Днес в София започват финалите на Световната волейболна лига. Това е най-голямото спортно събитие в България от световното първенство по волейбол през 1970 г. След 42 години чакане столицата ни отново приема най-добрите в един от най-значимите спортове.
В „Арена Армеец" 20 дни преди олимпийските игри ще играят Бразилия, САЩ, Куба, Полша, Германия и - разбира се - България. Щеше да е празник, ако не беше война. За съжаление обаче не може да бъде дори пир по време на чума. Малките трагедии са описани в руската поезия.
Трагедията на българския волейбол е голяма. Участниците отидоха прекалено далеч в безумието си. Толкова далеч, че не е ясно как още пазят равновесие. Равносметката от войната Лазаров - Стойчев е ужасяваща, прогнозите за бъдещето - невъзможни. Който не изпитва отвращение, да почва да брои труповете. А те не са малко.
Отборът, горкият...
Националният отбор е голямата жертва на безмилостното противопоставяне между президента на федерацията и бившия селекционер. Уморен от интриги, изоставен от Матей Казийски и Андрей Жеков, предвождан от треньора на служебния шампион Марек, българският тим ще се бори да не остане последен в София, но ще му бъде трудно.
При други обстоятелства реалната цел щеше да е финал, а по-скромната - бронзов медал. При други обстоятелства обаче нямаше да видим в игра разпределителя Георги Братоев, нямаше и да разберем, че Цветан Соколов вече е пораснал за големия волейбол. Когато едни залязват, други изгряват - това му е хубавото на живота. Всички идоли са от ден до пладне. Без един, за когото пише в Библията.
В тази връзка отказът на Матей Казийски да облече националния екип трудно може да бъде разбран. България има нужда от своя най-добър воин. И това съображение е над всичко. В котерийните битки Матей никога няма да е толкова силен, колкото е на терена. Но добър или лош, това е неговият избор. Тръгне ли да наказва Казийски, волейболната федерация ще сгреши. И тази грешка може да е последната за Лазаров и компания.
Случаят с Андрей Жеков е друг. Разпределителят напусна хотела на отбора преди седмица, в свой стил федерацията кри дълго и този факт. Непреодолим конфликт с капитана Владимир Николов и сериозен семеен проблем стоят зад решението на Жеков. Обективно в това психологическо състояние той не може да бъде полезен. Добрата новина е, че в лицето на Георги Братоев Андрей има, ако не равностоен, поне достоен заместник. Казийски обаче оставя след себе си пропаст. И Радостин Стойчев го знае.
Знае го и публиката
Приказките, че зрителите бойкотират националния тим, са преувеличени. Безспорно, простотиите на волейболните хора дотегнаха на всички. Но има и друго - националният вече не е толкова силен. 20 лева за билет в кризата са много за отбор, който не побеждава. А България на Найден Найденов ще побеждава все по-трудно. Защото не сме нито Бразилия, нито Русия. И добрите играчи тук не се раждат на плажа.
Още по-абсурдна е ситуацията на треньорската скамейка. След „италианската" ера на Пранди и Стойчев, България се връща към времената, когато репликите „Айде малко" и „Дишай дълбоко" минаваха за компетентно треньорско указание. Кой знае, може би в БФВ така разбират устойчивото развитие.
Бъдеще неопределено
Пето-шесто място за националния отбор във финалите на Световната лига в София и две победи на игрите в Лондон. Това може да се прогнозира с относителна сигурност. Не е ясно обаче как ще се развият нещата н българския волейбол след олимпиадата.
По всяка вероятност Данчо Лазаров е узрял за решението да се оттегли от президенския пост във федерацията. Под негово ръководство волейболът се превърна в най-успешния отборен спорт и накрая зрелищно катастрофира. Лазаров разполагаше с всички козове, но ги изигра като пълен аматьор. Не се очаква президентът на БФВ да удържи на свирепия обществен, политически и икономически натиск. А и вече не си струва.
Оставката на Лазаров обаче няма автоматически да превърне Стойчев в герой. Клубовете продължават да се съмняват в мотивите на бившия национален треньор и на неговия ортак в битката за българския волейбол - Ивайло Константинов. Подалият оставка вицепрезидент на федерацията се стреми към властта от 2004 година.
През 2005-а близкият до ДПС и ГЕРБ бизнесмен разигра същия сценарий. Тогава централен нападател беше екснационалът Ивайло Гаврилов - интелигентно момче, но бита карта във волейбола. Сега Гаврилов е заменен със значително по-качествения тандем Стойчев& Казийски. Другата съществена разлика е политическата подкрепа, с която се ползва шефът на Асоциацията на превозвачите в България.
През 2005 година превратът на Ивайло Константинов не успя и той прие да играе умряла лисица в театъра на Лазаров. Направи го с едничката цел един ден да вземе властта. Сега играта е всичко или нищо. И точно затова Иво Константинов е мобилизирал ресурса на половината държава. Ако на следващото Общо събрание обаче някой отвисоко не нареди на клубовете да гласуват за правилния кандидат, те трудно ще го направят по убеждение. Защото никой не обича силовите състезатели. При това положение, появата на трети лагер не бива да се изключва.
Дефектът като ефект
Ако някой спечели от ритуалното убийство на волейбола, това е пенсионният фонд „Доверие". Доскорошният генерален спонсор на националния отбор изнесе открит урок по кризисен ПР. Използва скандалите във волейбола, за да се разграничи от всичко тъпо и нечисто. „Доверие" превърна дефекта на системата в ефект, а юнаците във волейбола направиха от ефекта - дефект. „Надявам се да не се н.....м пред очите на всички", заяви в навечерието на финалите либерото Теодор Салпаров. Късно е, Теди, във волейбола отдавна мирише.
Защо всички журналисти сочат Стойчев и Матей, а премълчават лайната изсрани от Инженера през последните 16 години? До кой жръх е извел отбора Данчо? Както каза Матей, отбора играеше и побеждаваше ВЪПРЕКИ треньор и федерация, а не благодарение на тях! Забравихте как момчетата се мъчиха с 15 часови полети в икономична класа, как нямаха резервни екипи и играеха със скъсани. Скандалите от миналата Олимпиада с Пламен Константинов, уволнението на Пранди, фабрикувания сексксандал със Балтич, премълчания секскскандал с Дебърлиева, незавършилите първенства, прегръщането на смъртните врагове Сеферинов и Лазаров. Поръчкова журналистика, поръчков отбор, поръчкова публика. Всичко истинско бива оплюто и принизено, всеки опит за промяна бива попарен и контриран с вечното "Не му е сега времето!", палачите се превръщат в жертви и обратното. Сега Стойчев, Казийски и подкрепящите революцията фенове ще бъдат изкарани виновни за съсипания национален отбор, загуби и всичко. Има си идеално опдавдание. Защо никой не уволни Алекно след срамната загуба на русия от япония, коствала им финалите на св. лига? Защо мълчат всички, за дерибействата и узурпирането на една обществена организация от шепа некадърни номенклатурчици, които богатеят на народния гръб, а имат наглостта да твърдят, че "шепа негодници" не могат да им търсят сметка или да искат оставка? Няма мандати, но има фиктивни клубове, има почерпки и правилно гласуване. Моралните и честни хора биват отритнати и изгонени, за да останат синекурните послушковци, които "не правят скандали и бойкоти, не пречат на "волейбола"" Истинските фенове, честните и чистите хора са отжратени! Но не от постъпката на Радо, Матей и андрей, а от кликата на Лазаров и овчедушието на отбора (болшинството лична собственост на членове на УС БФВ ). Не, феновете не са длъжни да подкрепят даден отбор и не това е мерилото за патриотизъм и самосъзнание! Ние не сме зомбита и не живеем в СССР или Хитлеристка Германия! Подкрепата ни е личен избор и не се отнася само за спортните качества, а и за моралните такива на спортисти, ръководители, треньори! Отжратихме се от футбола, отидохме при волейбола, беше добре за кратко, сега се отвратихме и от волейбола ще си намерим друго място, където да изразяваме патриотизма и подкрепата си! Тя не се купува с пари, нито е служебна (както правят в момента от БФВ). Публиката застана зад отбора на 100%, но отбора предаде сърцето и душата си и не застана зад феновете! Предадохте ни нас, предадохте съотборниците си, предадохте себе си! И никакви лозунги за патриотизъм не могат да премахнат горчилката!
И на Априлското въстание "не му е било времето", винаги има хора, които искат само да не си нарушават ритъма и спокойствието. Дори това спокойствие да означава потънал до шията в екскременти. Важното е как си свикнал, всичко и всеки, който хвърли камък в блатото панически бива дамгосан от статуквото. Уж цялото общество е жадно за "лидери" и "истински мъже", за "чест, морал и достойнство", но само на приказки. Когато някой посмее да предприеме реални действия среща 0 (нула) обществена подкрепа, напротив дори се появява доста сериозен отпор. Това говори само за едно - няма реално желание за промяна. Задкулисните играчи, апаратчиците и анонимния чиновнически терор са мечта и еталон за мощ, кадърност, успех! Как по друг начин да тълкуваме оценката за управлението на инж. Лазаров, медийната подкрепа и общественото порицание на феновете решили, че им стига толкова прах в очите? Някой да се бие в гърдите, че с нашите пари е платил за зала или за домакинство и едва ли не да вменява вина и чувство за неблагодарност? Все едно утре да дам 5 лв. на журналиста писал тази статия, с молбата да ми купи закуска, а тойютя след това да се обърне и да ми каже, че ме изхранва и ми купува баници?! Аз ли не разбирам, другите ли са объркали нещата не знам... Изумен съм, че абол'тни нелепици и безмислици се преповтарят и преписват от всички медии и обществени личности. Навежда ме на една мисъл всичко това - както пишеше в един форум "ПАРИТЕ РЕШАВАТ".
аре стига с тоя дебилен спорт бе... честно! бахти умрелия спорт. най-добри сме по волейбол, бехме по художествена гимнастика, женско дигане на тежести и загребване на вода с гъз.... ебем ти и спорта, ебем ти и чудото!