Най-голямата усмивка, която си отиде окървавена

В живота има неща, които просто не трябва да се случват. Съдбата обаче не следва закони и колкото и понякога човек да вярва, че сам е ковач на утрешния ден, Фортуна винаги запазва последната дума в спора за себе си.

Микеле Скарпони

Име, което е непознато за широката аудитория. Личност, която запалените спортни маниаци свързват с Обиколката на Италия през 2011 г. Състезател, който за най-верните феновете на колоезденето си остава най-голямата усмивка в този спорт.

В един обикновен априлски ден през 2017 г. италианецът целува съпругата и двете си деца преди да напусна дома във Филотрано, за да проведе задължителната си тренировка. Той води усилена подготовка за юбилейното издание №100 на Обиколката на Италия, където ще е лидер на отбора си.

Никога обаче не се връща…

37-годишният Микеле не слага край на кариерата си по собствено желание. Точката слага един ван, който блъска състезателя на „Астана“ и го убива. Край.

Най-парадоксалното в случая е, че спортният път на най-забавния и позитивен колоездач ще бъде запомнен с две трагедии, които бележат най-големия му успех и последното падение.

Микеле Скарпони е роден на 25 Септември 1979 година в Джеси, Италия. Той започва кариерата си през 2002 година с отбора на „Аква и Сапоне“, като същата година печели първата си професионална победа, триумфирайки в етап от колоездачната седмина на Ломбардия, където завършва втори в крайното класиране. Малко по-късно прави първа крачка в Джиро д‘Италия, където точно 9 години след това ще се окъпе в слава…и кръв.

През 2003 г. Скарпони става част от „Домина Ваканц“, където постига престижни класирания в Арденските класики Лиеж-Бастон-Лиеж и Флеш Велон и успява да влезе в топ 20 както в Джирото, така и във Вуелтата.

През 2004 г. регистрира първото си участие в Обиколката на Франция, а година по-късно за първи път е част от про-тур отбор в лицето на „Либерти Сегурос“ и завършва 11-ти във Вуелтата, въпреки че кара за своя капитан Роберо Херас.

Името му се замесва в един от най-големите допинг скандали в съвременното колоездене – „Операция Пуерто“. Разследване на испанската полиция разкрива допинг-мрежата на доктор Фуентес, а Микеле Скарпони сам признава участието си, за което състезателните му права са спрени за 21 месеца.

Италианецът се завръща победоносно и през 2009 г. първите си два етапа в Джирото, а 12 месеца по-късно завършва на четвърто място в Обиколката на Италия.

Така идва ред на най-големия успех в кариерата на Микеле, който обаче е пропит с кръвта от трагичната смърт на двама негови колеги.

Преди началото на Обиколката на Италия през 2011 г. се очаква дуел между Алберто Контадор и Винченцо Нибали, Скарпони е сред скритите фаворити. Контадор разбива своите конкуренти и има над 6-минутен аванс на върха в генералното класиране. Скарпони обаче показва невероятна форма и се бори с Нибали за 2-ото място до последния етап по часовник, в който успява да запази своята преднина.

Шампионът Контадор бива наказан заради употреба на кленбутерол и така победата отива за Микеле. Голямата загуба обаче е за колоезденето - трагично умира Вутер Вейланд в 3-тия етап на състезанието по време на спускането от Пасо дел Боко, като това е последният смъртен случай на колоездач в големите обиколки и първият от 1995 г.

Това е и първият знак на съдбата, че най-голямата усмивка е орисана да бъде в кръв.

В следващите няколко години Скарпони записва силни резултати с „Лампре“, а заради напредналата си възраст подписва с „Астана“, където вече ролята му е второстепенна.

През 2017 г. от „Астана“ обявяват, че лидер за 100-годипното юбилейно издание на Джирото ще е Микеле Скарпони, който така и не доживява бленувания момент.

Новините

Най-четените