Преди да започнете да четете този материал, трябва да направим няколко уточнения. Интервюто е взето от Стейтън Бонър от списание Rolling Stone на 3 октомври, понеделник, точно след туита на Тайсън Фюри, че се отказва от бокса. По онова време световният шампион казва, че е в клиника за среща с психиатри. Интервюто е публикувано на 4 октомври късно вечерта българско време, а в материала са посочени уточнения за времето и смисъла на някои от изказванията на Фюри. Публикуваме материала с някои съкращения:
През последните четири месеца Тайсън Фюри е шмъркал кокаин, пиел е всекидневно и е „надебелявал като прасе“, но действащият световен шампион казва, че няма реална причина титлите му да бъдат отнети. „Боря се с много проблеми. Това няма нищо общо с бокса, нещата, през които минавам в момента, са част от личния ми живот“, казва Фюри в понеделник, добавяйки, че е трезвен от три дни: „Спрях всичко на първи този месец.“
След победата си над Владимир Кличко в Дюселдорф миналия ноември, 28-годишният Фюри се превърна в един от най-големите провали в модерната история на спорта. В рамките на няколко седмици сексистките му и хомофобски коментари провокираха създаването на петиция за сваляне на името му от анкетата за Спортист на годината на BBC. След това му бе отнета титлата на IBF, тъй като стана ясно, че Фюри е подписал предварителен договор за реванш срещу Кличко и няма да може да я защитава срещу претендента Вячеслав Глазков (Фюри все още държи коланите на WBA и WBO). Последва отлагане на реванша с Кличко на два пъти, закъсняването му за една от пресконференциите заради проблем с автомобила, а на следващата се появи с пет мажоретки, горе-долу година след появяването му в костюм на Батман.
Фюри е обвиняван, че е взимал допинг преди мача с Кличко, за което трябва да отговаря пред боксовите власти. Отделно от това, наяве излиза и употребата на кокаин. Накратко, нито една от антидопинговите агенции, действащи в бокса, не забраняват употребата на кокаин в извънсъстезателен период. Както казва Ерик Магракен, лицензиран съдия по ММА и адвокат към сайта combatsportslaw.com: „Изглежда като нещо лошо, но всъщност може да се окаже без никакви реални последствия, освен неприятните отзиви в медиите.“
„Сега ще ви кажа какво стана – започва разказа си Фюри. - Преследват ме, откакто спечелих световната титла. Заради произхода ми на съвременен номад. Трябваше да се бия с един от най-великите шампиони в историята. Победих го, а всички се отнасят с мен като с боклук. В рамките на седмица IBF открадна колана ми и го даде на някого другиго, знаейки много добре, че няма как да го защитавам след седмица, тъй като имах реванш с Кличко. Така изглежда корупцията в най-чист вид в бокса.
Ние, съвременните номади, страдаме най-сериозно от расизма и дискриминацията във Великобритания. Дори днес, 2016 година. Аз съм световният шампион, но са ми отказвали да ме пуснат в ресторант с думите „Съжаляваме, не може да влезете. Не пускаме номади.“ Дори собствената ми страна, в която съм роден, ме мрази.
Кокаина: Шмъркал съм много кокаин. Много. Защо да не шмъркам? Животът си е мой, нали? Мога да правя, каквото си поискам. Кокаинът не е допинг. Нима ми е забранено да имам собствен живот? И това ли искат да ми отнемат? Не съм влизал в залата от месеци. Не съм тренирал. Борех се с депресията. Не искам да живея вече. Писна ми. Ако не бях християнин и нямах три деца, вече да съм се самоубил. Чакам някой да ме убие преди да го направя сам, защото ще се пека в Ада цяла вечност. Доста брутални думи, излизащи от устата на човек с три деца и жена, нали? Кокаинът е доста безобиден в сравнение с липсата на воля за живот... Никога не съм взимал други наркотици. Никога не съм взимал допинг. Дори аспирин не съм пил. Започнах да взимам кокаин в последните няколко месеца.
Това няма нищо общо с бокса. Нищо подобно. Това е част от личния ми живот. Не съм тренирал от май. Започнах тренировъчен лагер в Холандия, но плачех всяка вечер. Не исках да бъда там. Казах на (чичо му и негов треньор) Питър (Фюри) „Не мога повече, Питър“. Казах му, че се сривам, че нещо не е наред с мен, че искам да си ида у дома. Да изхвърля всичко, не желая да живея този живот повече. От този ден нататък не съм тренирал, започнах да пия всеки ден, на ръба съм да се превърна в алкохолик. Това е единственото нещо, което ми помагаше.
Бях много по-щастлив, когато не бях световен шампион. Не се изсипваше толкова много омраза срещу мен. Просто влезте в профила ми в Twitter, във форумите. Тласнаха ме към бездната. Не мога да го понеса повече. В момента съм в болница, за да се видя с психиатри. Казват, че имам някаква форма на биполярно разстройство. Страдам от маниакална депресия. Всичко това те ми го причиниха. Всичко това дойде, благодарение на бокса, на титлите, на отношението към мен. Победих най-добрия, но все още съм боклук.
Като дете, обичах бокса. Това бе животът ми. В семейството ми всички са се били (пътуващите номади, смятани не точно за роми по произход, всекидневно организират боеве с голи ръце, а чичото на Фюри дори е бил в затвора, след като е изкарал окото на свой противник в един подобен бой – б.а.). Сега, когато най-накрая стигнах, където исках да бъда, всичко се превърна в бъркотия. Това е. Мразя бокса. Дори не бих пресякъл улицата, за да гледам мач за титлата. Всеки ден се моля да умра.
Не могат да ми нанесат повече удари, отколкото вече нанесоха. Бих казал, че боксът е най-корумпираният спорт. Личността ми не се вписва в него, защото не могат да си играят с мен и да ми казват какво да правя. Останалите са като роботи. Тестваха ме за допинг шест пъти в последните седмици. Миналата седмица дойдоха у дома в 1:30 през нощта, тестваха ме, след това се върнаха в 9:00 сутринта и взеха нова проба. Какво е това? Разбирате ли отношението на тези хора към мен? Подлудяват ме, но на мен вече не ми пука. Победиха. Получиха това, което искаха. Дебел съм като прасе. Вече съм 130 килограма. Вече съм една развалина, която се опитва да вкара живота си в рамки. Няма връщане назад за мен, приключих (тук списанието уточнява, че малко по-късно се появи туитът на Фюри, с който той обяви, че не се отказва).
За реванш с Кличко: Да ме е страх? Защо да ме е страх? Аз съм на 28 г. Вярвам, че съм най-великият, който някога е живял. Кличко загуби първия път. Дори не спечели рунд. Загуби всеки рунд, не можеше да ме докосне. Защо да се страхувам от него, от 40-годишен мъж?
Сега се опитвам да забравя всичко. Да забравя за бокса, за пиенето, за наркотиците. Просто искам да се върна в църквата при Бог. Защото това има значение за мен. Чуждото мнение, омразата и това, което пишат за мен, вече не значи нищо за мен, защото искам да ида в Рая, искам семейството ми да иде в Рая. Само това има значение за мен. Материалните неща са без значение.
Чувствам се по-добре (след като вече е чист – бел.ред.). Опитвам се да си върна семейството. Опитвам се да се стегна, защото независимо колко съм депресиран, има много хора, които са в по-лошо състояние от мен, а аз имам три прекрасни деца, какво биха правили без баща?
Това е първото и последно интервю, което давам. Сега просто искам да бъда насаме със семейството си, да се справя с проблемите си. Искам нормален живот. Не искам да се боксирам повече. Единственото нещо, което имам в момента, е семейството ми. Така че, всички трябва да сме доволни от това, което имаме, и да живеем живота си щастливо.
Цялото интервю може да прочетете тук.
