Трудно е да се определи какво точно представлява минисериалът Bodies ("Тела"), част от каталога на стрийминг платформата Netflix, тъй като няма как да го вкараме в която и да е традиционна категория.
И точно това е една от силните му страни. Той е отчасти полицейска драма, отчасти мистерия, отчасти научна фантастика с елементи на дистопия, отчасти социален разказ за различните типове дискриминация в британското общество през десетилетията, както и малко класически крими ноар.
Въпреки че на моменти може да се стори малко объркващ и непоследователен, Bodies със сигурност си струва.
Минисериалът е телевизионна адаптация в осем епизода на едноименния комикс на Си Спенсър, като историята му следва четирима детективи на лондонската полиция, които разследват четири случая на убийства.
И тук някъде започва шантавата част.
Става въпрос за тялото на един и същ чисто гол мъж, с една и съща татуировка на ръката и една и съща огнестрелна рана в окото, който се появява на една и съща лондонска улица през 1890, 1941, 2023 и 2053 година.
Получава се така че имаме четирима полицаи, всеки със свой собствен наратив и лична история, живеещи в различни епохи, но свързани от загадъчно убийство.
Всичко се случва в Лондон - идеална сцена за подобна история, защото е град, където минало и настояще се пресичат непрекъснато.
В случая особено добра работа са свършили всички екипи по дизайн на декорите и костюмите. Те наистина помагат за създаването на автентична атмосфера от късната Викторианска епоха, периодът на Втората световна война, съвремието и едно недалечно бъдеще след 30 години.
За съжаление, не може да се каже същото за специалните ефекти - при тях липсата на бюджет определено проличава. От време на време има компютърни анимации, които изглеждат по-винтидж и от напълно автентичните костюми за края на XIX век.
Да кажем обаче, че тази слабост не е чак толкова сериозна и се преглъща.
В главните роли на полицаите са сравнително непознати имена за българската публика като Шира Хаас (Unorthodox), Амака Окафор (The Responder), Джейкъб Форчън-Лойд (The Queen's Gambit) и Кайл Солър (Andor).
Четиримата трябва да се справят със собствени вътрешни драми, които може би щяха да бъдат по-добре представени, ако сериалът бе по-дълъг с няколко епизода, така че да даде повече време за разгръщане на историите им.
Това е най-видимо при героя на Стивън Греъм, когото познаваме от сериала "Пийки Блайндърс" и филма "Гепи". Именно той се явява истинското свързващо звено между всички участници като злодей, искрено вярващ, че може да създаде един по-добър свят, но за целта първо трябва да разруши стария по изключително брутален начин.
Изкривената му представа за идеалното бъдеще произлиза от неговата лична трагедия в детството, която е представена повече по косвен път, а не чрез самия Греъм.
Актьорът предлага на зрителите много силна игра, но за съжаление получава твърде малко екранно време и присъствието му някак се размива на фона на всички останали главни лица в Bodies.
А те наистина са доста.
Докато историята непрекъснато прескача през различните времеви линии, на екрана се появяват и си отиват различни персонажи с важни роли. Всичко това на моменти натежава, а ако не внимава, зрителят лесно би могъл да се загуби в постоянното препускане през десетилетията.
Появяват се и дупки в сюжета и сериозно усещане за недоразказани истории през допълнителните нюанси на ислямофобия, хомофобия и антисемитизъм, които присъстват, за да се оправдае измамната необходимост от установяване на тоталитарен режим, даващ сигурност за сметка на свобода.
Обхватът на целия наратив е наистина огромен и си личи, че към края сценаристът Пол Томалин е посъшил с бели конци някои от парчетата в пъзела.
През останалото време обаче той е свършил страхотна работа и провокира у зрителя един куп въпроси във всеки епизод: как стана това? Защо се случи? Кой е този?
В края на епизода се дават отговорите на някои въпроси, но на тяхно място се появяват напълно нови, което задълбочава мистерията и автоматично закача зрителя за следващия епизод.
Имайки предвид ограниченията, цялостната идея е представена добре. Има достатъчно обрати и разкрития, които да задържат интереса и да компенсират другите недостатъци.
Без да има огромни претенции, Bodies успява не само да съчетае различните жанрове, но и да изпълни нелеката задача по увлекателен и разбираем начин да разкаже сложна история, която се развива паралелно в няколко времеви линии.
ПРИСЪДАТА НИ ЗА BODIES: 4 от 5 кафенца
