В последните години свикнахме да свързваме българския спорт повече със скандали, отколкото със сериозни успехи.
То не бяха драмите при смяната на ръководствата на Българския олимпийски комитет и Българския футболен съюз, то не бяха скандали в плуването, щангите и леката атлетика. Сетете се за някой спорт у нас и все ще изскочат проблеми и интриги.
И при бойните спортове също е така, гледайки какво се случва във федерациите по борба и ММА.
Война между предишното и настоящото управление при борците, докато при колегите им от смесените бойни изкуства видяхме по време на официален мач Георги Валентинов да отхапва част от ухото на свой противник, а после обясняваше, че заради адреналина не бил разбрал как то било попаднало в устата му.
Миналата седмица пък се появи и скандалното видео от 2017 г. на президента на ММА федерацията Станислав Недков-Стъки.
В клипа се вижда как той кара тогавашната европейска шампионка Офелия Туджарова да се бият в неравностоен двубой на фона на пиянски ритми и меко казано противоречива обстановка. От там скандалът прерасна в по-широка серия обвинения между Стъки и други популярни у нас имена в ММА средите.
А уж бойните спортове учеха на дисциплина, уважение, търпение, кураж, достойнство и самоконтрол, наред с всички останали физически качества...
Оставям настрана колко безкрайно, безкрайно нередна е цялата картинка от видеото или колко безумна е постъпката на Валентинов, чието име не за първи път се свързва със скандал.
Всички тези събития всъщност показват до каква степен е отровена средата на бойните спортове у нас.
Като някой, който 15 години се е занимавал активно с традиционната и състезателната версия на източно бойно изкуство и е бил на немалко състезания в България и навън, съм имал възможност да познавам и тренирам както с хора, които практикуват за удоволствие и самоусъвършенстване, така и с някои от най-елитните атлети у нас.
Мога да кажа, че съм видял и най-хубавото, и най-лошото.
За съжаление тук винаги акцентът е падал върху по-негативното. Все пак през 90-те именно борци, боксьори, джудисти, каратисти и други стават част от основата на организираната престъпност у нас. Днес вече е малко по-различно от ония години на хаос, но лошият вкус често се връща заради случаи като скорошните.
А пък и все още има твърде много млади момчета из залите, които предпочитат да използват придобитите там умения за дейности, които не са от най-законните. Митологията на 90-те продължава да е жива, включително почитането и подражанието на тогавашните фигури от престъпния свят с техните ценности и начин на живот.
Неслучайно клипът със Стъки и Туджарова е на фона на "мечкарска музика".
Време да се замислим на какво наистина ни учат бойните спортове. Какво да очакваме, ако това са примерите, които виждат младежите в залите? Какви хора ще излязат от там, когато все още се правят турнири в памет на разстреляни мутри и по стените висят техни портрети?
Може би е хубаво хората в бойните спортове да погледнат към бойните изкуства, защото в крайна сметка именно оттам тръгват някои от съвременните бойни дисциплини.
Традиционните карате, джудо, джу джицу, кунгфу, таекуондо, айкидо и всички останали никога не са били само средства за самозащита. Това са философии за живота, които дават ценни уроци, излизащи далеч извън залите за тренировка.
Гичин Фунакоши е считан за един от "бащите" на съвременното карате и в своите "20 урока" той казва, че карате представлява "житейски път", чиито принципи се прилагат във всеки момент от ежедневието.
Централно място заема не победата над противника, а победата над себе си, която се изразява в непрекъснатото самоусъвършенстване физически и духовно. Търсенето на съвършенството при изпълнение на всяка техника прераства в търсене на най-добрата версия на себе си.
Да, онова изтърканото клише, което го обясняват разните лайф коучове в Instagram, е познато и се практикува на изток от стотици години.
В бойните изкуства всичко започва и приключва с поклон и уважение. Сбиваш се извън залата само в краен случай, не за доказване, забавление или избиване на комплекси след три ракии.
Бойните изкуства са начин на възприятие на света, който действително поставя на първо място добродетелите и качествата, които споменах по-нагоре.
Пак ще ги напиша, че май лесно се забравят - дисциплина, уважение, търпение, кураж, достойнство и самоконтрол.
Ако бойните спортове у нас се върнат именно към тези основи, тогава може би ще започнем да говорим повече за успехи и по-малко за скандали.
