Убедително и с лекота Реал би Барселона по начин, по който не го е правил на този стадион от времето на Галактическите. За това си има куп обективни причини, а и съвсем нормална футболна логика. Не е сензация, просто всяка толкова убедителна загуба на Барса буди лека изненада. Все очакваш някой от многото им индивидуални лидери да спаси тима и да повлече останалите напред, но ето - невинаги се случва.
Барса не е същата Барса след Гуардиола. Харесван или зачеркван, оказва се, че неговото влияние върху отбора е било решаващо. За мнозина в четирите му сезона тимът бил толкова силен, че можел без треньор. Ето сега се вижда, че това са глупости.
При Гуардиола Барса също губеше по някой мач, но никога не е изглеждала безпомощна и неспособна да си подаде 3 паса, нервна и предвидима, както и да е неподредена във всички линии. Срещу Реал защитата изглеждаше зле, изменена до четирима бранители, след като този отбор свикна чудесно да играе с трима и Бускетс. Халфовете бяха неуверени заради слабата форма на Шави, странната позиция на Фабрегас и неефективността на Иниеста. Но и за трите си има причина, а тя е свързана и с това как се ръководи този отбор. Треньорът е далеко заради лечението си, а очевидно Жорди Роура не е човек, който ще изуми авторитети като Шави, Меси, Иниеста и останалите.
Стилът на игра не се променя, което също е предпоставка за изчерпване на един отбор. Непрестанните къси пасове „дай ми, на ти", с тръгването зад гърба на защитниците, обикновено през центъра, вече се затваря с лекота при добри тактически отбори. Някак става наизуст и без скорост.
Реал в последните няколко месеца на два пъти заплаши да направи това, което стори във вторник. Миналата пролет контролираше мача на „Камп ноу", спечели с 2:1, но Барса бе далеч по-убедителна и опасна. Въпреки загубата. През август за Суперкупата Реал помете съперника през първите 30 минути и поведе с 2:0, а можеше да са 5. Но Барса, дори с 10 души, се вдигна, намали на 2:1 и в края изпусна дори да изравни. Това бе още отбор с духа на Пеп.
Сега имаме остатъци от него, които без треньор е трудно да бъдат одухотворени. Но Барса не е свършена. Големите отбори отвръщат в големи мачове на големите разочарования. Срещу Милан е такъв момент. Ако Меси и останалите се вдигнат за този реванш, сезонът още може да е един сериозен успех - титлата в Испания изглежда гарантирана, а в Шампионската лига при достигане на четвъртфинал нищо не се знае...
Във вторник славата остана за Реал. За 3 години Моуриньо мина пътя от 0:5 на този стадион, разбит и подигран, до триумфално 3:1, което можеше спокойно да е 5:0. Португалецът показва разликата между това да имаш отбор, ръководен и направляван от добър треньор, и състав от страхотни играчи, които в момента са позагубили пътя заради липса на ръководител.
