Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо посягат на рекорда на Стефка?

Стефка Костадинова вече определи евентуалното анулиране като „несериозно, некоректно и дори подигравателно” към всички, които са постигнали своя връх в човешките постижения с огромен труд. Вижте в галерията.
Флорънс Грифит-Джойнър, 100 и 200 м
За носителката на три олимпийски и една световна титла сезонът през 1988 г. се оказва най-силен в цялата й кариера. На олимпийската квалификация в Индианаполис Фло Джо спира брояча на 10.49 сек в спринта на 100 м. Това е нов световен рекорд, макар и оспорен от френския вестник „Екип” с аргумента, че заради повреда в анемометъра не е била отчетена сила на вятъра от 5 м/сек. На игрите в Сеул същата година американката първо печели титлата на 100 м (10.54 сек), като във финала финишира с два метра пред останалите. А на 29 септември 1988 г. подобрява два пъти световния рекорд на 200 метра, при това за около час и половина. В полуфиналното бягане тя постига 21.56 сек, с цели 15 стотни по-малко от предишния рекорд на Марита Кох и Хайке Дрекслер. А във финала Фло Джо сваля собственото си време до 21.34 сек! Загадъчната смърт на Флорънс Грифит-Джойнър десет години по-късно се свързва именно с допинга. Преди това Кралицата на спринта е получавала припадъци, без съмнение в резултат на действието на анаболни стероиди.
Хавиер Сотомайор, скок височина
За кубинеца, популярен още като Магическия Сото и Принца на височините, да скочи над 2.40 м се оказва фасулска работа. Прави го повече от 20 пъти. През 1988 г. прескача летвата на 2.43 м за нов световен рекорд, а година по-късно го подобрява с още един сантиметър. На 27 юли 1993 г. в испанския град Саламанка Хавиер Сотомайор скача 2.45 м, което е връх на човешките възможности и до днес. В края на кариерата си кубинецът два пъти е наказван заради непозволени субстанции. През 1999 г. го спипват в употреба на кокаин. Три сезона след това Сотомайор дава положителна проба за нандролон и е наказан завинаги. Разбира се, кубинският партиен и държавен ръководител Фидел Кастро бързо намира обяснение за всичко, като изкарва всичко това за операция ЦРУ, целяща да дискредитира спорта в родината му. Най-близо до рекорда на Сотомайор днес е катарският скачач Мутаз Есса Баршим, покорил височина от 2.43 м преди три години. В началото на годината Баршим се закани, че съвсем скоро ще бие постижението на кубинеца.
Стефка Костадинова, скок височина
В тази дисциплина световните рекорди с българско участие при жените са общо пет. През 1972 г. в Загреб Йорданка Благоева скача 1.94 м. Дванадесет години по-късно Людмила Жечева – Андонова регистрира ново върхово постижение с 2.07 м, преди да бъде наказана за допинг през следващия сезон. После удря часът на Стефка Костадинова. В края на май 1986 г. пловдивчанката първо изравнява рекорда на Жечева, след това го подобрява с един сантиметър. На 30 август 1987 г. на световното първенство в Рим Стефка изнася голяма надпревара за шампионската титла срещу Тамара Бикова от СССР. След като си осигурява златния медал с 206 см, българката поисква още три опита, за да бие собствения си световен рекорд. При второто скачане Костадинова прелита успешно над летвата и вдига на крака препълнения олимпийски стадион в древния град – 209 см! В следващите 30 години най-близо до рекорда са хърватката Бланка Влашич с 208 см (2009) и Анна Чичерова от Русия с 207 см (2011). През последните пет сезона обаче най-добрите постижения са доста по-надолу.
Марита Кох, 400 м
Прочутата спринтьорка от ГДР е поставяла в кариерата си 30 световни рекорда на открито и в зала. Олимпийска и четирикратна световна шампионка, Кох става първата жена, пробягала 200 м под границата от 22 сек. Нейният рекорд в бягането на 400 м от 6 октомври 1985 г. в Канбера, Австралия, остава ненадминат и досега. С време от 46.60 сек германката бие предишното най-добро постижение на чехкинята Кратохвилова. Марита Кох и до днес се кълне, че не е близвала допинг. И то въпреки разкритията, че тъпченето на спортистите със забранени стимуланти в ГДР е било държавна политика, провеждана по линия на тайните служби ЩАЗИ.
Кевин Йънг, 400 м с препятствия
На олимпийските игри в Барселона-92 американският атлет става пръв и единствен в света, успял да профучи дистанцията с време под 47 секунди. Във финалното бягане Йънг прави 46.78 сек и подобрява с 24 стотни предишния световен рекорд на Еди Моузес от 1983 г. Вторият и третият в надпреварата остават почти на секунда зад него. Рекордът му едва ли ще бъде подобрен наскоро, след като най-добрите времена за последните няколко сезона са с една секунда отгоре, което за тази дисциплина е страшно много време. Мястото му в залата на славата в американската лека атлетика е повече от заслужено.
Майк Пауъл, скок на дължина
Вечерта на 30 август 1991 г. се оказва историческа за леката атлетика. На световното първенство в Токио американецът Майк Пауъл се приземява в сектора за дълъг скок на 8.95 м. Прави го при петия си опит. Световният рекорд на Боб Биймън от 8.90 м, регистриран цели 23 години по-рано, заминава в нафталина. Постижението на Майк Пауъл е наистина забележително, тъй като рекордът е поставен в люта финална надпревара срещу легендарния Карл Люис. Специалистите определят надскачането между двамата в Токио като най-голямата атракция в тази дисциплина за всичко времена. Година по-късно Пауъл скача 8.99 сек, но заради попътния вятър от 2 м/сек постижението не е признато за рекорд.
Ярмила Кратохвилова, 800 м
Бегачката от Чехословакия държи най-стария рекорд в атлетиката. Поставя го на 26 юли 1983 г. в Мюнхен, като пробягва дистанцията за 1.53:28 мин. Същата година Кратохвилова е в страхотна форма, става световна шампионка на 400 и 800 м. Рекордът на чехкинята едва ли някога ще бъде подобрен, всички опити приключват най-много на 3-4 секунди от нейното постижение. Заради мъжките си черти получава обвинения, че е употребявала допинг. Рекордът на Кратохвилова, по всичко личи, ще си остане за вечни времена. Дори и прочутата южноафриканка Кастер Семеня, около чиято полова принадлежност има доста съмнения, не може да я доближи на по-малко от две секунди.
Джонатан Едуардс, троен скок
До 1995 г. световният рекорд в тройния скок принадлежи на американеца Уили Бенкс със 17.97 м. Но същата година британският атлет Джонатан Едуардс скача първо на 18 м, след това на 18.39, а после и на 18.43. Тези рекорди обаче не са зачетени заради силен вятър. Най-сетне през юли в Саламанка Едуардс покрива дистанция от 17.98 м, с което подобрява рекорда на Бенкс. Това върхово постижение просъществува едва 20 дни, до световното първенство в Гьотеборг. Там на 7 август британецът още с първия си опит прекрачва с цели 16 см непокоряваната дотогава граница от 18 м. Няколко минути по-късно Едуардс прави втори опит, и този път измерването сочи изумителния резултат от 18.29 см. Да подобриш само в рамките на едно състезание собствения си световен рекорд с цели 31 см е проява на най-висш пилотаж. Впоследствие освен него само още двама атлети успяват да прехвърчат границата на 18-ия метър, но са все още твърде далеч от рекорда.
Юрий Седих, хвърляне на чук
Името на този руски атлет се изписва на латиница Yuriy Sedykh, заради което западните коментатори се шегуват, че в играта с букви скрабъл подреждането му би донесло 90 точки. Двукратен олимпийски шампион от Монреал-76 и Москва-80, Седих и други двама чукохвъргачи от СССР – Юрий Там и Сергей Литвинов, подобряват общо десет пъти световния рекорд в тази дисциплина между 1980 и 1986 г. Шест от въпросните подобрения са именно на Юрий Седих. На европейското в Щутгарт през 1986 г. здравенякът от Новочеркаск изстрелва чука на рекордните засега 86.74 м. Постижението му вероятно ще хване мухъл в очакване на някой да го подобри, тъй като в последните години най-добрите хвърляния са с 3 метра по-малко. Най-близо до руснака през 2005 г. се оказва Иван Цикан от Беларус, на когото не достига само сантиметър. Но след това Цикан е заловен с допинг и резултатът му заминава в коша за боклук.
Юрген Шулт, хвърляне на диск
Шампион от Сеул-88, дискохвъргачът от клуб „Трактор” (Шверин) се явява последният представител на ГДР, печелил злато на олимпийски игри преди обединението на Западна и Източна Германия. Поставя световния рекорд през 1986 г., като мята диска на 74.08 м, с повече от два метра над предишното най-добро постижение на съветския състезател Юрий Думчев. Разбира се, и над този рекорд допингът на ГДР хвърля сянка. Юрген Шулт става известен и с големия скандал, предизвикал малко след спечелването на олимпийската титла през 1988 г. Той отказва да стисне ръката на бившия дискохвъргач от ГДР Волфганг Шмид, емигрирал на Запад година по-рано. По-късно се оказва, че така му било наредено от спортните ръководители на режима на Ерих Хонекер. Никой след него не успява да мине границата от 74 м, а и едва ли ще успее скоро.

Голям скандал е на път да взриви леката атлетика, след като се оказа, че световните шефове на този спорт обмислят да пратят някои брадясали рекорди в историята. Става въпрос все за постижения отпреди 20 и повече години.

Сред тях е и 209-сантиметровият полет над летвата на Стефка Костадинова от световното в Рим през 1987 г. Черният списък включва още рекорди като този на Майк Пауъл в дългия скок - 8,95 м (1991), на Джонатан Едуардс в тройния - 18,29 м (1995), бяганията на 100 и 200 м на Флорънс Грифит Джойнър (1988) и др.

За това се заговори още преди няколко месеца, но сега идеята бе официално лансирана от президента на европейската централа по лека атлетика ЕАА Свен Арне Хансен, и получи одобрение от лорд Себастиан Коу, президент на световната федерация ИААФ.

Все още не е съвсем ясно по какви критерии ще се прави отсяването, кое ще се признава за рекорд и кое – не. Но мотивът и на двамата гласи, че в онези времена допинг-контролът не е бил толкова ефективен. И ред спортисти, в това число значителна част от бившия соцлагер, най-вероятно са поставяли световни рекорди благодарение на забранени препарати.

Факт е, че някои бягания като например тези на Марита Кох от ГДР или на чехкинята Ярмила Кратохвилова наистина намирисват на допинг. Днес те не могат да бъдат доближени, камо ли подобрени. Но същото важи и за върхови постижения на спортисти от САЩ и Западна Европа.

Възможно ли е всичко да се сложи под общ знаменател?

Истината е, че в днешната лека атлетика има общо 94 световни рекорда в състезанията на открито, колкото са общо дисциплините при мъжете и жените. От тях 26 датират отпреди 1996 г. При мъжете става въпрос за 11 рекорда, от които само три са на атлети от времената на соца. Други 15 световни постижения са при дамите, от тях 10 на спортистки, носили екипа на страни отсам желязната завеса.

Ако всичко това бъде пратено в историята, леката атлетика изведнъж ще се окаже с повече от две дузини овакантени световни рекорди.

Номерът веднъж вече беше пробван в началото на 90-те в щангите и проработи. Да не би това да е другата цел на Коу и Хансен? Защото към всяко голямо състезание по лека атлетика вече ще има повече рекорди за поставяне и подобряване. И, съответно, интересът на телевизиите, спонсорите и рекламодателите ще бъде доста по-голям.

Разбира се, цената на всичко това ще бъде жестоката обида към бившите световни рекордьори.

Стефка Костадинова вече определи евентуалното анулиране като „несериозно, некоректно и дори подигравателно” към всички, които са постигнали своя връх в човешките постижения с огромен труд.

Майк Пауъл направо заплаши ИААФ със съд и обяви, че вече се е свързал с адвоката си. „Действително има рекорди, които будят съмнение, но моят е съвсем редовен. Това са едни от най-големите моменти в цялата история на спорта”, заяви 53-годишният американец и се закани, че ще се бори.

Впрочем само миналата година паднаха два световни рекорда от същия тип, считани за вечни.

Единият беше на Йорданка Донкова, „българската стрела”, пробягала 100 метра с препятствия на турнира на ИААФ „Самарско знаме” през 1988 г. в Стара Загора за 12.21 сек. За нея това беше четвърто подобряване на световния рекорд.

Но върху Донкова, спечелила месец по-късно и олимпийската титла в Сеул, се изсипаха ред обвинения - за допинг, за шашма с измерването на времето… Тъкмо когато всякакви капацитети твърдяха, че старият рекорд на българката ще векува, миналото лято американката Кендра Харисън счупи постижението й с една стотна.

Същата история стана и с друг подобен рекорд – този на Майкъл Джонсън в бягането на 400 м.

Него също го брояха за вечен, поставен от „най-бързия мъж в света”, способен да развие скорост над 37 км/ч само с краката си. Само че на олимпиадата в Рио южноафриканецът Вайде ван Ниекерк му би рекорда с 15 стотни.

В галерията ви представяме десет от най-старите световни рекорди в леката атлетика.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените