Борбата започва, когато силите свършат – това е философията на едно 25-годишно момиче от Бургас, което учи право, но под чиято красива черупка се крие професионален състезател с черен колан по карате киокушин.
Бойното изкуство, което освен техническата си страна, културата на движение и методите на самоотбрана, е и начин на общуване, начин за избягване на конфликтите.
Началото
„Киокушин е най-тежкият стил карате, фул конаткт. За да му се отдадеш професионално, трябва да си наясно с какво се захващаш и готов ли си с това предизвикателство. Границата с любителското и професионалното е голяма. Карате не е спорт, който бързо се учи. Изисква се много търпение и тежки тренировки", казва Станислава Бойчева.
„В момента, в който защитих първият си колан, написах един лист с нещата, които ще постигна в карате. 15 години по-късно, всички редове са отметнати. Нито за миг не съм съжалявала, че избрах този спорт. С помощта на Българската карате киокушин федерация осъществих всички цели.“
А 15 години по-късно тренировките, волята и уменията на Станислава са я направили непобедима на национално ниво, национал на България, европейска шампионка за девойки в Риеса, европейска шампионка за жени, 4 пъти вицешампионка на Европа и донесли й титли от откритите първенства на Япония, Лос Анджелис, Виена, Полша и други.
Дръж главата си ниско наведена (скромност)
Станислава се посвещава на каратето, когато е 11-годишна: „Спортът ме избра. Аз просто бях запленена от дисциплината и духа на доджото (залата), в което попаднах с най-добрите треньори“, а един от най-тежките моменти идва през 2012-а година в България:
„Тогава взех участие на световното първенство за жени, което се проведе в София. Бях изключително мотивирана, защото това беше единствената липсваща титла, която си бях поставила като цел в карате. Но съдбата беше решила, че на този етап не съм готова. Не успях да стана световен шампион.“
Очите да гледат високо (амбиция)
„Дадох си година почивка, в която не тренирах карате, а отделих повече внимание за самоанализ. Лекувах травми и бях на кръстопът да прекратя спортната си кариера. Но нещо не ми даваше покой, не можех да зарежа всичко просто така, бях сигурна, че трябва да опитам още веднъж. И въпреки забраната на лекари, които ми казаха, че е рисковано да вляза в нов цикъл на подготовка, аз се завърнах. Така през 2015-а станах световна шампионка в Хабаровск, Русия.“
Истинската същност на Бойния път може да бъде осъзната само с опита. Знаейки това, научи се никога да не се страхуваш от неговите предизвикателства.
Киокушин научава Станислава на упоритост, уважение и самоанализ. Учи я да освободи духа си от формите и стереотипите. В моменти, когато си мисли, че е достигнала лимита на възможностите си, да продължи. А при поражение – да се изправи и да продължи. Тя обаче тренира и други спортове:
„Винаги съм смятала, че един добър състезател трябва да се развива и самоусъвършенства, като не се ограничава само със спорта, който практикува. Опознавайки други спортове, можеш да черпиш информация, която да ти бъде полезна именно в твоя. Аз лично харесвам и от време на време посещавам тренировки по муай тай, бокс, борба и йога.“
На раздяла с нас Станислава не говори за карате, а за спорта въобще, оставяйки важно послание след себе си:
„Децата трябва да практикуват спорт, защото така ще растат дисциплинирани, организирани, здрави и по-уверени в себе си. Спортът е безупречна профилактика за здравето на децата. Те се каляват, изграждат имунитет, развиват двигателната си култура, изразходват излишната енергия. Научават се да бъдат концентрирани и мотивирани.“
Устата затворена (спокойствие)
