Как Уориърс свали от трона Леброн и какво следва за НБА

Когато миналата година тимът на Голдън Стейт Уориърс седеше в съблекалнята си и се опитваше да разбере как допусна да се стигне до един от най-големите обрати в историята на НБА, Андре Игуодала се изправи и се обърна към съотборниците си - нещо, което той рядко прави. Тогава всички спряха, за да чуят какво има да им каже.

Той настоя, че тимът ще се възстанови от поражението. Спомена как Сан Антонио Спърс така и не успяха да дублират титлата си. Самият треньор на тима и бивш играч на „шпорите" Стив Кър често е отбелязвал колко е трудно да повториш триумфа си в два поредни сезона. Според Игуодала, ако отборът реагира по правилния начин, ще бъде способен да спечели още много титли и да измие срама от загубата.

Според някои Игуодала може да е правил препратка към очакваното привличане на Кевин Дюрант, въпреки че той никога не е споменавал именото му.

Разбира се вече знаем, че Дюрант се присъедини към тима като свободен агент и сега Уориърс отново са шампиони, след безпрецедентен ход от 16 победи и само една загуба в плейофите (само Кливланд развалиха перфектната им статистика в мач №4 от финала). В реашаващият пети мач пък спечелиха със 129-120 над миналогодишния шампион Кавалиърс, предвождан от Леброн Джеймс.

В крайна сметка Уориърс се превърна точно в отбора, който НБА очакваше и от който се боеше - най-силната атака в историята, комбинирана с най-коравата защита (сборно за редовния сезон и плейофите). Като изключим поражението от Спърс в първия мач за сезона нямаше никаква драма, никакъв страх и задкулисни игри, никакво време за напасване. Отборът се сработи бързо, тръгна силно и отвя всяка конкуренция.

В Голдън Стейт никога не е имало притеснения относно интегрирането на Дюрант. „Той не е индивидуалист, който иска топката постоянно да е в ръцете му. Обича да се движи без топка, да подава, да тича. Той пасва перфектно на нашата система. Изгубихме няколко ключови играчи, за да го привлечем, но става дума за втория най-добър баскетболист в света. Тогава дори не се замисляш. Гледаш на това като на чудо - м..ка му, Кей Ди идва в отбора", разказа Стив Кър пред ESPN.

Представителите на клуба обичат да напомнят за тази лесна адаптация, добавяйки, че Дюрант е по-лесен за напасване към отбора, отколкото би било ако опитат да привлекат Леброн Джеймс.

Първоначално е имало притеснения дали Дюрант ще се сработи с Къри, след като двамата не се познавали добре. На една отбборна вечеря след четвртия мач за сезона двамата се оказали на една маса. Тогава всички други се изнизали, а те останали да пият вино до късно. Ръководителите на отбора гледали със задоволство как Дюрант и Къри преминали бързо през фазата на неудобство в началото на всяко приятелство.

„Просто си говорихме за нещата от живота. Когато си пасваш с някого, можете да си говорите с часове", спомня си Кей Ди.

Пет дена след въпросната случка, на друга вечеря в Лас Вегас, Дюрант се приближил към Брус Фрейзър (помощниик треньор) и му разкрил защо е дошъл в Голдън Стейт. Казал му, че не се нуждае от титлата, въпреки че се надява някой ден да я спечели. Искал ново преживяване и стила на Уориърс му изглеждал привлекателен. Само месец след пристигането си той споделил на Фрейзър,че всичко е „дори по-добре" отколкото си го е представял.

„Дойдох тук, за да се забавлявам. Исках просто да съм един от отбора. От самото начало те не ме третираха като Кей Ди и не изискваха от мен да бъда лидер. Бях щастлив още от първия ден тук", разказа Дюрант преди четвъртия мач на тазгодишния финал (единствената загуба за Уориърс в плейофите).

И привличане на Дюрант безспорно си струваше, дори формата му да бе обезпокоителна. „Така или иначе имахме нужда от нови лица. Да стигнеш до финала на НБА за трета поредна година е много изтощително в емоционален аспект", казва още треньорът Кър.

А формата му изобщо не се оказа проблем. Трябвало е само треньорите да изчистят от Кей Ди някои лоши начици, които е придобил в по-застоялата система на Оклахома Сити. В Уориърс го научиха да продължава да се движи и без топка, да влиза навътре и да открива пространства за Къри и Томпсън. Дюрант се научи и да прави заслони за своите съотборници вместо да се изтегля и да чака подаване на тройката.

„Бях свикнал да чакам топката да дойде при мен", спомня си Дюрант, но по време на тренировъчния лагер тези неща са изчистени.

Разбира се имаше и някои проблеми. След един, обрат допуснат срещу Кливланд, Къри поиска от Дюрант по често да му прави заслон, след което да се освобождава, за да получи топката. Скоро след това Грийн скастри Кей Ди, че се е изключил от играта в защита при загубата от Мемфис. Като изключим тези няколко епизода обаче Уориърс завършиха редовния сезон с баланс 31-6.

„Всъщност това бяха единствените два случая, когато трябваше да изгладим нещо като отбор", спомня си Кър и добавя: „Това, което дава динамика в играта ни движението на Стеф (Къри). Трябваше да разчитаме повече на това около Коледа. Просто казахме на Стеф: „Бъди отново себе си. Кей Ди ще вкара поне 25 точки във всеки случай".

В НБА и преди е имало супер отбори, но никой не е бил като този. Уориърс имат четирима играчи от най-високо ниво, всичките под 29 години. Трима от тях са сред дестимата най-добрите стрелци изобщо в историята и са опасни дори без топка в ръце. Четвъртият - Грийн, е повече инициатор, отколкото реализатор и е по-скоро дефанзивен играч.

Проблемът с колектива, който съществуваше в Маями Хийт, просто не се появи в Голдън Стейт. Уориърс станаха неудържими още в първия си сезон като звезден отбор и са уверени, че ще продължат да се развиват, когато Дюрант напълно се адаптира към системата им на игра и те към неговия стил. „Просто положихме първия слой. Има още много", каза помощник треньорът Фрейзър.

Сега Лигата и Съюза на играчите трябва да намерят отговор на настоящото положение. Таванът на заплатите е проектиран, за да предотврати натрупването на звезди в един тим, без да се налага той да се откаже от твърде много в замяна. Новата сделка за ТВ права на НБА обаче разруши системата. Заради нея таванът скочи с невероятните $24 млн. за един сезон (от $70млн. на $94 млн.) и това даде възможност на Голдън Стейт да подпише с Дюрант и да задържи почти всичките си важни играчи.

НБА се усети твърде късно. През 2014 бе предложен метод за разпределение на заплатите през годините. Играчите пак ще получат всичките си пари, но на по-различни вноски. Съюзът на играчите отхвърли предложението без да предложи алтернатива.

Там приключи и диалогът. От Лигата настояха, че не могат да направят нищо повече, а решението на Съюза бе непоклатимо.

Може би е така. Има твърде много разногласия, а и няма гаранция, че Голдън Стейт и иначе нямаше да привлекат Дюрант. Но Може би тогава това щеше да е за сметка на Игуодала. Трудно е да се каже.

В момента няма реална конкуренция за Уориърс и Кливланд, които трудно могат да спрат шампиона и догодина, с оглед на това, че всичките четирима звездни играчи на Голдън Стейт са в пика на кариерата си. Формулата за създаване на успешен отбор не се е променила, въпросът е дали самите Голдън Стейт не промениха играта така, че другите просто да нямат шанс.

Никой тим не е готов да се откаже от звездите си, за да получи по-добър избор в драфта от млади таланти. Нито Хюстън, който разполага с играч от Топ 5 (а по-техни думи дори от Топ 3) в лицето на Джеймс Хардън, нито Селтикс или пък Спърс - тази формула доказано не работи. Смисълът на драфта е да те подсили с играч, който може да бъде на нивото на звездите в отбора.

В момента в НБА се случват странни неща. Важни играчи правят неочаквани трансфери. Някои отбори удрят джакпота в драфта. Звездите на НБА се контузват в най-лошия момент. Дори само участието на финала би било голямо постижение за всеки тим от Източната конференция, който няма в редиците си Леброн Джеймс, дори накрая да бъде разбит от Уориърс.

Генералният мениджър на Хюстън Дарил Мори обяви, че тимът му ще продължи да се бори с могъществото на Голдън Стейт и да подсилва отбора си, защото „те не са непобедими".

Винаги има един супер отбор, който другите преследват. Дори този да е по-добър от всички преди него, това не значи, че останалите трябва да се оттеглят от надпреварата. „Харесва ми да имам конкуренция като Кливланд и Голдън Стейт. Харесва ми да се опитвам да стигна техните стандарти. Може и да не стане за една година, дори за пет. С такива като тях може и никога да не се получи. Толкова специални са те", каза генералният мениджър на Селтикс Дани Ейндж.

Уориърс може и да не задържат задълго звездния си тим, след като четиримата им топ играчи подновят договорите си. Това започва още идното лято с Дюрант и Къри. В зависимост от това какво ще стане с Игуодала, Ливингстън и Пачулия (също стават свободни агенти през юли), разходите на тима може да набъбнат с $20 млн. през следващия сезон и дори с $30 млн. през сезон 2018-19.

Томпсън също може да преподпише това лято. Ако и той получи договор при максимални условия сумата може да стане непосилна. После, през лятото на 2020-а идва ред и на Грийн. С него разходите на отбора могат да достигнат $440 млн.

Уориърс има голяма нужда от пари и тя ще става още по-осезаема с преместването в новата зала в Сан Франциско. Сега тимът струва поне четири или пет пъти повече от стойността си преди пет години.

Никой отбор досега не си е позволявал такива разходи и Уориърс едва ли ще го направи - единственият изход е да се откаже от една от звездите си. Най-вероятно това ще е Томпсън.

За това обаче в отбора не се обелва и дума разбира се. Никой не смее и да си го помисли, камо ли да го прошепне, преди Къри и Дюрант да подпишат нови дългосрочни договори. Тимът ще пренебрегне първоначалните финансови затруднения в името на още шампионски титли през следващите два сезона.

„Това искаме - да се борим за титлата дълги години", каза Томпсън и завърши с думите: „Досега се справяме добре..."

Новините

Най-четените