Всеки човек притежава поне един неповторим талант, който да го изхранва, казва Дики Грийнфийлд - герой от романа "Талантливият мистър Рипли", който не е работил нито ден в живота си, а единственото му умение е да пилее попечителския си фонд със скоростта на светлината.
Дики може да е разглезено богаташко синче със скопени професионални способности, но по абстрактните въпроси от живота персонажът има своите попадения. Наистина съществуват хора с незаменими заложби.
Докато някои са неповторими в изявите, други - в скатаването, сценаристът и режисьор Стивън Зейлиън е несравним при преобразяването на блестящи романи в още по-блестящи екранни адаптации.
Зад гърба си Зейлиън има каталог, от който хората, смятали, че преформатирането на готов роман във филмов сценарий е лесно като детска игра, ще се почувстват неудобно.
Адаптирал е "Списъкът на Шиндлер", "Бандите на Ню Йорк", "Ирландецът", "Американски гангстер"... Списъкът е дълъг, а от скоро към него трябва да се добави и сериала "Рипли" (Ripley).
Превъзходна трилър поредица в Netflix, чието майсторство ще се оцени, ако се консумира на глътки. Без бинджване и без препиране да се стигне до финала.
Трейлърa на "Рипли" гледайте тук:
Дори и да сте гледали филма "Талантливият мистър Рипли" от 1999 г., който също като сериала на Netflix разглежда романа на Патриша Хайсмит, пак ще е кощунство да изгледате "Рипли" наведнъж.
Зейлиън е вложил адски много труд да достави бавни удоволствия за сетивата с 8-те си епизода и темпото му заслужава да се уважи.
Историята му започва от бедния като църковна мишка Томас Рипли (Андрю Скот). Потънал в мизерия и нищета, той се опитва да свърже двата края с дребни измами, когато е споходен от шанс 1 на милион.
Частен детектив го е объркал с негов съименник от "Принстън" и му подава картичка, която го свързва с мастития бизнесмен Хърбърт Грийнфийлд.
Предприемачът не само че се разполага сред лукс и влияние, но е и от онези наследствени богаташи, които са убедени, че ако един проблем не се решава с пари, то се решава с много пари.
Философията му си намира майстора в лицето на Томас Рипли, който няма никакви морални скрупули.
Когато господин Грийнфилд го кани в имението си и ясно дава да се разбере, че е направил грешка - смята, че Томас е бил състудент на сина му Дики в "Принстън", измамникът не го поправя, а се пуска по течението с намерението да издои докрай объркването на възрастния човек.
Бизнесменът моли Рипли да замине за Италия, където синът му лентяйства и харчи с широки пръсти, да говори с него и да го убеди да се върне в Америка.
Когато Грийнфилд казва на самозванеца, че ще покрие разходите по пътуването и че ще му праща пари, колкото пожелае, той не се замисля и приема офертата.
В Италия обаче в психически нестабилната глава на Томас Рипли се заражда зловещ план, който се ползва като шаблон за криминалните трилъри от годините на черно-бялото кино насам.
Образът на бедното момче, който благодарение на високото си IQ, добрите обноски и разяждащата го социопатия се вписва сред елита, е стар и употребяван мотив в киното.
Има го в миналогодишната провокация на Емералд Фенел "Солтбърн", има го и в класиката Plain Soleil ot 1960 г., където измамникът се играе от някогашния шедьовър на природата - Ален Делон.
С тази вметка искам да ви кажа, че ако сериалът "Рипли" ви прилича не на един, а на много други филми, то е защото поредицата следва познат азбучен механизъм.
Но макар че калъпът е взет назаем, Зейлиън внася новаторство в него, променяйки мотивацията на героя.
Докато в "Солтбърн" двигателят за измамника е похотта, а в Plain Soleil - алчността, в сериала на Зейлиън действията на героя се оправдават от неговата неконтролируема психопатия. Той е луд - чисто и просто, но добре е развил умението да си изгражда приемлива човешка фасада.
Този подход към лъжеца разграничава филма от сериала за Томас Рипли, тъй като в продукцията с Мат Деймън и Джуд Лоу, измамата и зверствата, последвали след нея, се появяват като реакция към несправедливостта.
Рипли от 1999 г. се превръща в изродено чудовище, понеже е бесен на късмета си. Считат се за по-умен и талантлив от Дики Грийнфилд и искрено вярва, че трябва да заеме мястото му.
Във филма има някаква игра между честната и нечестната съдба, докато сериалът ни сервира неподправената лудост, която се разопакова епизод след епизод, докато я видим в пълния ѝ размер.
Подписът на Зейлиън се вижда също в кинематографията и темпото, които обаче правят поредицата трудна за поглъщане наведнъж.
Филтърът е черно-бял, очевидно като реверанс към бащата на ноар трилърите - Алфред Хичкок, а ритъмът на разказ е бавен, за да улови дори микромиките на социопата Рипли.
Това обаче прави сериала сходен с пътуване в теснолинейката Септември-Добринище. Ако се наслаждавате на поетичните гледки и флегматичните движения, епизодите ще ви се усладят, ако не - по-добре си пуснете филма и оставете магията на Зейлиън за нейните ценители.
"Рипли" е наличен в стрийминг платформата Netflix от 4 април.
ПРИСЪДАТА ЗА "РИПЛИ": 4 от 5 кафенца
