифър Анистън, Кортни Кокс, Дейвид Шуимър, Мат Лебланк и Матю Пери имали правото на вето върху сценария. Понякога го заявявали гласно, друг път - индиректно.
"Актьорите изглеждаха нещастни заради веригите, с които са оковани към това остаряващо шоу, непозволяващо им да поемат по нов път. Всеки от тях знаеше как да предизвика смях, но ако не харесваха някоя шега, нарочно я закопаваха и се налагаше да я пренапишем. Дузина шеги са отишли на вятъра, защото актьорите ги мърмореха под носа си", споделя Пати Лин.
След четенето на сценария звездите на поредицата са смятали за нужно и да споделят критика за арката, по която се развиват пердонажите им, но както казва Пати Лин - "никой от тях не е предлагал решения".
Този метод на работа продължава до края на седми сезон, а когато съставът се събира на следващата година Пати Лин не е сред поканените сценаристи.
"Няма да използвам евфемизъм за това, което ми се случи - бях уволнена, защото не съм добра в комедията, а в драма. Не умея да пиша шеги, бива ме в писането на истории", споделя днес сценаристката.
От времето ѝ зад кулисите на "Приятели" обаче успява да научи ценен урок - никога повече да не приема работа в ситком и за в бъдеще да се вслушва в съветите на режисьора Джъд Апатау.