Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Squid Game: Това ли е най-популярният сериал, който Netflix са правили

Когато Тед Сарандос, един от изпълнителните директори и главен директор по съдържанието на Netflix, обяви, че скоро може да се окаже, че Squid Game ще е най-популярният сериал, произвеждан от платформата, изненадани погледи определено имаше. 

Да, шоуто, което се появи на 17 септември вече се радва на добър прием по цял свят, но как се стигна дотам, че един корейски сериал с елементи на трилър и ужаси може да се окаже най-голямото нещо, произлязло от стрийминг платформата?

Особено когато там са заглавия като Stranger Things, House of Cards, The Crown и пр.

Истината, както се разбра наскоро, е, че тези принципно хитови сериали, които събират сериозно отразяване, положителни отзиви от критиците и награди "Еми", на практика не са това, което се гледа най-много, поне не и според собствените статистики на Netflix. 

До съвсем скоро компанията пазеше зорко тайната на това какво зрителите на платформата "консумират". Миналата седмица обаче самият Сарандос обяви по какъв начин се определя гледаемостта на филмите и сериалите в Netflix, както и кои продукции са натрупали най-много зрители. 

Статистиката е на база колко потребители са пуснали дадено шоу и са гледали поне 2 минути от него за първите 28 дни от излизането на въпросния сериал. Ако от Netflix продължат да използват тази схема, очакванията са Squid Game да изпревари Lupin, който до момента е най-гледаният сериал на език, различен от английски, както и Bridgerton, който е най-популярният в платформата изобщо.

Нещо повече - сайтът Flix Patrol, който следи статистиката за гледаемост в най-големите стрийминг платформи в света, посочва, че Squid Game е постигнал огромен успех, нареждайки се на първо място по гледания в два поредни уикенда в десетки страни по света, включително в САЩ, Великобритания и Южна Корея, въпреки че на запад преди излизането на шоуто няма някаква кой знае каква реклама за него.

Междувременно един от доставчиците на интернет в Южна Корея заведе дело срещу Netflix, защото Squid Game буквално е "счупил интернета" от гледания. 

На какво обаче наистина се дължи това великолепно представяне? 

Снимка: Netflix

Squid Game разказва една откровено мрачна история от началото до края. Протагонист тук е Сонг Ги-Хун - вечно безпаричен мъж в 40-те си години, който е издържан от старата си майка. Ги-Хун е разведен, има малка дъщеря, но заради липсата си на работа и заради постоянния си проблем с хазарта той няма никакви пари да се грижи за нея. 

И така, докато след един тежък ден, в който трябва да се сблъска с твърде много неприятности и горчиви истини, Сонг бива заговорен в метрото от млад и видимо успял мъж, който му предлага малка игра със залози. Ако Сонг спечели, ще получи пари, но ако мъжът спечели, ще му удари няколко шамара.

Няколко загуби - и плесници - по-късно Ги-Хун все пак успява да отбележи победа. Освен парите той получава и мистериозна визитна картичка с телефонен номер и обещание за една игра, която може да промени живота му. 

Въпросната игра, провеждана на мистериозен остров, до който всички участници се превозват в тайна, събира 456 участници, които трябва да се състезават в 6 игри, типични за децата в Корея. Победителите ще получат огромна сума пари, но загубилите... е, те ще се простят с живота си. А с всяка смърт наградният фонд се увеличава. 

Всеки един от тези участници, подобно Ги-Хун, е дошъл там заради проблеми с парите и усещането за отчаяние. За охраната се грижат голям брой маскирани хора в розови гащеризони, които няма да се посвенят да застрелят когото и да било. Просто защото ако откажат, ще застрелят тях самите.

Снимка: Netflix

Кой организира тези игри и с каква цел пък се оказва мистерия, която трябва да се разбули по време на самия сериал. 

Да, това определено не е първото шоу, което залага на идеята за някаква убийствена версия на Big Brother, която разчита на това бедни и отчаяни хорица да забавляват до смърт някакви крайно богати и скрити от всички суперсили. В това отношение Squid Game не блести с нищо оригинално. Начинът на представяне обаче е това, което грабва. 

Твърде малко от героите в сериала са изначално симпатични, напротив. Освен комарджията и търтей Ги-Хун, тук виждаме още провален банкер, който е профукал в лоши инвестиции парите на хиляиди хора, джебчийка нихилист, дребен гангстер с огромно самочувствие и още по-голяма агресия, противна леля, която сякаш живее от злоба и скандали на висок глас... 

Това обаче е и силата на сериала - Squid Game поставя тези си първоначално доста двуизмерни герои и им дава възможност за изкупление. В една среда на страдание, страх и инстинктивен егоизъм те могат да се "пречистят" в очите на зрителя и той да започне да им симпатизира. Могат обаче да се превърнат и в закоравели злодеи. Точно тези възможности ангажират гледащите със съдбата на героите и карат зрителите да се надяват, че ще видят как участниците побеждават (или съответно как се дънят с гръм и трясъм). Гледаш и просто искаш протагонистът и героите около него да се справят с неволите си. 

Допълнително с това налице е и социалният аспект. От няколко години насам в корейското общество се усеща все по-сериозно социално разделение между бедни и богати. Огромната конкуренция за места в престижните университети на страната, а след това и за престижна работа, изблъсква огромно количество хора към маргинализация и това се усеща. 

Някои от най-големите политически скандали в Южна Коеря бяха свързани именно с нечестното уреждане на места в университетите в Сеул за децата на заможни корейски семейства, което предизвика сериозни протести срещу т.нар. "златни лъжички" в обществото. 

Затова и сериалът, който показва как бедните класи на страната буквално умират по най-жестоки начини, за да забавляват някого от една вездесъща и недосегаема класа на свръхбогаташи, откликва на настроенията вътре в самото корейско общество, давайки му определена актуалност. 

Този аспект, в комбинация с бавното разплитане на мистерията и с постоянното напрежение колко и кои герои ще умрат, създава един краен продукт, който е доста приятен и ангажиращ за гледане, ако си падате по екшъни, трилъри и хоръри. 

Колкото и обаче да е интересен за гледане, има още няколко фактора извън самия сериал, които спомагат за тази сериозна популярност. Първият от тях, който трябва да отбележим, е езикът. 

Снимка: Netflix

Макар да става въпрос за неанглоезичен сериал, едва ли са толкова много хората извън Южна Корея, които са го гледали с оригиналното аудио. Netflix предлага Squid Game със субтитри на 37 езика, а също така и с професионален дублаж на 34 езика, включително английски. 

Това, разбира се, се превърна отдавна в стандартна практика за повечето собствени сериали на Netflix, особено неанглоезичните, но си струва да се отбележи като фактор. Възможността да бъде гледан достъпно от публиката в САЩ и Великобритания, където да се четат субтитри е отблъскващо преживяване, е много, много важен момент. 

Не по-малко значим фактор обаче е самият пик на корейската попкултура в световен мащаб. Поколението Z прегърна горещо идеята за корейските звезди, независимо дали става въпрос за музика, сериали или дори спортисти. 

Младите, голобради и почти андрогенни във външния си вид момчета от К-поп групите като BTS се превърнаха в глобални секс символи, а огромното количество сериали, които се произвеждат в страната, вече получават много по-голямо внимание. 

Това се усеща дори в България, където една разходка край ЦУМ и в подлеза на Сердика може да ви сблъска с танцуващи К-поп тийнейджъри, които се опитват да копират стила на идолите си, намиращи се на половин свят и отгоре оттук. А на Запад тази култура е още по-силно застъпена.  Ето защо страни като САЩ и Великобритания се отварят културно за корейската инвазия, привличайки повече музика, филми и сериали от тази част на света.

За да стигнем и до финалния фактор - социалните медии. Както вече споменахме, Squid Game не беше силно рекламиран и вероятността успехът му да е изненадал самите мениджъри в Netflix е огромна. 

Снимка: Netflix

Откъде тогава дойде тази колосална вълна от гледания? Отговорът е прост: TikTok - любимото място за обитание на същото това Поколение Z, което е обсебено от популярната корейска култура. 

Там хаштагът #SquidGame е използван в над 22,8 млрд. публикации, като различните "игри", през които героите трябва да оцелеят, се превръщат във вирусни предизвикателства за потребителите онлайn, докато определени сцени стават забавни мемета за споделяне. 

Това е пример за ефекта на разпространение "От уста на уста", само че тук "устите" се измерват в милиони души. 

Всички тези фактори, обединени заедно, дават една неочаквана, но крайно успешна рецепта, която от Netflix със сигурност ще опитат да повторят във втори сезон на шоуто, а защо не и в някой нов сериал. 

Бързият успех на Squid Game е също така знак, че голямата индустрия за телевизионно и стрийминг забавление може да започне да се адаптира към новата реалност на източно влияние и лесни за копиране в TikTok сериали. 

Също толкова лесно може да се окаже, че този хит е бил и "чудо за три дни". За да приемем все пак нещо за начало на тенденция, трябва да видим как то се повтаря, че и потретва. 

Най-четените