Пълно е с истории в киното, телевизията и живия живот, които показват колко тънка може да е границата между любовта и омразата. Имаме безброй примери за неуловимостта на зоната, в която в един момент не можеш да понасяш даден човек, а в следващия - не искаш да си представиш живота без него.
Рядко обаче се замисляме, че границата между обсесивността и любовта, е също толкова деликатна. И че, ако се вгледаме внимателно, ще видим, че тези две чувства нямат нищо общо.
Сериалът "Владимир" (Vladimir) в Netflix прави нагледна демонстрация точно на тази разлика.
Историята е разказана от университетска преподавателка и писателка на средна възраст (Рейчъл Уайз), която до края на поредицата остава анонимна. Макар никога да не научаваме името ѝ, още в първия епизод се запознаваме с най-пикантните детайли от личния ѝ живот.
Авторката е омъжена и със съпруга си Джон (Джон Слатъри) са се договорили бракът им да бъде отворен. Двамата твърдят, че не изпитват ревност и вярват, че живеят в хармония, докато извънбрачните връзки на Джон не излизат наяве.
Той също е преподавател в университета на съпругата си и е използвал свободата в брачното им споразумение, за да съблазнява своите студентки.
Логично е такава ситуация да разтърси подреденото ежедневие на съпругата. Но точно в този момент в живота ѝ се появява нещо далеч по-вълнуващо, което превръща секс скандала във факултета в почти незабележим фонов шум.
По същото време преподавателката се запознава с новия си по-млад колега Владимир (Лео Уудъл) и изпитва неудържимо привличане към него. Тя започва да си фантазира за допира и ласките му, но не се осмелява да започне авантюра с него, понеже той е женен.
На преден план сериалът предлага редица примамки, които лесно привличат вниманието на зрителя - осезаемо сексуално напрежение, копнеж и изкушението на "забранения плод" в отношенията между по-възрастна жена и по-млад мъж, при положение че и двамата са обвързани.
Искрите между тях се усещат постоянно и създават притегателна сила, която държи зрителя пред екрана.
Но загледате ли се във "Владимир", ще откриете, че силата на поредицата не е в секса, а в описването на образ, който тотално е скъсал връзките си с реалността.
"Владимир" се отличава с един от най-прецизно изградените портрети на патологичен лъжец и умел манипулатор, който използва интелекта си, за да въвлича околните в собствената си измислена вселена и да ги кара да се съмняват кое е истина и кое - плод на въображението.
Пътуването до "страна на чудесата" на главната героиня е най-омагьосващото качество на поредицата. А най-впечатляващ е начинът, по който преподавателката неусетно ви качва на влакчето на собствената си лудост, без да разберете.
Има, разбира се, десетки малки детайли, които подсказват, че тя изкривява реалността, но за да ги хванете, трябва да сте супер наблюдателни и във всеки момент да се съмнявате в историята, която ви се споделя.
Това обаче е трудно, защото героинята е харизматична и сладкодумна Все пак си имаме работа с талантлива писателка. Тя често се обръща директно към камерата, говорейки направо на зрителя и превръщайки го фино и невинно в жертва на жестока манипулация.
В този смисъл "Владимир"е майсторски урок по професионално гастлайтване.
Рейчъл Вайс прави блестящо изпълнение в центъра на тази история.
Създателите на сериала много умно са решили да оставят цялата тежест на разказа върху нейните рамене, а тя понася ролята с геройска лекота. Героинята ѝ е двигателят на действието и призмата, през която виждаме всичко останало.
Поддържащите персонажи съществуват само в рамките на нейната версия за събитията - появяват се на моменти, с откъслечни характеристики и фрагменти от личности, сякаш са просто фигури в разказ, който тя самата контролира.
С това си личи колко прецизно е конструиран "Владимир". Поредицата прави аутопсия на крайните човешки страсти, показвайки, че човекът, който ги изпитва, рядко е чист в намеренията си.
Рядко е на 100% честен със себе си и с другите, макар че всячески ще се опитва да го скрие.
"Владимир" е впечатляващ сериал, който е хубаво да гледате, защото той не предлага готови отговори, а вместо това ви изпраща в свят, където границата между реалност и самозаблуда е постоянно размита.
Фактите и интерпретациите така се преплитат, че истината става относително понятие. A когато финалът настъпи остава тревожно усещане, че може би не сте се доверили на човека, на когото не трябва.
ОЦЕНКАТА за "Владимир": 4 от 5 кафенца.
Сериалът е наличен в Netflix.
••• Кои са останалите премиерни сериали за март вижте тук:
